То е общо взето като с GSM-ите. Идва изведнъж, и съвсем скоро след това не можеш да си представиш живота без него.
Кара те да правиш всички досадни женски неща, които те дразнят в нормалното ти ежедневие, преди ТОЙ да се появи.
До края на първия ден след това вече знам наизуст всички снимки от Facebook-а му. Проверила съм профила му над 44 пъти. Нарисувала съм над 14 версии на психопортрети, базирани на формата на носа и разстоянието между веждите му. Образувала съм средна оценка въз основа мнението на приятелките си.
На втория ден вече съм направила хороскопа в astro.com. Според него си пасваме средно и ни очакват добри и лоши събития заедно. Това ме вдъхновява към по-нататашни смели действия, като например писане на sms.
На третия ден вече съм изчела всичко за гените, и с ужас установявам, че черните му очи са по-силни от моите сини и децата ни най-вероятно ще са с тъмни очи. Това леко ме разколебава, но само до момента, в който си представя как се образуват децата ни. След това игнорирам подобни детайли.
След следващата среща положението се влошава допълнително. Оказва се, че резултатите от всички гореописани изследвания са били погрешни. Проведеното емпирично изследване праща astro.com и мненията на приятелките ми от снимките тотално на боклука.
Отделно, той е в онази фаза, в която мъжете те гледат като кученца. Готови са да спрат цигарите, пиенето, мачовете и да сменят гардероба си още утре. Говорят безумни неща, в които най-вероятно и вярват. Казва ми, че всеки път като го докосвам му се обръщал светът, и също така смятал, че съм идеална.
Колкото повече вино пием, толкова по-идеален става и той. Всичките му недостатъци се превръщат в разбити клишета - като това, че доскоро черно и кафяво не си отиваха. След четвъртaта чаша вино разстоянието между веждите му изгубва значение. Много по-важно става разстоянието между жилището му и бара, в който сме в момента... където и да сме. Въобще, всичко е супер.
На следващата сутрин всичко е различно. Откривам как най-тъпите песни по радиото заслужават всички награди на света. Виждам колко е яко да е октомври, да е кално, да вали, и всички да са със сиви шлифери.
Поздравявам кварталните кучета и пияници, оставям стотинки на бездомниците по пътя. Усмихвам се на всички селяни, които ме засичат на ляв завой, а колегите ми в работата заприличват на нормални хора с живот като на всички останали.
Изобщо, намирам се в състояние на полет - вървя по-бързо, говоря по-високо, смея се по- смело, и пея наум. Имам чувството, че ми се случват всички неща, които ме карат да летя, наведнъж - все едно пия прекрасно уиски, скачам с парашут, слушайки жестока песен, и междувременно съм в Рая. Просто всичко страхотно в едно.
Мда... Истината е, че колкото и да е банално, един човек може да те докара дотам. Може да пристигнеш толкова бързо, колкото сам би ти отнело безкрайно много уискита, парашути и песни - и пак няма да е същият полет.
Истината е, че когато ти се случи такъв човек, в началото е пластелин в ръцете ти. Имаш цялата власт над него и това те влудява и дразни едновременно. Защото през цялото време осъзнаваш момента, в който и той, като предишния, ще се превърне в зъл себичен сексист, който слуша майка си.
Накрая сигурно и той като сдуханите комплексари ще заяви, че всичко е било само за секса. Ами... дори и да е така, си е заслужавало.
Ако жените са кучки, мъжете да са кученца.
Браво, много добър материал! Не се сещам за нито една критика
Лични, а тебе кой те назначи в сайта за рецензент?
@Пиер ( 2 ) - я пак?
Защо непременно трябва да се критикува? Статията може просто да предизвика нпр. спомен или някаква асоциация, да речем. Аз обаче искрено се забавлявам на подобно четиво, особено когато авторът е жена. Има нещо когато жените пишат, те придават пълнота и особена приветливост дори когато статията не е никак интелигентна.
Понеже очевидно не сте ме разбрали правилно, репликата ми "Не се сещам за нито една критика" беше КОМПЛИМЕНТ, а не твърдение, че трябва само да се критикува. *въздъх* днес не ми е ден в Кафето...
@Лични, понеже очевидно сме те разбрали правилно, това твоето "Да" - "Не" почва да дотяга, човекът MacAllister ти го е казал тук http://www.webcafe.bg/id_1487111924_Balgarskata_mechta_Ima_li_ya, ама верно, че шест нива мисъл над твоята, е трудничко да хванеш, но понеже иначе си много умно момиче - пробвай. Хубаво е човек да поработва и върху себе, а не само да дава оценки. Хубаво е.
Много е яко да си влюбен. Всъщност може би е най-якото чувство :-))...наистина летиш.
Чудесно мат'рялче ... до предпоследния абзац. К'ъв пластелин бе мила , нали си говорим за хора. Ако изхождаш от позицията "тоя са ше праи к'вот му кажа , щото съм готина" , неминуемо ще последва момента , в който действителността ще разхвърля любовната мъгла и ... на теб пак ще ти е гадно. Реализмът никога не е излишен , и то най-вече , когато има замесени емоции.
Днес ми върви да се смея, къде на кометари, тук на статията. Страхотна е Само накрая нещо... Вярно ли има още такива полезни изкопаеми, наричащи себе си "мъже", които слушат майките си? Това в няколко статии вече го виждам и сериозно се притеснявам, да не е плъзнал някакъв нов вирус по мъжете, или има жени, които специално със свещ си ги търсят подобни олигофрени.
Пиер ( 11 ) - като навършиш 18 ми се обади да разговаряме като големи хора.
Точно така! Затуй никакви фантазии, никакво идеализиране. На секса да се гледа като на акт за удоволствие, защото това че нещо друго ни свързва е просто фантазия...Ядеш, пиеш, правиш секс и си отиваш...Започнеш ли да кроиш планове за още срещи, привържеш ли се... знае се, че всичко рано или късно приключва, страхотния секс става съвсем обикновен и идва неизбежната раздяла. А някой може да е много наранен от това...