Книжарници, вестници, туристически агенции.... добавете и икономистите към този списък. Какво общо имат много икономисти с тези видове бизнес? Те се придържат към убеждения и стратегии, които вече не работят в свръхсвързания свят.
Носим със себе си багажа на остарели икономически идеологии
Голяма част от икономическите теории, които определят държавните политики и действията на бизнеса - създадени, когато светът е бил много по-малко свързан, отколкото е сега - са безнадеждно остарели. Теориите, които някога са били валидни, сега нямат нищо общо с реалността.
"Невидимата ръка" на Адам Смит е осигурявала безценни насоки на пазарите и е вършила отлична работа при разпределението на ресурси в миналото. Стига пазарите да са били локални, външните фактори по-малко важни, а моралът и държавната власт да са регулирали неправомерното поведение, не е съществувала по-добра система.
Моралният авторитет е насочващият показалец на невидимата ръка.
В епохата на Смит подобен авторитет е бил привилегия на църквата, институциите, правителството и гражданите. Повечето хора са извършвали бизнес дейността си в общностите, в които живеят. В резултат на това, контролът е бил в ръцете на съседите им, на хората, които те виждат в църквата, на местните бизнес организации и на местната и национална власт.
За добро или лошо, бизнесът в наши дни има твърде малко общо с някогашния
По време на Депресията, невидимата ръка на Смит е функционирала по следния начин: бизнесът с ипотеки започва през 1932-а, като реакция на кризата на ликвидността. Тогава 20-процентна първа вноска се е смятала за минимума, който банката би одобрила.
За тази цел за най-голямата инвестиция в живота си кредитополучателите отивали в местната банка, сядали пред кредитния консултант, който вероятно ги е познавал и чийто деца са играли футбол с неговите.
В онези времена банките са притежавали заемите. Ако кредитът е станел неизплатим, банките са губели парите си. Ако познаваш въпросния човек и той е изпаднал в затруднение, трудно би било да изхвърлиш децата и жена му на улицата в петък, само за да го видиш на следващата неделна църковна служба.
Изправени пред тази потенциално неловка ситуация, банкерите са внимавали и са отпускали само такива заеми, които получателите им са можели да си позволят. А когато клиентите са имали проблеми, е било много по-вероятно банката да работи с тях за намиране на решение.
В един толкова обвързан свят като днешния банките изнасят извън себе си разходите по лошите кредити, издавайки обезпечени дългови облигации и прехвърляйки загубите на инвестиционните и пенсионните фондове.
Някаква неизвестна институция поема загубите, банките извличат печалби от транзакциите, а банкерите имат допълнителната изгода никога да не се налага да поглеждат фалиралия човек в очите.
Идеи, някога донесли Нобел, могат да поставят държави и континенти на колене
Идеите на Джон Мейнърд Кейнс също са работили отлично, когато светът е бил недотам свързан. Икономическите и фискални политики, стимулирали търсенето, са създавали работни места в местните фабрики. И когато тези работници са харчели заплатите си, те са създавали нови работни места, умножавайки ефекта. Сега стимулите водят до повече разходи, но работните места и косвените изгоди от тях са в Китай.
Елегантните математически формули, които са донесли Нобелови награди на съвременните икономисти, са базирани на концепции, които вече не важат, или на исторически данни, които вече нямат отношение в изключително свързаната модерна среда.
За съжаление обаче, повечето от тези формули оформят съветите за решаване на настоящите проблеми. Те са били точни за някогашните времена, но сега са неприложими.
Да вземем Робърт Мъртън, който печели Нобелова награда за икономика за работата си по модела "Блек-Скоулс". Моделът на Мъртън позволява на хората да определят подходяща стойност на екзотични финансови инструменти като фючърсни договори и чисти акционерни опции.
