Димът се връща

Забраната за пушене на закрито е на път да изгори като фас - след като просъществува едва 4 месеца и беше на два пъти отлагана. Кибритът държат собственици на заведения, производители на цигари - и вносители, и депутати, които в един глас вещаят фалити и стотици безработни.

Европейската комисия обмисля дали да приеме австралийската инициатива, която "изличи" марките върху цигарите и прави възможното, за да отгледа следващо поколение от непушачи. А в България - нестихващи напъни заведенията отново да се пълнят с тютюнев дим, особено активни след като "Булгартабак" вече има нов собственик - руската ВТБ кепитъл, която чрез агресивен маркетинг обвърза продажбите на печатни издания и цигари в едно в повечето общини.

Никой не се интересува от мнението на клиентите и избирателите, независимо дали робуват на никотина или не. И главно - на никой не му пука за здравето им - основното съображение да има забрани в над 120 страни по света. Освен на премиера, разбира се, и министерството на здравеопазването, които отбелязаха преди дни, че подкрепят забраната.

На дим - и пари - миришат и аргументите, които законотворците пробутват, за да върнат старото положение. Освен бащинска чуваемост към кръчмарските неволи, в арсенала на доводите е и смяната на сезоните. Видите ли, пушачите няма да искат да излизат на студа, както се прави в цяла Европа.

Поради факта, че забраната влезе в сила през лятото, когато времето е хубаво и всички предпочитат маси на открито, нямаше толкова протестни гласове. Сега наближава зимата и напъните се подновяват.

Лицемерно е размахването на данни, че само 3% от българите са отказали цигарите, след като забраната за пушене на закрито е влязла в сила. Целта на ограничението не е да отказва някого от тютюна, а да предпази тези, които не пушат, и да ограничи вредния навик.

Другите го правят, ние не

С какво България е по-специална, за да се завърне димът на воля? Действително приходите на заведенията в Германия са паднали с 30%, когато е била въведена забраната. След първоначалния отлив, клиентите се върнали. И Испания, която има по-добре развитит туризъм и ресторантьорски бранш, не е фалирала от забраната.

Почти няма демократична държава, която да разрешава пушенето на закрити обществени места - общо са над 120 по света. Това важи за държави като Уганда и Бутан, а Япония забранява пушенето и на улицата.

Гърците, например, най-пушещата нация в Европа, също не се спасиха от забраната. Друг е въпросът доколко се спазва. При тях и при нас явно нарушаването на правилата е въпрос на манталитет. Също като в Турция, където забраната масово се нарушава. Въпреки глобите от 85 турски лири, ако те хванат с цигара, а за собственика на заведението - от 600 до 6000 лири.

Но има и друго - здравната култура. Може би заради това в Италия, където помещения за пушачи са позволени, по-малко от 1% от заведенията са се възползвали от тях. Обмисля се цигарите да бъдат забранени и на стадионите - в страната, където футболът е на особена почест. В Англия и САЩ цигари и лули отдавна са забранени.

Във Франция стаите за пушене могат да заемат едва 20% от помещението, а 70% от населението на страната одобрява забраната.

Сочената за пример в много отношения планинска държава този път гласува "за" цигарите. Швейцарците отхвърлиха чрез референдум забраната за пушене.

Най-драконовските мерки в ЕС са в Ирландия и Великобритания, където дори настояват тютюневите изделия да бъдат премахнати от витрините на магазините.

Крачка напред, крачка назад

Освен отстъпление от европейската практика, подготвяното преобръщане показва колко краткотраен е животът на забраните в България. И те, както повечето решения, са предпоследни и сезонни.

Помним драмата с акциза върху домашната ракия. Накрая бе намерено "компромисно" решение от типа "и агнето цяло, и вълкът сит" - няма акциз, ако варим до 30 литра на член от домакинството. Такава явно е целта и този път - кръчмите да са пълни, пушачите - доволни, макар и натикани зад прозрачни стъклени врати. (Но отделните зали са по-добър компромис от маси за пушачи и маси за непушачи в едно и също заведение?!)

Каквото и да бъде решено, недоволни ще има винаги. Добра или лоша, забраната е по-добре да продължи да съществува. Няма как да свикнем с правила, които непрекъснато се променят. И ще продължаваме да стоим в разкрачено "предварително" положение между два стола, политически мандати или климатични сезони.