И след мъглата - а, мъгла!

Няма как да сте забравили знаменитата песен на Тошко Колев; най-трагикомичното, точно и устойчиво описание на невъзможния прогрес на българина.

И все пак може би напоследък не сте се заслушвали в текста. Лирическият герой гледаше напред, надалече, беше се амбицирал дори да настигне американците, но някой му сви чистачките.

Реално погледнато, те не са му необходими чак толкова в мъглата, стига да му работят фаровете, но онова, което го спира да потегли, е очакването за дъжд.

От метеорологична гледна точка дъжд по време на мъгла е рядко явление, но това е слабо успокоение. Героят оплаква съдбата си и непосилния избор - наляво или надясно да поеме, щом всичко краде. Затова в крайна сметка остава на едно място.

Дъжд не завалява до края на композицията, но мъглата е последвана ... от нова мъгла. Как точно се прокарва разликата между първата и втората е велика ирония.

Сетихме се за това мъдро парче не толкова заради природния феномен мъгла, на който сме свидетели вече пореден ден, а заради онази нова политическа мъглявост, която ни обгърна и която досущ прилича на миналогодишната.

През 2013 бяхме силно ядосани от липсата на адекватен механизъм за почистване (някой ни го беше откраднал явно) и макар да ни беше ясно, че политическата непрогледност няма да бъде преборена с чистачки, държахме да ни ги върнат.

Новата година е илюзорен вододел, странно как смяна на една определена цифра в календара се приема за по-съществена от други, макар че календарите така функционират - непрекъснато сменят цифрите си. С двата крака в 2014-та ние вече изпитваме лепкавината на нова мъгла.

ДПС се обяви за новите стари регулации за изкупуване на тютюна, макар че прогресивните лидери на формацията отлично трябва да знаят, че производството му в рамките на Европа е обречено и този процес е отвъд силите им.

Експертите говорят за него вече близо десетилетие, но движението така и не си направи труда да го обясни на избирателите си, камо ли да ги насочи към смислена алтернатива. Вместо това те се чувстваха съвсем уютно в мъглата, а сега се заеха да спуснат допълнително, в случай, че старата започне да се разсейва.

Любимият - пардон, искахме да кажем необходимият - на всички серт националист Сидеров се напъна да сътвори нов скандал, този път с участието на френски дипломат, при това дама. Напънът му се получи и той отново влезе в полезрението ни, прикривайки мъглявата си политическа фигура с допълнителните изпарения на грубостта.

Изборите наближават и Волен е наясно, че му е необходимо спешно да произведе мъгла, в която креатури като него най-добре виреят. Колко му трябва на електоратът, за да се обърка за посоката?

В същото време в националния ефир т.нар. "журналистика" се юрна да чопли две семейни трагедии, за които още другата седмица ще е забравила. Това разбира се влиза в професионалната й характеристика, но когато се разпитват случайни минувачи за оценка какъв човек е била жертвата, усещането, което остава у зрителя, е за мъгляв морален критерий и пълна липса на чистачки (разбирай - редактори).

Ето как 2014-та ни посрещна с мъгла. Нова, но същата, като предишната. И на нас не ни остава нищо друго, освен да се ядосваме и проклинаме онзи неизвестен извършител, който ни отмъкна способността да се ориентираме и затова сме принудени непрекъснато да чудим в каква посока точно бяха целите ни.

Тагове: избори, дпс, 2014, мъгла

Новините

Най-четените