Публикуваме разказа на очевидец на катастрофата на бул. Цариградско шосе вчера, при която 35-годишен таксиметров шофьор с 1.89 промила в кръвта помете хора на спирката. Резултатът е: 12 ранени, от тях двама са в критично състояние (и детенце с тежка черепно-мозъчна травма), а една жена - само на 27 години, вече почина в болница "Света Анна", където е била откарана в клинична смърт. В критично състояние е и 6-годишното детенце. В "Пирогов" също има тежко пострадал от катастрофата млад мъж, докаран със счупен таз.
Бих искал да ви информирам за ситуацията снощи, като това е провокирано от изказването на здравния министър Таня Андреева, която отрече каквото и да е забавяне на линейките, пристигнали на мястото на катастофата.
"Те просто са летели към мястото на катастрофата. Няма никакво основание да се твърди, че е имало забавяне. При подаден сигнал в 20.25 часа линейката в 20.30 часа е била на мястото на катастрофата и в 20.40 е била в "Света Анна".
С мой приятел бяхме пред мола и вървяхме към спирката, като на около 10 м от нея видяхме как такси кара малко по-бързо в сравнение с движението на улицата и директно се вряза в спирката. В същият момент хората полетяха, като младата жена се преметна няколко пъти във въздуха и падна на 7-8 метра от спирката, на ниската част от паркинга. Навсякъде хвърчаха и предмети.
Всички побягнахме. Бях много уплашен, както за живота си, но и от ситуацията като цяло. За минута се съвзех и звъннах на спешна помощ. В регистъра на телефона ми разговорът е бил проведен в 20:23 часа.
Казах ясно, че на земята има около десет или повече души и че четирима са в много тежко състояние и в безсъзнание. Разговорът продължи 2:50 минути. Чудо беше, че повечето хора започнаха да се изправят. Бяха окървавени, но контактни.
Младата жена, която беше най-тежко пострадала, имаше дишане и пулс, затова отидох да видя детето. Беше с отворен череп, като част от него се държеше за кожата. В същия момент чух обездвижена жена на повече от 40 г. да стене за детето си и се принудихме с моя приятелка, която се появи, да я излъжем и успокоим, че детето й е със счупена ръка и е добре.
Детето беше в съзнание и с леки гърчове отвреме навреме. В един момент повърна, но нямаше кръв. Беше загубило кръв основно от отворения си череп. Помолих един човек да му държи неподвижно главата, за да не се задави с повърнатото и след това се отправих към младата жена, която все още беше в безсъзнание.
Появиха се двама души, които я обърнаха по гръб. Мобилизирахме се и започнахме да й правим сърдечен масаж. Линейка нямаше и по хронология от телефона ми съм звъннал в 20:31 часа да попитам какво се случва - от 112 ми отговориха, че са изпратени линейки и скоро ще дойдат.
В този момент жената спря да диша. Единият човек каза, че е лекар и започнахме и обдишване заедно със сърдечния масаж. За целта поискахме някой собственик на кола да даде маска за обдишване, защото главата и устата й бяха в кръв.
Въздухът влизаше без проблем, но пулсът на ръката се загуби. Не след дълго и този на шията изчезна. Часовникът беше през цялото време на ръката ми и погледнах, когато дойде първата линейка - часът беше 20:41. Първата линейка изнесе детето и потегли. Докторите действаха доста бързо.
Втората се появи след около 4 минути. Пулсът на жената го нямаше изобщо. Въздухът не влизаше в последните 1-2 минути като езикът й не беше глътнат. Медиците от линейката бяха много бавни, на няколко пъти се чудеха къде да ситуират носилката.
Жената се върна два пъти до линейката за обдишвааща маска, като буквално си развиваше маркуча на маската съвсем спокойно. Накрая тръгнаха. Имаше младо момиче в голям стрес, което се наложи да караме да диша дълбоко, но не успя. В този момент някой от хората наоколо й даде половин хапче успокоително.
Момичето каза, че сутринта е на изпит за вход в университет и се притесни още повече. След това се появиха и останалите линейки. Възмутен съм от необезопасеността на спирката, защото след това забелязахме как на останалите спирки по булеварда има бетонни блокове точно за такива ситуации.
Най-възмутително е закъснението на спешната помощ, защото, като трениран в американския Червен кръст човек, зная, че 20 минути са твърде много за спасяването на човешки живот в такова състояние. Надявам се министърът да носи отговорност за думите си!
