Сър Джон Мадежски предстои да разбере какво става в главата му. След последни приготовления от екип от учени, известният британски бизнесмен ляга на носилка и внимателно бива вкаран в скенер за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
Но Мадежски не е болен. 45-минутното сканиране на мозъка е част от уникален експеримент - опит за проучване дали науката може да бъде прилагана в изучаването на лидерството.
Невролози, психолози и специалисти по мениджмънт в университета в Рединг си сътрудничат по изследване, което има за цел преглед на мозъците на главни изпълнителни директори и лидери в други области, от рода на военното дело или доброволческите организации.
Д-р Кевин Мъни от школата по бизнес "Хенли", сега част от университета в Рединг, обяснява целите на проучването: "Надяваме се да научим как лидерите в различни области взимат решения, какво именно кара хората да преминават от взимане на добри решения към лоши, какво става в главите на хората и как те правят този избор."
Да ти намерят мозъка
Вътре в скенера Мадежски не само си почива, но изпълнява и поредица от упражнения. Проф. Дъглас Сади от Центъра по интеграционна неврология и невродинамика наблюдава как бизнесменът натиска бутони, за да взема различни финансови решения: "В този случай," обяснява той, "това, което поискахме от него да стори, беше да прави преценка дали предвид определен набор от информация краткосрочната изгода е по-добра от дългосрочната."
По време на натискането на бутоните се отчита мозъчната дейност на бизнесмена. Резултатите от това и много други сканирания ще бъдат обобщени, за да се направи опит да се достигне до генерални изводи.
Мадежски излиза от скенера на стойност 1 млн. с доста весел вид. "Мисля, че ми намериха мозъка," шегува се той. Предприемачът е спечелил достатъчно средства от куп свои компании, за да си купи футболен отбор и да направи дарение за Центъра за репутация в школата по бизнес "Хенли". Той е ентусиазиран по повод този проект и обещава да насърчи колеги финансови магнати да предложат мозъците си за сканиране.
Д-р Мъни се въздържа да обещава незабавни резултати от изследването: "Прекалено е рано, не можем да разгледаме мозъка на един човек и да стигнем до особено големи изводи. Това, което можем да сторим, е да разгледаме различни групи, например военни и бизнес-лидери, и да сравняваме подготвеността за лидери в тези различни групи."
Психометрията е спорна наука...
Но употребата на технология за преценка какво прави един лидер добър не е нещо ново. От много десетилетия организации по цял свят са използвали психометрични тестове, за да улеснят избора на кандидати за висши постове, както и за да се опитат да разберат какво изгражда един добър лидер. Психометрията обаче е спорна наука, като някои критици предполагат, че тя излага твърдения, които не могат да бъдат подкрепени с доказателства.
Проф. Питър Савил е ръководил фирми, осигуряващи психометрични техники, в продължение на повече от 30 години. Той описва историята на науката, която по негови думи достига чак до техники, използвани от Самюъл Пепис за избор на флотски офицери, и твърди, че тя има сериозен принос в процеса на избор на кандидати за работни места: "Все още се срещат интервюиращи, които преценяват хората на първата минута от интервюто," заявява той. "Единственото, което правим, е да намаляваме шансовете да бъде избран неподходящият човек. Това е противопоставяне между наука и емоция."
36 доста сложни въпроси
След това Савил ме подлага на психометричен тест за лидерски умения. Той включва около 36 доста сложни въпроси, където от мен се изисква да оценя собствените си умения - от способност за взимане на решения, до стратегическо мислене. Често от мен се изисква да избера между аспекти на моята личност, които не са взаимоизключващи се - дали се стремя да се консултирам с другите членове на екипа, дали съм склонен да популяризирам направеното от мен самия.
След като попълвам въпросника, Савил ми връчва доклад за лидерските ми умения. И той въобще не е окуражаващ. "Попадате в най-долните 2% от населението като стратегическа визия," заявява ми той. Тактично той се опитва да ме успокои, че съм постигнал много високи резултати като сътрудник и комуникиращ - важни умения за журналист - но подчертава, че надали ще бъда поканен да оглавя някоя голяма организация в близко бъдеще.
Хедхънтърите са скептични
Има ли шанс индустрията за наемане на мениджъри, която вече използва психометрия, да потърси други техники, например сканиране на мозъка? Хедхънтърите са скептични.
Вирджиния Ийстман от агенцията Heidrick and Struggles издирва кандидати за висши постове в глобални медийни организации. По нейни думи новата технология ускорява процеса на комуникация и оценка на подходящите лидери, но спира дотам: "Цялата ни професия е изградена на едно нещо - на консенсуса, че всички ние знаем как изглежда това, което е добро, и правим тази оценка. Никоя машина не може да замени това."
Невролозите и психолозите смятат, че могат да допринесат за разбирането на това как функционират лидерите. Но поне за момента хората, чиято работа е да избират лидери, вярват, че това е по-скоро изкуство, отколкото технология.
