Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

2012: Колкото - толкова

Вместо административно повишаване на доходи, управляващите да се фокусират върху гъвкава икономика и стабилни публични финанси
Вместо административно повишаване на доходи, управляващите да се фокусират върху гъвкава икономика и стабилни публични финанси

С наближаването на края на всяка година темите за данъци и заплати традиционно стават актуални и често изместват всичко останало от политическия дневен ред. Тази година дискусията за увеличение на заплатите изглежда още по-наболяла, защото в съзнанието на хората е останала погрешната представа, че те не са мръднали през последните две години, а в някои случаи дори са се свили, което е далеч от реалността.

Друга заблуда е, че държавата увеличава заплатите в обществения сектор и това води до ръст в доходите на населението. Общественият сектор обаче е едва 1/3 от частния сектор, а във втория държавата няма особена власт върху движението на възнагражденията.

Средната заплата в страната за първите 6 месеца на 2011 г. е нараснала с 9% в сравнение със същия период на миналата година и това се дължи на частния сектор, където тя расте с 11.8%, докато в обществения напредва с 2.9%.

През цялата 2010 г. заплатите се покачват с 9.7% - с 11.8% в частния и с 5.1% в обществения сектор. Две са водещите причини за този ръст. От една страна той се дължи на чисто счетоводен ефект - работодателите съкращават първо ниско квалифицирани служители, които имат ниски заплати, което води до увеличаване на средното възнаграждение за страната.

От друга страна всяка година се увеличават минималните осигурителни прагове (МОП) за основните икономически дейности, което увеличава декларираните доходи, а оттам - и официално декларираната средна заплата.

Разбира се има и трети ефект - работодателите са доволни от свършената работа и имат възможност да увеличат заплатите на служителите си, което се вижда от данните за постъпилите данъци върху доходите на физически лица в бюджета. Но той е сравнително ограничен.

Кризата прави работодателите предпазливи

На фона на всичко това не са изненадващи резултатите от проучване на Българската стопанска камара (БСК) сред членовете ѝ, което показва, че 55% от участниците в  анкетата няма да увеличават заплатите през следващата година, 29% имат подобни намерения, а 16% все още се колебаят. Причини за високия процент работодатели, които не планират увеличение на заплатите, могат да се търсят както в икономиката, така и в работата на администрацията.

От една страна несигурното възстановяване на глобалната икономика и увеличаващите се рискове от нова рецесия, както и задълбочаващата се дългова криза в редица развити страни създават сериозни пречки пред световния икономически растеж , а оттам - и на България. Това кара компаниите да бъдат по-предпазливи, т.е. дори и да имат свободен ресурс, много фирми биха предпочели да го спестят, вместо да увеличат заплатите.

От друга страна инвестициите през 2010 г. са с 34.1% по-малко от тези през пред-кризисната 2008 г., а за първото полугодие на 2011 г. годишният им спад е 10.5%.

Третата сериозна причина за скептицизма на работодателите са административните решения за минималните осигурителни прагове и ставката на данъци и осигуровки върху труда, които увеличават разходите за труд.

В България МОП се договарят между работодателите и синдикатите по отделните икономически дейности преди началото на всяка година. Ако в някоя икономическа дейност не бъде постигнат консенсус между двете страни или пък няма синдикат, с който да се преговаря, министърът на труда и социалната политика може административно да наложи средното договорено увеличение на праговете по останалите дейности за нея - и обикновено го прави.

В такъв случай работодателите са изправени пред няколко възможност.

Първа възможност - ако бизнесът им изцяло формален и работодателите искат да го запазят такъв, то ще бъдат принудени да увеличат разходите си за труд изцяло за своя сметка.

Втора възможност - в случай че решат, че допълнителният разход е непосилен за тях или че просто не искат да го платят, то ще бъдат принудени да прехвърлят някои работници в неформалния сектор или да ги съкратят.