Мъртън е станал жертва на собственото си изобретение. Той е бил един от основателите на компанията Long Term Capital Management, която е базирала стратегията си с търговия с деривативи на модела "Блек-Скоулс". През 1998-а обаче куртозисът*, който моделът не е взел предвед, води до фалита на фирмата и замалко - и до международна финансова криза.
Въпреки това сляпото следване на модела продължава и досега. Следите от него проличаха и във финансовата криза от 2008.
Рискът сега формално е разпределен, но това не го намалява като тежест
Неправилното прилагане на теориите е едно от нещата, които подхранваха забележителния ръст в масовата търговия с деривативи - от 60 трилиона долара през 2000-а до над 600 трилиона долара през 2008 г.
Този ръст се е случил, докато икономистите и регулаторните органи, използващи материалната логика, са твърдяли, че деривативите разпределят риска, когато всъщност огромните им обеми са го концентрирали на едно място.
Куртозисът изиграва водеща роля и във фалита на Lehman Brothers и $182-милиардната държавна помощ за AIG. Теорията на Мъртън може и да е била правилна, когато определени условия са били налице, но е тотално несъстоятелна, прилагана в свръхсвързана среда.
Икономистите, политиците и президентските съветници трябва да проумеят новите правила. Влиянието им е толкова голямо, че когато те сбъркат, неизбежно се случват трагедии. Както Роберт Хайлбронер обяснява в класическата си книга "Световните философи", влиянието на Адам Смит, Карл Маркс, Джон Кейнс, Джон Стюърт Мил, Торстен Веблен и Йозеф Шумпетер е било огромно.
Хайлбронер твърди, че "този, който спечели човешките умове, притежава власт, по-голяма от тази на меча или скиптъра" и че те, "сами по себе си, са разрушавали империи и подкопавали политически режими: те са изправяли класа срещу класа и дори нация срещу нация заради изключителната сила на идеите си".
Икономическите теории трябва да бъдат преработени за сегашните условия
Гръцката криза предлага убедителни доказателства, че разрушените империи и събития, които изправят "класа срещу класа и дори нация срещу нация" не са останали в историята. Гърция стана жертва на материалистичния проект за еврото и ще изстрада мъките на материалистичното решение на проблема.
Днешните блестящи икономисти все още се възползват от описаната от Хайлбронер изключителна власт. И твърде често те печелят умове на политици на база много теории, които някога са били точни, а сега - несъстоятелни.
Amazon вече унищожиха хиляди независими търговци на книги. Блоговете и онлайн новинарските медии заместват печата. Expedia и Orbitz променят из основи туристическия бизнес. Нарасналите нива на свързаност превръщат икономическите принципи в отживелица.
Време е световните философи, които ни съветват, да се откажат от остарелите си материалистични идеи и да разработят икономическа теория за свръхсвързания свят, в който живеем сега.
*Куртозис (kurtosis) e показател в иконометрията - наука, която съчетава икономиката, математиката и статистиката. Произлиза от гръцкия термин "куртос", който означава "раздут", "над нормата" и често се превежда и с английския термин excess.
Много хубава статия, дали всички ще се съгласят или не с казаното, това не е важно. Крайно време е да четем по-често подобни на тази статии за да изградим едно цялостно и по-информирано мнение по темата.
Добра статия. Макар, че само щрихова проблемите, които остарелите икономически модели са ни докарали. Една икономика, която се крепи единствено на консумацията вече няма място в съвременният глобалистичен свят, макар само до преди 50 години да са били стойностни и полезни. Сега американският консуматор създава работни места в Китай и произвежда много по-малко, отколкото потребява. И единственият начин да компенсира дисбаланса е като печата неспирно долари и използва политическото и военното си влияние, за да убеди Света, че стойността им не се променя. Войните през 21 век, доказаха, че една свръх-потребителска икономика, като американската и западно-европейската, просто би загинала, ако не се водят постоянни войни, които да стимулират огромни сектори като енергийния и военно-промишления им комплекс. Но така само удължават агонията на полит-икономическите си модели. И скоро новите тигри ще ги изместят безвъзвратно. Държави, чиито икономики се крепят на производството и износа, като Китай, Индия, Бразилия и Русия (И до някъде Германия) ще изтеглят печелившите карти от социалната еволюция.
