„Искат всичко, но не и да работят" - така озаглавихме преди време статия, описваща незаслужено големите очаквания на американските тинейджъри за тяхното т.нар. бъдеще. В България не е нужно допитване сред 355 000 души, за да установим същото - материалното е висша цел, но средствата за постигането й са доста неясни.
Видите ли, влизат в университет и няколко весели години по-късно ги спохожда що-годе легална версия на „Вълкът от Уолстрийт" - или някоя дойна службица по кръвно-капков път. Разликата е в степента на удобствата, които тези тук и онези отвъд Атлантическия океан си представят, както и в подробността, криеща се само в гласна, с която имигрант се различава от емигрант.
Достатъчно е да прекарате известно време на летището или автогарата, за да видите колко много мозъци изтичат в състояние „Облаче ле бяло" зад граница, а техните генетични програмисти, наречени родители, бършат сълзи и обясняват: „Там е много по-добре" (да се разбира - където и да е).
А какво остава тук?
Ако питате тези хора, тук става все по-зле, по-мизерно, скотско някак си - за младите, де, за тях иде реч. Само че, поглеждайки цифрите, в България нивото на младежката безработица (до 35-годишна възраст) намалява. И забележете - не сме на последното място в ЕС, а дори държим този показател малко под средното ниво.
Следователно възможности има, колкото и нископлатено и черноработнически да звучат, има и 30-тина висши учебни заведения, където може с различна степен на трудност (не от 2, а от 0 до 6) да получите заветния документ. Но нещо куца. „Липсващото звено" по Бай Ганю, а именно тарикатлъкът.
Някои си го признават по телевизията: „Не ходя на лекции, защото не са ми интересни. Искам работа за поне 1500 лева и, ако може, нищо да не правя по цял ден". Пак там - новинарските емисии въртят едни и същи сюжети с главни действащи лица „младите българи": катастрофи заради алкохолни оргии, побоища, преписвачи, чалгата в Студентски град, злоупотреба с интимни видеоклипове и снимки във Facebook.
За разнообразие има и добри примери, но все пак крайно недостатъчни.
Останалото е куха самоувереност, облечена с D&G-менте или опасана с чанти-диагоналки.
Докато се питахме толкова ли е зле бъдещето на България, заченато с философията „Учи, мама, та да не работиш", в редакционната поща получихме линк към сайт за купуване на дипломи, който изглеждаше толкова приветлив за „потребителите", че се усъмнихме.
Факт е, че дипломи за „вишо" се продават, верните отговори на матурите се купуват, а в някои апетитни специалности има квоти за „наши хора".
Няма да говорим за недъгавата образователна система, която е една от причините за деградацията в българското общество, форматирайки мозъци от ранна детска до детеродна възраст. Нееднократно специалисти, заети в областта, напомнят, че образователната система е сред най-консервативните механизми в държавата (може би наравно със съдебната система).
И сред най-сложните за промяна
Ето защо след дадена възраст гимназистите, които са бъдещи (евентуално) студенти и пълноправни граждани на републиката, тоест избиратели и данъкоплатци - са такива, каквито са. Или по-скоро каквито сме всички ние - образованите по сходен начин, българи.
Тоест: спорадично активни, подвластни на политическа и обществена манипулация, скептично настроени към институциите и заобикалящия ни свят, мнителни, песимистични и обществено пасивни.
Студентите, които изобщо не са ранобудни, ами са напълно заспали или може би просто конформистки мълчаливи, изчезнаха и тази година, когато без абсолютно никакво предупреждение, таксите на доста от специалностите в СУ бяха вдигнати, без каквото и да е обяснение.
Това не е ли повод за протест? За действие?
Повишаване на студентските такси стана причина за аналогични протести в предишни години. Водач или пост в Twitter чакат сега? А и защо да говори ректорът? И без това му е трудно да намери достатъчно попълнения в и без това раздутите специалности. Никой от студентите не го потърси за мнение. Никой не пита дори какво ще се прави със средствата, събрани от студентите, къде ще се инвестират...
Обяснение могат да ви дадат в администрацията на Алма Матер - и то ще опира до една дума: "държавата".
Абстракцията „държава" отново е виновна за нещо, което бърка лично в джоба на всеки студент или на неговите родители. Както абстракцията „бедност", която връзва ръце и лепи палци върху обявите за образование или работа в чужбина.
И двата случая звучат горе-долу така: „Не искаме, ама няма друг начин, защото така".
Дефинирани са само амбициите и желанията, но докато ги чакаме да се сбъднат, ние сякаш гледаме отстрани, от резервната скамейка, между преценката за обреченост на умния и незнанието на глупавия. По средата има празници, избори и протести, които умират в зародиш.
И притихнали студенти, които по дефиниция трябва да са най-гръмовната и несъгласна част на обществото.
