Ако има качество, което обединява политиците от всички цветове, това е популизмът. Дали ще дадат нелепо обещание, ще подкрепят глупава инициатива, или ще направят някакъв зрелищен жест към клет съотечественик, няма значение - важното е да се харесват, да акумулират народна любов. Популизмът е евтин бензин, с който пълнят колата, и няма значение, че тя се разваля - важното е те да шофират.
Най-щедри в раздаването на популизъм са винаги управляващите. Те ползват най-голям паричен и медиен ресурс, обгрижени са от скъпи щабове по градене на имидж. Има и такава като Бойко Борисов, които сами представляват маркетингова енциклопедия.
Настоящите управляващи превзеха завидни висини в популизма. Всеки ден министър помага на клет страдалец, организират се народоугодни инициативи. Вероятно ще достигнат още по-големи висоти, тъй като най-страстното предизборно време тепърва предстои.
Преди да обърнем внимание на днешните управляващи, трябва да споменем предишните. Хората обичат да забравят, а в забравата никнат нови популизми, месии, растат празни надежди. Всеки път си мислим, че нещо ни се случва за първи път, а не е. В предизборната 2000 г. премиерът Иван Костов се разходи до хасковското село Константиново, където вилня пожар. Изникна жена, баба Марушка, проплака му, че са й изгорели магаренцето и пиленцата. "За бабата упълномощавам Христо (областния управител Христо Василев - бел. авт.) да й намери едно магаре, да й го купи, аз ще дам парите. Жената трябва да си има другарче", разпореди Командира на пресконференция. Както и сега, историята бе разказана иронично в някои медии, други сърцераздирателно описаха добротата в очите на Костов.
През 2006 г. Сергей Станишев прати рози, грейка и абонамент за вестниците "Дума" и "Земя" на 72-годишния бай Станчо от Дома за стари хора в Разград. Бай Станчо имал рожден ден, преди туй и Станишев имал, старецът адресирал до "Позитано" поздравителна картичка. Премиерът решил да върне жеста. Тази история грееше на няколко страници из вестниците.
С приближаването на изборите през 2009 г. тогавашният премиер всеки ден режеше лента някъде (подобно на сега), подаряваше камбани с пари на правителството, а телевизиите съобщаваха: "Министър-председателят дари камбана на църква" (както сега). От имиджовите мероприятия не изоставаше и Симеон Сакскобургготски, който през 2003 г. бе дарен с гъсок в една птицеферма и реши да си го занесе във "Врана", за да покаже колко много обича гъсоците.
А сега да спрем на днешните звезди на популизма. Светът е голям, но добротата на ГЕРБ дебне отвсякъде - в такъв инкубатор от внушения е вкарано обществото. Популизмът на партията, а и лично на Борисов, е трудно измерим, затова ще споменем само някои от последните проявления.
Най-напред председателят на Народното събрание Цецка Цачева и вицепремиерът Цветан Цветанов се включиха в протестите в полза на застрояването на Банско. Поканиха ги местните им партийни и финансови другари, събра се множество на площада, хоп - Цачева и Цветанов цъфнаха на барикадата. Зрелището (управници да протестират срещу собственото си управление) заслужава да влезе в учебниците по политология, психология и приложна медицина. Двамата потропаха хоро и скандираха с протестиращите. Но защо? След като са убедени, че местните хора се нуждаят от подкрепа, защо не ги подпомогнат в качеството си на управляващи?
Нали единствено те - като властници, могат да извършат съответните действия?
Но в популизма няма логика
Като стана дума за Банско, трябва да припомним, че Югозападът е по-особен район. Там водач на листата на НДСВ през 2005 г. бе Бойко Методиев Борисов. Нормално е някои местни проблеми да бъдат присърце на ГЕРБ. Както и в Старозагорския, където след пет месеца листата ще бъде оглавена от Цветан Цветанов. И там се случват редица "нормални" неща. Преди няколко дни местните партии решиха да се проведе референдум за бъдещето на полигона "Змеево".
"Винаги сме искали да чуем какво мислят старозагорци по важни за тях въпроси и сега ще участваме в организирането на първия местен референдум", заяви председателят на общинския съвет Емил Христов (ГЕРБ). Всеки старозагорец иска да диша чист въздух и с удоволствие би се съгласил полигонът да се закрие или премести. Или просто да бъдат преустановени дейностите, които замърсяват. Защо тогава е нужен референдум? Защо управляващата ГЕРБ не вземе съответното решение?