Гледах наскоро едно много арно филмче за Голдман Сакс, Фитч, инвестиционни банки (бах кък нАучно звучи деба - направо ти лъха на скъп офис и костюмари с куфарчета) и прочие сволоч...Inside Job се казва. Та докат не са изрине до камик тоя паразитяк нема оправия. Сега нищо не е променено - същите паразити играят с едни парички горе па воловете доле бутат ли бутат. Най ме кефат тез т.нар инвестиционни банки и рейтинговите агенции . Примерно продават....кво продават? Ми дълг! Дълг продават ората не семки и бонбонки. Онез па Голдман съветват едни други ора да купуват тоз джънк ма па залагат, че това е джънк и прибират кинти после. Деба и мафията проклета.
Е, ето го казано и редакционно и по-смело от полугласните намеци на The Economist ... от тях остана само оправдание за гонене на други цели от правителства, икономисти и вярата на наивници ...
Деоуин А каква ли политика и модели следват ЕЙ ѝй Джи също, че доведоха нещата до сегашното положение Вероятно и децата ще ти отговорят: политиката на безогледно трупане на печалба, съвместена с пълното отсъствие на анализ на риска, паралелно с откъсването от действителността
deowin: Не чета популистки публикации, но определено мнението ти за посочената компания показва пълна липса на обективност. В "Тайм" преди три години препечатаха пълния текст на едно изследване, поръчано от американския Конгрес, което беше със заглавие "Ей Ай Джи = ОМП". Там доста подробно описват нещата такива, каквито са се случили и каквито ги знам от други източници. Заглавието пък беше просто в Десетката като попадение. И е много възможно от оздравяването на компанията американците да са на далавера. Само че не и от срива, който тя предизвика. Въпросът е кои и колко американци ще са на далавера (каква дума само ?!?), а и колко и какви са били тези, чийто живот се срина? И не само американци. Така че хайде да не спорим кой каква литература чете, а какви са фактите. Още повече оздравяването на Ей Ай Джи е все още спорно. И още нещо за оздравяването - в момента поведението на "оздравителите" е като на собствениците на "Титаник" - голяма трагедия и изгубени човешки животи, а те прибират парите от застраховката.
и понеже уебкафето не дава възможност за редакция, само да добавя: Не влизам с теб в спор, нито посочвам някакви лични убеждения. Ако личните ми убеждения са фактите, които посочих, това говори лошо за твоята гледна точка. И ниската цена, която е платена за компанията не означава автоматично, че това ще е от голяма полза за данъкоплатеца. Ползата е за държавата, но пък и бремето на поетия ангажимент от задълженията на Ей Ай Джи. Така че е спорно - кое, как и колко . Ако си се задълбочил в тази насока, щеше да си разбрал, че досега няма фалирала застрахователна компания (поне в последните 100 години) - винаги се намира някой - държава или частен капитал, който да изгуби активите и пасивите, защото в застраховането (пиша за развития свят) са въвлечени почти всички слоеве на населението. И един фалит много по-вероятно би могъл да предизвика гражданска война, отколкото дори ако Ню Йорк се отдели като независима държава. А никой не иска в собствената му държава безредици и размирици, нали? Особено пък САЩ. Та ... това е и причината правителството да купи Ей Ай Джи. А не голямата "далавера" за данъкоплатеца американски
в 13 изгуби да се чете изкупи съжалявам, грешка при писането
8 милиарда, само за дирекция "Рискови инвестиции". За останалите - нямам точен спомен. А и като цяло не са само застрахователна компания, това ги и завлече към дъното. Прекалената алчност и безогледност в преследването на печалба на каквато и да е цена. С подкупени комисии по контрола и надзора в Конгреса. Сигурно още тече разследване за това така че далаверата е само за някои, за данъкоплатеца - друго е като че ли
около 70 % от статията е с грешна информация. Второкурсник в икономически ВУЗ знае повече. Това, че са избрани аргументи, подкрепящи конкретно твърдение, не означава, че то е вярно! Понятието чисти акционерни опции откъде го измислихте? Много зле .... трагедия.
