Когато е само на 17, Алексей Терентев, по онова време начетен гимназист от Москва, създава нещо, което руското правителство отчаяно се опитва да изгради - стартираща компания в духа на Силиконовата долина. Тя е иновативна, добре позиционирана на пазара - и може да се управлява от апартамента на родителите му.
Колкото е по-успешна, толкова по-голям е рискът за него
До юни миналата година, когато Терентев получава дипломата си от един от елитните университети в Москва, неговата компания е на път да го превърне в милионер. Но също така по неговите думи тя е започнала да се разраства "достатъчно много, за да си навлече неподходящо внимание от представителите на властта".
Така че Терентев, сега на 22 години, решава да не рискува. Ден след завършването си, взима лаптопа и заминава за Чехия, като пренася компанията си със себе си. Сега вече той се съмнява дали въобще някога ще се завърне в Русия.
Причините за неговото заминаване, както и бързината, с която го прави, са обичайните тревоги на младите предприемачи в Русия: корупция и бюрокрация, силите, които движат най-голямото преселение от разрухата на СССР насам. През изминалите три години са емигрирали 1,25 милиона руснаци - повечето от тях млади бизнесмени и представители на средната класа, доколкото може да се вярва на февруари т.г. от Сметната палата на Русия.
Това е около четвърт милион повече в сравнение с емигрантите през първите няколко години на съветския крах, когато Русия бе политическо и икономическо сметище. Сега държавата е стабилна и градовете й се разрастват, но собствениците на малък бизнес се чувстват по-несигурни отвсякога.
Ако не си платиш за протекции, бюрократичните спънки валят отвсякъде
За тези, които току що са стартирали, най-често срещаният страх не е от конкуренцията или банкрута, а от проверките от страна на корумпирани служители, които склоняват към подкуп или предлагат "платена защита", позната още като "покритие" ("крыша").
Миналия месец руското Министерство на икономиката заяви, че само за 2010 г. руснаците са платили $581 млн. на властите за подкупи - 13 пъти повече в сравнение с 2005 г.
Както са показали десетки случаи в миналото, собственик на бизнес, който откаже да даде подкуп, може да очаква редовни посещения от данъчните служби, пожарната, службите по безопасност, докато бъде затрупан с глоби и бюрократични спънки...
Или пък срещу него може да бъде повдигнато дело, често на база неясно формулирания закон, забраняващ "незаконното предприемачество". След кратък престой зад решетките, бизнесмените несъмнено са далеч по-склонни да плащат поисканите им рушвети.
Държавно оторизираният щурм от спецслужбите като стил на борба с конкурентите
Любимото оръжие срещу най-упоритите бизнесмени, чиито фирми често са желана плячка за конкуренцията с изградени "връзки", са щурмовете от страна на властите. Те вече са толкова обичайни в Русия, че за тях има специален термин: "маскено шоу" (маски-шоу) - игра на думи със заглавието на стар комедиен сериал.
Те се случват, когато въоръжени мъже, обикновено маскирани членове на частна охрана или специалните служби, нахлуват в офисите на компании и буквално ги превземат, като конфискуват важните документи и блокират достъпа за мениджърите.
Тази тактика се използва и в случаи от политически интерес - като правителственото завземане на телевизия NTV през 2000 г., както и при щурмовете от 2003 г. срещу петролния магнат Михаил Ходорковски, който в момента излежава присъдата си от 14 години по обвинения в измама и други престъпления. По-незначителните "маскени шоута" вече рядко се отразяват от националните медии, тъй като рядко някой ги смята за нещо ново.
Властите затварят хостинг-центрове по подозрения за пиратско съдържание
От уста на уста и чрез онлайн статии обаче тези истории се разпространяват бързо в бизнес средите. За Терентев "пробуждането" настъпва миналия февруари, когато един от датацентровете на Agava, водеща руска компания за Интернет хостинг, е щурмуван от полицията под предлога, че е заподозрян в хостването на нелицензирана компютърна игра.
Шест седмици по-късно, фермата от сървъри на компанията е щурмувана отново - от още една полицейска групировка, като този път оправданието за това действие е, че "е възможно" един от сървърите да хоства детска порнография. Вместо да изземе единствено въпросния сървър, полицията затваря целия датацентър, оставяйки дълго без сайтове много от клиентите на Agava.
Новините предизвикват такова възмущение, че президентът Дмитрий Медведев, който обича да се представя като технологичен кръстоносец в името на защитата на закона, се намесва персонално в следващите дни - и сървърите възобновяват функционирането си. Но щетите по доверието в индустрията вече са нанесени: "Случаят с Agava пробуди всички", казва Терентев.
Той твърди, че още преди това на хората в тази индустрия им става ясно, че уебсайтове се затварят твърде активно. Всеки може да направи това. Някой конкурент може да плати на полицията да вземе сървърите ти - и паролата за цялата база данни."
Компанията за хостинг на Терентев - NKVD.pro (чието име е каламбур с името на тайната полиция на Сталин - НКВД) се опитва да разреши този проблем. Всички нейни сървъри са разположени в чужбина.
Русия гони сама в чужбина бъдещите си технологични предприемачи
Заради начина, по който се развиват нещата, скоро това ще важи и за по-голямата част от средната класа на Русия. Според проучване, публикувано на 10 юни от руския държавен изследователски център ВЦИОМ, 21% от руснаците желаят да емигрират, като през 1991 г., когато СССР се разпада, процентът е бил само 5 на сто.
Най-голямата част от потенциалните емигранти са млади, образовани и активни в Интернет - точно типът хора, на които Медведев разчита за развитието на руската версия на Силиконовата долина.
Познат като Сколково, планираният център на технологиите е и център на икономическата политика на Медведев, който усърдно се бори да имитира оригиналната Силиконова Долина. Проблемът и предизвикателството се състоят в откриването на достатъчно стартови компании, които да се установят там.
Досега държавата е създала три огромни корпорации, които да помогнат за запълването на тази празнина, една от които е фокусираната в сферата на нанотехнологиите - "Роснано". Тази година корпорациите дори откриха съвместен офис в Менлоу Парк, Калифорния (недалеч от университета "Станфорд"), за да привличат млади таланти и технологии в Сколково.
Но това е, меко казано, трудна задача. "Необходима е цяла екосистема за поддържане на иновациите", твърди Александра Джонсън, специалист по рискови инвестиции в Силиконовата долина, която консултира руските компании. "Имате нужда от бизнес инкубатори, предприемачество, мениджъри. Нуждаете се от законодателна рамка. Много елементи от тази екосистема все още липсват в Русия," коментира тя.
Миналата година руският емигрант Андре Гейм, който спечели Нобеловата награда за физика през 2010 г., бе попитан от руски журналист какво според него е необходимо, за да се завърне да работи в своята родна страна. Той отговори: прераждане.
Терентев е съгласен. "Може би към момента, когато навърша 30 години, системата ще се промени. Рисковете тогава може би ще бъдат различни. Но кой знае? Съветският съюз е оцелял 70 години. Нашата държава не се подчинява на законите на логиката". Очевидно и на законите на Силиконовата долина.
