Тина Кийфър е професор по организационно поведение към британския университет "Уоруик" и ръководи семинар за мениджъри, които не говорят много добре ангийски. Един ден им казва "Нарисувайте ми лидер" и остава изненадана от рисунките, които получава.
В съотношението между половете резултатите почти винаги са еднакви - и мъжете, и жените най-често изобразяват мъж в лидерската позиция.
Кийфър коментира, че дори и когато рисунките изглеждат полово неутрални, което е необичайно, мнозинството от групите представя картината чрез език, обозначаващ мъж (той), вместо да използват дума за неутрален образ или за жена. И все пак нейните клиенти често твърдят, че това, което имат предвид под "той", всъщност е "без значение от пола".
Няколко специалисти в областта на организационната психология, които имат сходен опит в това упражнение, решават да проучат по-задълбочено въпроса как притежаването на несъзнателни предубеждения за половете влияе на способността на хората да разпознават зараждащото се лидерство.
Това, което те откриват и обобщават в изследване, е публикувано в изданието Academy of Management Journal. То, изглежда, потвърждава подозренията на много представителки на нежния пол: жените биват по-трудно припознавани като лидери, отколкото мъжете.
Дори когато мъж и жена четат едни и същи думи от сценарий, само мъжкият лидерски потенциал получава признание.
Авторите на изследването се фокусират върху едно конкретно действие, свързано с лидерството: говорене чрез идеи, за да се постигне напредък на екипа или компанията.
В един експеримент участниците са приканени да изслушат месечна среща на екипа по продажби на измислена застрахователна компания, в която те чуват изказвания на "Ерик" и "Ерика". По-късно те са помолени да оценят говорещите по това до каква степен те са "демонстрирали лидерство", "повлияли са на екипа" или са "възприели лидерска роля."
За мъжете, които говорят за идеи, ориентирани към промяна, е много по-вероятно да бъдат идентифицирани като лидери в сравнение с онези, които просто са критикували резултатността и ефективността на екипа си.
Жените обаче не получават подобрение на своя статут заради споделянето на идеи, въпреки че предложеното от тях е било абсолютно идентично с казаното от мъжете.
Животът, естествено, не се развива по предварително подготвен сценарий. И затова във втори експеримент учените се опитват да проучат ползата от говоренето "в реална обстановка". То е проведено в състезание по умения с 36 екипа, което се провежда в американската военна академия "Уест Пойт". Учените молят участниците да попълнят поредица от въпросници преди състезанието, по време на състезанието и след него.
Авторите признават, че има известни ограничения в изследването, тъй като то се провежда в една толкова атипично доминирана от мъже среда. Естеството на състезанието обаче им позволява да вземат предвид атлетичните способности, когнитивните умения и други фактори.
И все пак след състезанието, когато участниците оценяват кой желаят да бъде лидер на екипа, само мъжете, които са говорили, опирайки се на идеи, подобряват лидерските си позиции.
Няма значение дали жените говорят 1) почти никога, 2) рядко, 3) понякога, 4) често или 5) почти винаги. Жените не придобиват по-висок статус, защото говорят, и в резултат на това е по-малко вероятно (много по-малко вероятно!) да бъдат сметнати за лидери. Негативна реакция спрямо женската асертивност - известна като "ефект на враждебност" - е документирана и в други изследвания по въпросите на половете и лидерството.
"Очаквах да открием този ефект", отбелязва Елизабет Макклийн, професор в колежа по мениджмънт "Елър" към университета в Аризона и съавтор на въпросните изследвания. "Но всъщност не се сблъскахме с него", допълва тя.
Учените вярват, че резултатите от изследванията може би са свързани с рисунките, направени след като Тина Кийфър дава горното упражнение на своя семинар.
"Хората имат изградени прототипи в съзнанието си как изглеждат лидерите. Когато виждаме човек пред себе си, се питаме: ‘Вписва ли се той в този прототип?'", казва Макклийн. Ако човекът не се вписва - дори и да се държи като лидер - е по-трудно да бъде идентифициран като такъв.
Това разминаване не изисква хората да приемaт, че "жените са по-некомпетентни от мъжете като цяло (в аспекти като интелигентност, находчивост, организираност или уравновесеност)", коментира Алис Ийгли, психолог в Северозападния университет и автор на книгата "През лабиринта: Истината за това как жените стават лидери". Напоследък тя е установила, че много хора са "склонни да приписват тези качества повече на жените, отколкото на мъжете".
Способността да "поведат хората и да поемат контрол", силно асоциирана с лидерските способности, продължава да се приема като цяло за мъжка черта, отбелязва тя.
В горното изследване, "Ерика" видимо поема контрола. Защо никой не го забелязва?
Когато "обработваме информация през призмата на стереотип", интерпретацията ни може да е "съответстваща на стереотипните очаквания, а не на обективната реалност", казва Ниланджана Дасгупта, професор по психология и неврология в Масачузетския университет в Амхърст.
Когато хората редовно се сблъскват с лидери, които съответстват на точно определен профил, по-вероятно е те в бъдеще да забелязват лидери, които се вписват в същия профил. Така работи самоподдържащият се цикъл на "затвърждаване на предубежденията", коментира тя.
Дасгупта също така отбелязва, че би й било интересно да види подобни изследвания за ролята на расата, нещо, което тези проучвания не са анализирали.
Как може да бъде решен този проблем? Един от надеждните начини да помогнем на хората да възприемат повече жени като потенциални лидери, по нейни думи, е те да се сблъскват с повече жени на реални лидерски позиции.