определено алчност и пълно незачитане на математиката като елемент от анализа на риска. Лудо и безумно гонене на печалбата. Всъщност - раздадените бонуси в размер на няколко десетки милиона щ.д. на мениджърите именно на Дирекция "Рискови инвестиции" вероятно никога няма да им ги вземат Но пък за какво ще са им в затвора. Поне това съм чел и знам. Дали ще е така или другояче, знае ли се? Алчността е един от най-силните мотиви и двигатели на човека - като развитие и като действие. Иначе си прав/права за модела. Само че моделът не успя да еволюира спрямо новата действителност. Характерен пример - тромавите и бавно приспособими към сегашните обстоятелства компании отдавна са в историята и може би в учебниците след време. Не че Кодак е най-добрият пример, но е най-пресният. Тях ги забелязаха, защото са достатъчно големи. И имат и някакви сериозни заслуги за развитието на тяхната област - най-общо - фотографията. Но фалитът и закопаването на безброй малки, средни и големи фирми не е поради лошото им управление, а поради нежеланието и може би късогледството на мениджмънта им. Оттам и проблемите, после и ... срив. Друг пример - периодът на Епъл след уволнението на Стив Джобс до неговото повторно завръщане. Както пишеш - и техният мениджмънт е следвал стриктно правилни модели, залагал е на сигурни стратегии в бизнеса. И резултатът - добър наклон надолу Връща се Стив Джобс и успява да направи Епъл отново водеща. Защо? Не следва модели и не се притеснява да греши. Разбира се - грешил е малко, защото не е залагал непременно на алчността, а Епъл да е водеща в областта си. Или с други думи - ако срещу теб има армия от желаещи, които искат да те схрускат - или си бърз и бягаш, или ставаш по-хищен от тях и ги изяждаш на свой ред. Може и по друг начин - лозете не ще молитва, а мотика. Много общо го написах, но съм и малко уморен и вече не на свежа глава. Но ми беше приятно да си "поговорим"
а, не мога да съм сигурен за навременното развитие и напасване на моделите. Вярно е, че се занимавам повече с мениджмънт, но той пък не върви без добрата основа на финансите. Иначе Кейнс, Смит или който и да е от техния ранг дават икономически, не строго финансови модели. Затова и се отплеснах към мениджмънта. Заложеното в основата на модела на капитала - или капитализма, е създаването на принадена стойност - звучи много марксистки, но на практика си е така. В момента, когато обаче върху този модел бяха набити още няколко псевдомоделчета - най-вече консуматорския, идеята за принадената стойност се изврати в преследване на по-висока и по-висока печалба. Това е валидно и за финансовата сфера. Вероятно знаеш откъде и как са се зародили и тръгнали банките и застрахователите, нали? И до един момент този модел е работил и се е развивал повече от 7 века. До ... ХХ в., когато се оказва, че печалбата, политическият имидж и икономическият възход са по-важни от всичко. Пресен пример - няколкото водени напоследък войни, особено пък тази в бивша Югославия, още по-конкретно пък - бомбената кампания на НАТО срещу Югославия. Нямам симпатии към сърбите, нито пък искам да ги защитя критикувайки САЩ. Но ако не те мързи, прочети последната реч на Клинтън пред Конгреса, няколко месеца преди да приключи вторият му мандат и преди историята с пурите и Люински. Чичо Бил изнесе такива смайващи факти за: ниска безработица, повишен стандарт, увеличена заетост и като цяло - смазващо добри икономически показатели за последните 30 години в САЩ, че дори да беше се разходил гол пред Белия дом, нямаше да го свалят с импийчмънт. А всичко се дължеше на посоченото - повишена печалба, политически имидж и икономически напредък. Той просто се постара да направи икономиката още по-работеща - да, с цената на хиляди животи, но пък тромавото нещо, наречено военна икономика пое страшно много поръчки и създаде още повече работни места. Паралелно с това живна и избуя и всичко останало.
