Израелският топ експерт по въпросите с Иран - бивш разузнавач, който някога е предрекъл падението на иранския шах през 1979 г., има какво да каже на Барак Обама и въобще на всеки, който се надява да откаже Иран от ядрената им програма.
Никой не може да излезе на глава с моллите
Юри Лубрани, бивш израелски посланик в Иран от 1973 до 1978 г., наскоро заяви в интервю, че готовността на Иран да преговаря със САЩ е поредният знак, че санкциите се отразяват зле върху режима. Ала също така той заяви с абсолютна сигурност, че Иран няма да се съгласи да спре обогатяването на уран, без значение какви поощрения и бонуси се предлагат на държавата.
Неговите забележки, последвали съобщения в New York Times, че Иран се е съгласил на директни преговори с Вашингтон, отразяват скептицизма на израелските политически лидери, сред които и министър-председателя Бенямин Нетаняху. Ала тези съображения имат по-голяма стойност и по-малко политическа пристрастност заради факта, че идват от 86-годишния Лубрани, една от легендите на израелското разузнаване.
Как се преговаря с хора, които цял живот са свикнали да се пазарят
"Този режим няма да се лиши от ядрената си програма при никакви обстоятелства. Вече са отишли твърде далеч и са постигнали твърде голям успех. Те ще продължат с това, въпреки всичко," заявява Лубрани в интервю. Според него, иранските лидери, които е срещал през годините, до един са били опитни преговарящи, изпреварващи американците с няколко дължини.
"Пазаренето е традиция за тях. Те са родени търговци. Знаят как да се договарят и кога да хванат своя съперник, докато е най-слаб. Професионалисти са в това отношение," коментира Лубрани. "Отне ми доста време, за да разбера това. Развил съм страхотна интуиция само заради богатия си опит. Никой възпитаник на Бръшляновата лига (Ivy League - организация на елитните американски университети - бел.р.) не ще разбере истински душата, традициите и поведението на иранците".
Това не са общи приказки - изрича ги човек, предрекъл смяната на режима в страната
Лубрани е спомогнал за изграждането на отношенията между Израел и Иран през 1970-те, което включва военни обмени, петролни сделки и търговски връзки. Според наличните данни, двете държави дори са работили съвместно по развитието на ракета, който да може да пренася ядрена бойна глава.
Ала след като посещава луксозния личен курорт на шаха, разположен на остров Киш през 1977 г., Лубрани предупреждава израелските власти, че режимът е станал толкова корумпиран, че според различни източници дните му са преброени. Американските представители обаче очевидно не са обърнали внимание на предупрежденията му.
И когато ислямистите свалят шаха през 1979, Иран се превръща от партньор на Израел в негов огромен враг
Според доклада в The New York Times, Иран по принцип са се съгласили на преговори лице в лице, ала са поискали те да започнат едва след края на президентските избори в САЩ следващия месец. Макар че представители на администрацията на Обама отричат, че е достигнато до крайно споразумение, този въпрос със сигурност няма как да не изникне по време на последния предизборен дебат между Барак Обама и Мит Ромни.
От Иран твърдят, че ядрената им програма не е военна по своята същност, ала международните власти многократно са улавяли режима в укриване на ключови съоръжения или да лъже за стъпките си за обогатяване на уран. Нетаняху, реагирайки на доклада преди броени дни, обяви, че не е чувал нищо от Вашингтон за евентуални преговори.
"Не разполагам с информация за подобни контакти и не мога да кажа със сигурност дали този доклад отговаря на истината," заяви той по време на публично събитие в събота. "Въпреки това, мога да кажа, че Иран използва преговорите, за да си купи повече време".
Израелският външен министър Авигдор Либерман на свой ред коментира, че се надява историята с преговорите да е само слух
"Натрупали сме 10-годишен опит, а Иран от доста време лъже Съвета за сигурност на ООН и P5+1 по този въпрос ," заяви Либерман, говорейки за петте постоянни членки на Съвета за Сигурност към ООН плюс Германия.
Нетаняху от дълго време е скептичен по отношение на шансовете за отказване на Иран от ядрената им програма чрез дипломация, като вместо това настоява САЩ да използват военна сила, ако Иран прекрачи определени граници.
Ала Лубрани, който продължава да помага за оформянето на израелската политика спрямо Иран през последните десетилетия, вярва, че е грешен ход да се атакуват инсталациите за обогатяване на уран.
Вместо това, той е привърженик на мълчалива подкрепа за иранските опозиционни групи, които биха провокирали промяна отвътре в режима.
Лубрани все пак критикува администрацията на Обама за това, че не успява да подкрепи достатъчно иранските протестиращи, когато се противопоставиха на режима през юни 2009. "Не вярвам във военното решение на проблема," пояснява Лубрани в интервюто си. "Убеден съм, че решението е в самия ирански народ, който трябва да се отърве от този режим. А Западът трябва да го подкрепи".
Израел притежава минимум 100 ядрени бойни глави и ако Иран, нападнат от Израел, окаже сериозна съпротива и представлява опасност за еврейската държава, то Израел ще нанесе ядрени удари по Иран. Нищо чудно скоро да станем свидетели на нова „Хирошима”. Така пише във „Фигаро”. И не виждам, кой може да им попречи, щом имат безусловната подкрепа на САЩ. (http://blog.lefigaro.fr/malbrunot/2012/10/attaque-israelienne-contre-lir.html?xtor=RSS-75)
Пак ме избива на конспирация, ето как я знам историята: Последният ирански шах бил противоречива личност. Самият той бил син на шах, а неговите предци били потомци на обикновени ирански селяни и в гените му не било заложено да управлява. (Това е мнение на полския журналист Ришард Капушчински, т.е. автор от източния блок). Иран е приказно богата държaва, плува върху природен газ и петрол, разположена е върху планините богати на скъпоценни камъни. Ресурсите, с които шахът разполагал били несметни. Въпреки това населението тънело в мизерия и неграмотност, а индустрията поне до средата на миналия век не била развита. В комбинация с това, мехaнизмите на гражданското общество изобщо не сработвали, защото всеки път в историята, когато Иран тръгвал по пътя на демокрацията, външни сили се намесвали и през целия 20-ти век там се редували кървави режими, подпомагани от някоя велика сила. На този фон шахът имал искреното желание да поправи нещата. Наел западни инженери да строят фабрики, за да произвеждат, но се оказало, че в Иран няма пътища, по които да минава продукцията. Разработвал петролните находища, но трябвало тепърва да се строят рафинерии. Откривал училища и университети, но се оказвало, че там трябва да преподават западни преподаватели, защото в Иран такива нямало. Т.е. в Иран освен находища и история нямало нищо, а трябвало да се започне от някъде. Всичко това той извършвал без някакъв план и последователност и въпреки огромните средства, които наливал в чуждестранни фирми, за да съградят това или онова, по някакъв начин целият механизъм изобщо не сработвал. От Иран изтичали огромни ресурси, шахът бил щедър, а населението продължавало да тъне в мизерия и икономика не помръдвала. Като цяло от тази ситуация имали полза чужденците, но не и самите иранци. Връзката между събитията се губи напълно през 1979 година. Смяната на властта тогава се извършила с американска намеса и подкрепата на ЦРУ – слабо разпространен от медиите факт, но относно него няма съмнение у нито един иранец. Това последното го знам от ирански емигранти, които съм срещала в София. Режимът, който е в момента, се справя по-добре с иранската икономика, но всичко в тази държава се извършва със знанието и съгласуването на американския президент.