Безработицата може да бъде стресираща, но психологическите вреди от зле платена и изискваща много усилия работа могат да бъдат също толкова вредни за психичното здраве. Това констатира проучване, от което също така става известно, че постъпването на работа далеч не винаги спомага за подобряването на психичното състояние.
Участниците в изследване на Австралийския национален университет в Канбера, които са преминали от безработица към неподходяща работа, са демонстрирали влошаване.
Намаляването на безработицата на всяка цена е вредно
Условията, в които се извършва работата, включително осигуровките, работното време и гъвкавостта, би трябвало също да се приемат за важен фактор, казва Джоузеф Гживач, доцент по семейна и обществена медицина към университета "Уейк Форест" в Уинстън-Сейлъм в Северна Калифорния.
Според него хората, които се занимават с проблемите на заетостта и безработицата, са склонни да смятат, че всички работни места са равни като възможности. "Резултатите обаче за пореден път доказват, че това не е вярно: няма две еднакви работни места."
Работодателите е добре да проявяват загриженост за психичното състояние на своите служители - доколкото щастливите служители са от полза за фирмата, твърди той: "Ерозията на работните условия може да доведе до разходи под формата на загуба на производителност, медицински разходи или други подобни фактори, които в дългосрочен план са както икономически, така и социално непродуктивни."
Учените са анализирали доклади от национално представително проучване на домакинствата, проведено сред повече от 7000 души в Австралия. Те са разгледали доклади, публикувани в рамките на седем години след 2001 г.
Качеството на работното място е било оценявано на база четири фактора: стрес и ниво на изисквания, споделяно от служителите ниво на контрол над работата им, сигурност на позицията (или бъдещ потенциал) и ниво на коректност на заплащането.
Стресираща, чисто изпълнителска и зле платена работа само вреди
Като цяло тези, които са били на работа, са демонстрирали по-добро психично здраве в сравнение с безработните. Но ако се вземат предвид факторите, които биха могли да повлияят на оценката - от рода на възрастта на хората, семейното състояние и нивото на образованието, психическото състояние на безработните е било на същото ниво на хората, постъпили на неподходяща работа; а тези на най-лоша като условия работа са показали най-голям спад на психичното здраве с течение на времето - в сравнение с безработните.
Незаетите участници в австралийското изследване са имали оценка на психичното състояние (на база петпунктов тест, отчитащ депресията, нервността и положителното емоционално състояние в последния месец) от 68.5 пункта. Хората, преминали от безработица към заетост, са имали средно ниво от 75.1 пункта. Постъпилите на добра работа участници в проучването са повишавали оценката на психичното им състояние средно с 3 пункта.
Но ако работата им е била неподходяща, зле платена или с твърде високи изисквания, психичното им здраве се е понижавало средно с 5.6 пункта - и е било по-лошо от това на хората, останали напълно незаети през периода на изследването.
Разлика от 4-5 пункта в тестовете се смята за значима в клиничен аспект - което означава, че промените в психиката на хората са ясно видими, казват учените.
Без сигурност и перспектива служителите са нервни
Наблюденията показват, че "стратезите на борбата с безработицата, които се опитват да спомогнат за положителни резултати за безработните, трябва също така да вземат предвид естеството на предлаганата работа, както и политиката, валидна на работното място," констатира докладът, публикуван в онлайн изданието Occupational and Environmental Medicine.
Според Гживач, един от подходящите начини за повишаване на "качеството на работата" е да бъдат въведени защитни политики, насърчаващи сигурността на работните места. Например липсата на договор създава усещане за несигурност, тъй като хората "не знаят какво ги очаква на следващия ден". Работодателите също така биха могли да върнат принципа: "Ако полагаш сериозен труд за фирмата, имаш бъдеще в тук."
Организациите могат да се опитат да намалят броя "принудителни избори", които се очаква да правят служителите - от рода на избора между довършването на нещо в службата или грижата за болно дете, допълва Гживач. Работодателите биха могли да създадат гъвкава политика за отпуски, така че служителите да не бъдат принудени да избират между работата и семейството.
От работата на съкратено работно време няма особена полза
Не на последно място идеята, че работни места могат да бъдат създавани чрез съкращаване на работата на пълна заетост наполовина, може и да не е най-добрата за служителите. Получаваната издръжка от подобна заетост може и да не е достатъчна за оцеляването на семействата, заявява Гживач. "Надали фирмите постигат някакъв допълнителен напредък, като осигуряват подобна непълноценна работа на всички."
В крайна сметка задайте си въпроса: ако сте поставени пред избор между безработица и работа в лоши условия, с ниско заплащане и висок стрес - има ли смисъл да вредите на психичното си здраве?