Трета възможност - ако част от бизнеса на работодателите е в неформалния сектор, то увеличението на МОП ще доведе до запазване на разходите за труд на работодателя, но намаляване на нетното възнаграждение (декларирано и неформално) на заетите.

До момента са договорени по-високи минимални осигурителни прагове по 46 от 81 дейности и средното увеличение е 7%. Най-високи увеличения са договорени при пчеларство, селско стопанство, търговия и туризъм и ако бъдат извадени от сметката, средният минимален осигурителен доход се покачва с 2%, сочат изчисления на БСК.

Ако практиката бъде запазена, средното увеличение от 7% ще бъде наложено на всички икономически дейности и скептичните 55% и колебаещите се 16% от проучването на БСК вече няма да имат избор и ще трябва да увеличат заплати.

Ако питате управляващите, винаги има възможност за увеличаване на заплати. Независимо че консолидираният бюджет продължава да е в дефицит вече трета година, от септември 2011 г. беше увеличена минималната работна заплата (МРЗ) от 240 лв. на 270 лв., което означава допълнителни разходи за държавата както за заплати, така и по други пера, които са обвързани с МРЗ.

Колко тежи

Управляващите, обаче не си дадоха сметка, че увеличеният разход за заплати ще тежи на частния сектор много повече, отколкото на държавния сектор. И всичко това става независимо от факта, че икономиката все още не е започнала да расте в сравнение с предкризисните си нива - тя все още се възстановява, а заетите работни места и свободните такива продължават да се свиват.

Т.е. частният сектор очевидно или е предпазлив, или не разполага със свободен ресурс, за да увеличи разходите си за трудови възнаграждения и всяко административно увеличение на данъци, осигуровки или МОП ще доведе до допълнително свиване на заетите.

Предвид множеството неизвестни пред европейските икономики, ситуацията в САЩ и световната икономика като цяло, едва ли може да се очаква висок икономически ръст на БВП в България през 2012 г.

Това от своя страна е вероятно да доведе и до по-умерен или никакъв ръст на трудовите възнаграждения, заради предпазливостта на работодателите. Дори и да разполагат със средствата, те могат да предпочетат да изчакат, за да видят как се развиват пазарите, вместо да увеличават заплати.

Картината, която виждаме на база на официалната статистика, обаче, ще е най-веорятно съвсем различна и отново ще покаже значителен растеж на заплатите и през 2012 г. Това е така, защото статистиката отразява една алтернативна реалност, заради сериозните административни намеси на пазара на труда по линия на МРЗ и МОП.

На фона на силно консервативните настроения на работодателите за увеличение на заплатите, традиционното увеличение на осигурителните прагове от началото на годината , както и вече случилият се ръст на минималнта заплата от септември тази година статистически отново ще покажат сериозен растеж на заплатите от началото на 2012 г., което няма да има нищо общо с реалността.

По-малко колективни договаряния, повече индивидуални

За да се доближат двете реалности - това, което виждаме от официалната статистика и това което на практика се случва в икономиката, трябва да се върви към намаляване на административните намеси на пазара на труда.

Трябва да се върви към намаляване на колективни договаряния докато се стигне до преговорите за ръст на заплати да стават на индивидуално ниво. В противен случай по-малко продуктивните работници получават по-високо от заслуженото увеличение на заплатите си, а по-продуктивните - по-ниско.

Често се чуват и призиви заплатите да се индексират с инфлацията, което е крайно вредно предложение. Ако ръста на възнагражденията не се дължи на увеличена производителност, единственият му ефект ще бъде да създаде още по-висока инфлация в бъдеще.

Ако нивото на трудовите възнаграждения престане да се използва като инструмент за социална политика, това само би могло да подпомогне увеличаването на заетостта и икономическия растеж.

Ако управляващите държат да се намесят и да стимулират ръст на заплатите, далеч по-продуктивно ще бъде да се фокусират върху повишаване гъвкавостта на трудовия пазар, подобряване на бизнес средата и осигуряване на стабилни публични финанси.

   

Най-четените