14 януари... Помните ли онзи 14 януари с побоите, с футболните агитки и разбитите физиономии на ваши приятели? Помните ли Орлов мост - налудните полицаи с хриптящи коне в лицата ви? Помните ли лятото - стоповете между Иракли и дерето, прашния път и пясъка в косите?
Помните ли пържолките за кучето, които Борисов обеща за намереното мъртво момиче, за което неговият паж Цветанов твърдеше, че емигрирала от скука (отвлечената и убита още същия ден Мирослава от Перник - бел.р.)? Помните ли уволнението на Мирослава Тодорова? Помните ли героичния Росен Плевнелиев с Марковска и изпълнителния президент с Цацаров?
Помните ли, че "Ние сме държавата"? Помните ли разпъването на палатка в 5 часа следобед и първото слънчево изгаряне на плажа, веднага след като сте напуснали прашния град? Помните ли тълпите руснаци в Слънчев бряг? Помните ли огъня и китарите? Помните ли чалгата и мутрите?
Ако помните всичко това, няма как да не сте на протеста днес. И не, каузата не е безсмислена. Каузата не се изчерпва само с виртуалната ви подкрепа във Facebook, защото ако е така ще ходите на виртуална почивка. И без това живеем във виртуална демокрация, с виртуални управници и още по-виртуални закони.
Всичко зависи от нас. От нас зависи дали ще заравяме жаравата на Иракли с пясък, точно преди лягане, или ще се ровим в конски фъшкии от импровизирани каляски в Слънчев бряг.
Помните ли подписката "Да спасим Иракли". Подписахте ли се тогава? А го направих. И държа на подписа си. Защото беше върху намачкан лист хартия, върху синя папка. Едно момиченце в Билката го взе, после приседна да пие бира. Точно като на Иракли, без да се познаваме.
Именно затова не стойте във Facebook. Елате на Попа.
Днес е ромската Нова година. Да я отпразнуваме с усмивка към циганите и с потрес към мангалските номера на "Строителите на съвременна България".
Протестиращият на Орлов мост стана Човек на годината. Човекът на 2012 тъкмо проходи. Във втората си година трябва да проговори....
