Работя от 4 години в сферата на подбора на персонал. Първо в агенция за подбор на персонал, сега в международна компания и спадам към онези "безполезни" психоложки, завършили Софийския университет (както индиректно ни обяви г-н Стойне Василев).
След като прочетох с голям интерес статиите "Наръчник за кандидатстване на работа/наемане на служител" останах ужасена от невъзможността на някои хора да надскочат гледната си точка и да осъзнаят, че има и друга.
Така че ще се опитам да дам логични обяснения на някои от описаните неща, за да се види, че HR-ите не са малоумно племе.
Повечето агенции за подбор на персонал не публикуват името на фирмата по две причини:
1. Самата фирма не иска да се знае нейното име, защото се изсипват хиляди хора, които започват да убеждават секретарката на шефа, че те са човека за тази позиция и шефът на момента трябва да се срещне с тях.
Нямате се представа колко много хора започват да притесняват управителя на фирмата и да го убеждават да наеме дъщеря им, сина им или пък тях самите - независимо че нямат нужния опит и образование.
2. Втората причина има общо с българската действителност. Ако чрез тази обява един кандидат позвъни във фирмата и фирмата реши да го наеме на работа, няма да плати на Агенцията за подбор на персонал. Не са малко и тези случаи.
Съгласна съм, че част от обявите са написани недобре. Това вероятно се дължи на факта, че повечето управители смятат, че е много лесна работата по подбор и не се изисква допълнително обучение (защо ли наистина съм учила 6 години, като можех спокойно на интуиция да работя същото нещо).
Тук обаче процесът е реципрочен. Аз също си мечтая за кандидати, които ЧЕТАТ обявата за работа до края. Омръзна ми да се опитват в заглавието да бъде вмъкната цялата важна информация.
Например ако в обявата е написано с главни букви, че сe изисква опит от работа с пари и в задълженията е посочено - работа с пари, е направо ужасяващо, че една трета от кандидатите смело ти заявяват, че всъщност не искат да работят с пари.
Много е тъжно, че възможностите за развитие се свързват само с увеличаване на заплатата, която никога няма да стане толкова голяма, колкото му се иска на служителя.
Размерът на възнаграждението не е посочен по една основна психологическа причина в народопсихологията на българина. Всеки човек смята, че работи повече от околните и е по-умен, креативен, по-организиран от останалите и следователно заслужава да получава най-голямата заплата.
Реалността обаче показва, че едни служители имат потенциал и поемат голям обем от работа, докато други не успяват. Трябва ли на по-посредствения служител да му казваме - абе ти си идиот и за нищо не ставаш, затова ще ти даваме по-малко пари. И мотивацията на нещастния служител отива на кино.
Да не говорим за самооценката му и появата на чувство на неудовлетвореност от това, че макар да полага усилия, не постига забележителни резултати, а просто добри такива.
Относно незнанието на HR-ите. Аз лично много обичам всезнайковците. Те обикновено толкова са се улисали да ми покажат колко не знам, че показват всичките си недостатъци. Вероятно въпроси като "Как се осчетоводяват държавни ценни книжа" да са полезни за определянето на професионалната компетенция на кандидата, но това не решава въпроса с психологическия му профил.
Все пак един неопитен човек може да придобие опит и да се научи, а един конфликтен човек трудно би могъл да се превъзпита, така че да не се кара с всички в екипа сутрин, обед и вечер.
Психологическите въпроси и тестове се отричат от два типа хора - едните не са запознати в детайли с работата и решават, че е безполезна. Другите са запознати, но имат толкова нереална и обикновено драстично завишена самооценка за себе си, че не приемат обратна връзка от психолога. Серийните убийци преобладаващо са такива.
По отношение на пазарлъка за заплата. Аз никога не прилагам такава тактика, както и моите колеги. Ако искаш да се пазариш, заповядай на Женския пазар. Интересно ми е дали такива кандидати се пазарят и като отидат да си купуват сирене в кварталния магазин при леля Марийка.
В момента на пазара на труда в големите градове има несъответствие между качествата на предлагане на труда и търсенето на бизнеса. В по-малките населени места това съответствие е още по-драстично. Най-любими са ми кандидатите без опит и особени умения, които очакват заплата от поне 1000 лева нетно, защото са в София. Вероятно смятат, че в София парите падат от небето.
Мотивационното писмо е шаблонно и всички искат да работят в тази просперираща организация, където да се развиват. Когато се обадя по телефона на част от кандидатите, за да ги поканя на среща, половината от тях започват вече да се пазарят с мен: "Ще дойда ако заплатата е поне 1000 лева".
Аз им казвам ок, но първо ми кажете какво ви допадна най-много в тази позиция и дежурният отговор е: Откъде да помня, беше отдавна" (т.е. преди една седмица, ама кой ти помни толкова назад във времето).
Хубаво е човек да не се подценява, но претенциите трябва да имат покритие.
Може би трябва да се почне с въпроса какво трябва да прави HR. Доста голяма дискусия има как се наемат хора, а това е само малка част от отговорностите им. Май лаф си правим без има нещо конструктивно.
-> #59 А защо от позицията на кандидатстващ за работа трябва да ме е грижа за останалите трудови задължения на малоумника?
Симо Петков, Може разходите в София за път, квартира и храна да са по-високи от тези в Попово, но това не е основание заплатите да са по-високи. Ще ти дам един пример. В едно село има 1 магазин за хранителни стоки (т.нар. Хоремаг или Селкооп) и продавачката получава 250 лв. В съседното село (където разходите за живот са същите) има 3 магазина за хранителни стоки. Там заплатите на продавачките са по 270 лв., защото има по-голяма конкуренция за позицията "Продавачка". Друг пример е в един малък град откриват голям завод и са им необходими 100 души персонал. В града има само 60 потенциални кандидати. Работодателя ще предложи по-високи заплати от "средните" за да привлече и хора от съседния (същия по големина и разходи за живот) град. Извода е, че заплатите се определят от пазара на труда, а не от разходите за живот.
@61. Защото рано или късно ще поискаш да научиш нещо и да направиш кариера, а не да си смениш работата.