Но референдумът е нужен по няколко причини. Първо, за да се демонстрира популистка грижа към хората, че нещо зависи от тях, че партиите се интересуват от мнението им. Второ, за да не се случи нищо на практика. Местни референдуми могат да се свикват по въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление. Полигонът определено не е местен проблем, той е обект на националната сигурност.
Преди вота през 2009 г. военният министър Николай Цонев, водач на листата на НДСВ в Стара Загора, издаде заповед за закриването на полигона. Тя бе отменена от наследника му. Което отново показва, че популизмът няма цветове.
Има градация на наглостта
В средата на август Симеон Дянков и Вежди Рашидов посетиха Варна. Морската столица е голям град, значим избирателен район, следователно и популизмът трябва да е мащабен. Дянков и Рашидов обявиха проект за облагородяване на огромно празно пространство в центъра на Варна, известно като "Дупката". Това е добре. Проблемът с "Дупката" е стар, насаден от предишни власти. Част от терена е собственост на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Дянков обяви, че държавата ще се помъчи да изкупи частния дял. Това също е добре. Не е добре, че се изговориха куп нелепости - как Гергов щял да се откаже поради патриотизъм, заради туризма, добрата си душа. Бизнесменът, естествено, не се съгласи и поиска висока цена. Тези дни стана ясно, че не отстъпва. Защо бяха нужни всичките празни думи? Очертава се сладка сделка между държавата, управлявана от ГЕРБ, и Гергов, член на националния съвет на опозиционната БСП.
Не можем да подминем и "светкавичната реакция" на здравния министър Десислава Атанасова да помогне на 29-годишната Гергана Вълчева, страдаща от рядко онкологично заболяване в краен стадий. Близките на жената разказаха, че въпреки многократните опити, нито едно болнично заведение не склонило да я приеме, за да лекува болките й. Атанасова изиска жената да бъде приета и прегледана отново в Онкологичния център в София. Няма човек, който да не одобри постъпката на Атанасова. Но по-важната работа на един министър е да решава системните проблеми, да намери принципен изход за такива и подобни случаи. В ситуацията на Гергана вероятно са стотици българи, но не всички се оплакват на медиите, нали?
Защо стана така, че управляващите реагират само когато се появи обществено негодувание и проблемът стане видим?
Отговорът е ясен. За огромно съжаление най-лесният начин, привидян от политиците за пълнене на урните, са популизмът и демагогията.
Колкото повече наближават изборите, толкова повече пропагандата на управляващите се увеличава.
До всяко добро същество от ГЕРБ се нареждат поне още две.
През септември американска гражданка бе блъсната от автомобил в столицата. От медиите се разбра, че след минути оттам минал кортежът на Цветанов. "Министърът на вътрешните работи лично се е ангажирал с осигуряването на първа помощ на пострадалата и в организирането на транспортирането й във Военномедицинска академия. Цветанов звънял на телефон 112, за да осигури линейка, после позвънил в КАТ", възвестиха глашатаите.
Добър човек е и Мирослав Найденов. И той помогна в катастрофа на връщане от "крутите" проверки за наличието на "дюни и недюни" в Несебър. "След Стара Загора министърът забелязал катастрофа и веднага наредил да бъде спрян автомобилът, с който се движел. Той изскочил и оказал първа помощ на хората, които пътували в катастрофиралата кола до пристигането на линейката", научиха българите на 5 януари тази година. На Найденов му върви да е добър край морето. Така през 2011 г. при една безсмислена проверка на рибния пазар във Варна библейски нахрани с шаран бедна бабичка.
Като спасител, но на ски пистите, се прояви президентът Росен Плевнелиев. Случи се точно след като сам се изпързаля по колорадските склонове в новогодишното обръщение. Сюжетът е простоват - президентът се спускал по пистата, видял паднал човек. Подал ръка. Пострадалият, който иначе не бил много такъв, най-напред не забелязал кой му помага, а като видял, залитнал слисан от човещината и топлотата на държавния глава. Пиарите на президента мълчат, но човекът вероятно е видял същата добродетелност, която и баба Марушка в очите на Костов навремето.
Тук някъде трябва да кажем и няколко думи за инициативата "Българската Коледа". Тя е благородна и нужна, но саморекламата и помпането на рейтинг чрез нея от страна на бившия и настоящия президент идват в повече. Държавата не е НПО, тя не трябва кампанийно да помага на нуждаещите се.
