Прав сте, г-н Борисов, висшето ни е като футбола*

"Преди двадесет години в България сме обучавали в пъти повече чуждестранни студенти по медицина. Ако бях на мястото на министър Игнатов, щях да помисля да се предложи дали когато една държава дотира един студент, той да може да стане и да си тръгне, без да има ангажимент към тази държава. Защо да го дотираме, като вадим от парите на данъкоплатеца, за да подготвим специалист за друга държава." "Вземете футбола, така ли е? Не, има трансфер."

Това са думи на Бойко Борисов. Премиерът ни. Относно бъдещето на българските студенти. Освен натрапчивите в негов стил твърдения, някак си на заден план остава твърдението: "Вадим от парите на данъкоплатеца, за да подготвим специалист за друга държава".

Congratulations, but wait a second, Mr. Borisov!
Какви точно специалисти, според Вас, подготвят университетите? Как може да не знаете? Нали сте кандидат на науките? Нали сте бил преподавател? Тогава би следвало да знаете, че университетите никакви специалисти не произвеждат. Ако случайно се извъдят някакви професионалисти, то е не поради, а въпреки университета.

Може би под "специалисти" Вие имате предвид хора като Васила Иванова - студентката от Шуменския университет, която след като наби двете си съквартирантки, оказа съпротива при арест и лежа 5 дни в затвора, понеже това и се случва, цифром и словом, за шести път. И се яви в сутрешния блок на една телевизия, за да каже на възможно най-лошия диалект, че иска да стане президент на България. И след това да наговори безброй други глупости.

Нека сме наясно. Университетите не произвеждат специалисти. Специалистите се самопроизвеждат. Висшето образование в България е изцяло самообразование. И аз съм сигурна, че Вие също сте продукт на това самообразование. И студентите с желание могат да се научат навсякъде - и в Медицинска академия, и в Шуменския университет.

Може би дори и в Пернишкия. Родителите на студентите пък са именно тези данъкоплатци, в чиито джобове се бърка за държавно образование. Което дори не е изцяло безплатно. Да не говорим за престижни специалности като медицина или архитектура. А това е толкова скъпо, дори с дотацията.

Когато демонстрирате своите десни възгледи, г-н премиер, използвайте по-адекватни термини. Защото има разлика между "насърчени", "мотивирани" и "задължени".

Всеки реагира различно на Вашето предложение.
На мен пък това ми прилича на крепостничество. Защото тази идея много сериозно куца. Най-вече в това, че не се знае какво ще работят студентите през тези пет години. Бизнесът не е много отговорен и отворен към наемането на (знам го от опит) специалисти, които нямат поне 3-годишна практика в съответната област.

А за такъв дълъг срок това изглежда направо невъзможно. Парадоксалното е, че докато ние се чудим къде да си наместим висшистите, Германия прилага напълно нови програми в университетите си. Кани студенти от Източна Европа и им позволява дори да се обучават на езици, различни от немския. С оглед на това, че икономиката на държавата има нужда от млади специалисти.

А колегите от частните университети? Или тези, които се обучават в частна поръчка? Те няма да работят пет години в България, защото родителите им са имали възможността да ги изпратят в частен университет. Следователно, ако имаш възможност да си платиш, може и да отидеш зад граница? Така ли?

Що се отнася до чуждестранните студенти, и при тях нещата никак не са розови. В Софийския университет (който е на 700-тно място в класацията на световните университети) се обучават студенти с чуждо гражданство. Които не говорят и една дума български. Те също стават политолози, философи, юристи... а в Стара Загора такива хора стават дори и лекари. Университетите са просто касички, които не виждат смисъл да прекъснат правата дори и на най-безперспективния студент. Защото той им носи пари. А пък ако е чужденец, и с пръст няма да го пипнат. Защото той плаща огромна такса.

Затова, преди да завържете студентите за сервитьорската табла, може би е добре да помислите за политиката на университетите и изобщо как да се промени системата на тяхното финансиране. За да се увеличи приемът на чуждестранни студенти. За да се подобри тяхното образование. И да им се осигури преподаване поне на английски. А същевременно курсове и по български език.

Най-важното обаче е, че е необходимо да се промени начинът на преподаване. Отношението към студентите. И, разбира се - да спрат да приемат и прокарват за висшисти някакви полуграмотни абитуриенти, които могат само да броят до 12.

В университетите трябва да съществуват ясни и конкретни правила, които да са еднакви за всички. Защото, г-н премиер, да намериш своята цел е нещо, което не се преподава в училище. Предполагам, че същото е и в политиката. Тоест поставянето на цел и начертаването на път за нейното постигане не са приоритети на младите българи. Следват утъпкания маршрут, гимназия-университет-работа.

Това е и една от причините България да е една от последните в класацията на страните от ЕС, когато става въпрос за иновации. За креативно мислене или, както го наричат американците - мислене „извън кутията". Това няма как да се състои при моторизираната и негъвкава образователна система.

Освен това креативните идеи не винаги се възприемат добре от преподавателите и establishments. Изобщо не им се обръща внимание. Но пък често се посрещат с присмех. Затова потенциалът на България за иновационни проекти и за тяхното изпълнение, вместо да се увеличава, става все по-малък. Младежите се научават сами да възприемат собствените си идеи като смешни и избягват да ги споделят.

Още повече се влошава положението, когато хората, от които зависи възприемането на една креативна идея, я приемат с предвзета и лицемерна заинтересуваност, облечена в думите „Вашите идеи са важни за нас!".

Няма значение дали са важни за Вас или за нас. Правилният израз би бил, и това е, което искам да Ви кажа аз, г-н Борисов е да знаете че: Нашите идеи имат значение. Те означават нашето мислене.

Те означават нашата представа. Те биха могли да създадат работещ бизнес. Те биха могли да донесат работни места и пари, следователно биха могли да имат значение за българската икономика.

Те биха могли да Ви донесат лично удовлетворение.
Нашите идеи означават Вашето бъдеще, г-н премиер.
Затова, колеги - пазете идеите си! Те са ваша собственост, но освен това са и вашата възможност. Така че не ги предавайте, а ги продавайте.

Защото вие бихте искали да бъдете конкурентоспособни на работния пазар. Това е съвсем постижимо, ако се опитате да положите пътя към своята цел точно и ясно. Ако формулирате една по една стъпките, които трябва да извървите към нея и да започнете да ги следвате. И то още сега. Никога не е твърде рано да се тръгне с малки стъпки към една цел. Поставяйте си по-малко, но постижими цели, защото по-лесно ще ги постигнете и няма да се разочаровате от себе си.

В България съществува нагласата, че част от младежите са силно културно, социално и емоционално ограничени, както и че нямат мотивация за работа. Аз мисля, че мотивацията идва от самите нас. Тя се появява с полагането на целта и с тръгването по пътя за нейното изпълнение. Мотивацията се ражда заедно с идеята. Това е колеги. Погледнете „извън кутията". Вие също г-н премиер. Какво виждате?

Бих искала да завърша със сравнението, което Вие направихте между българското висше образование и футбола. Обикновено не се съгласявам с Вашите изказвания, но този път сте напълно прав. Висшето образование е като футбола - скъпо, но за сметка на това лошо. В него се въртят пари, които не е ясно откъде идват и къде отиват.

А основните актьори в него и да изкарат, и да не изкарат, пак ще се напият. И то в любимите си места - чалга клубовете на София, и на всички други градове, градчета и селца, в които се помещават университетите на България.

*Заглавието е на Webcafe.bg.

**Авторът е студент по социология.