Деоуин: не знам за беглото ти усещане, но пък ако твърдиш, че финансите и икономиката са различни и отделни неща, според мен не си прав. И на мениджмънта му трябват и двете, иначе е като весосипед без едното си колело . Икономиката и финансите са свързани, но все пак икономиката стои в основата, а финансите са надстройка над нея. Ако няма икономика, ще има ли финанси - огромно не! Но ако няма финанси - икономика е имало - всички модели на икономическо развитие до налагането на стоково-паричните отношения са такива. Наричат ги най-общо натурална размяна, в различни форми. Фрида: "криминалният капитал отказва да се трансформира в съзидателен такъв и същевременно изисква бърза възвръщаемост - имитира някаква дейност, като за целта се формират и съответните фондове, маханизми превръщащи го във виртуален капитал" Благодаря! това се опитвам да обясня на Деоуин - че безогледното преследване на все по-голяма печалба се е оформило по начина, който ти описваш. Но доколкото разбрах Деоуин е чисто финансово прифилиран и вероятно и затова в някои от нещата сме се разминали. Без да ми се обиждаш, Деоуин, но то е все едно да кажеш, че заради кукуригащия петел изгрява слънцето, т.е. заради финансовата система съществува всичко останало в икономиката. А обективно погледнато нещата не са така. Проблемът е, че финансовата система се изроди в нещо напълно виртуално. И всеки един цент, с който в момента оперираш, на практика няма никаква стойност, той е дълг или задължение под някаква форма. Или - просто негатив в най-честия случай. Не си права, Фрида, за войните - те също са симулация, защото са продължение на политиката на определена група/държава/коалиция. (малко перифразирам Клаузевиц, но пък не вярвам някой да го оспори). Така че войните също са симулация - основно на "голям" проблем, за да се прикрие друг/други, много по-сериозни проблеми. Войните са удобни, защото в голяма степен окастрят голяма част от излишъците от направления - като разклонения и насоки в някоя икономика. А след войната остава онова, което е било ефективно. И после - наново, нагоре по спиралата Добро утро и от мен
В момента, само страните от БРИК са реално капиталистически държави. "Развитите страни" от поне две десетилетия следва да се наричат "посткапиталистически". Тяхното благосъстояние и икономика има все по-малко и по-малко общо с пазара на стоки и услуги. Така както и през 19-ти век има класа на барони и графове, ръководещи политиката в Европейските страни, но нито те, нито богатството им, има нещо общо с владеенето и защитата на средновековните феоди.
Виждам ,че сте се събрали "видни" икономисти, начело с г-н Деовин ,та рекох и аз да направя кратък анализ на статията. "Сократ е човек,защото ходи на два крака.Петелът също ходи на два крака, следователно е човек". Това се нарича софистика- от верни факти се правят грешни изводи. Този който ги прави или е глупак или е манипулатор. За финансовите проблеми на съвременният свят се обвиняват Смит, Маркс и Кейнс- трябвало ги пенсионираме и да възприемам нови икономически модели. А именно неспазването на правилата и ученията на старите икономисти и прилагането на новите модели доведоха кризата. Адам Смит е написал „Богатството на народите“ ,но в нея никъде не съм прочел за деривати, в "Капиталът" на Маркс не се споменава за федж фондове, фючърси и суапове. Даже капиталистът Хенри Форд е казал– “Бизнес, който прави само пари и нищо друго, е лош бизнес”. В Китай, Бразилия , Индия не се занимават с прехвърляне на виртуални пари насам -натам, а работят точно по старите методи- яко бачкане, пари+стока=пари(прим).