Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как се става ПРИЗНАТ интелектуалец в БГ

Мили интелектуалци, няма нищо срамно, ако сте родени добри автомонтьори и каменоделци. Срамно е, че това, дето го мислите за фенски оргазъм, си е най-обикновена астма.
Снимка: Getty Images
Мили интелектуалци, няма нищо срамно, ако сте родени добри автомонтьори и каменоделци. Срамно е, че това, дето го мислите за фенски оргазъм, си е най-обикновена астма.

Напълно вярвам на автора на Теорията на относителността, като казва, че истинските интелектуалци не си приличат помежду си. Те дори може би не се понасят. Индивидуалисти са.

Когато видя интелектуалски и художествени клики, които се хвалят и крепят помежду си, започва да ми намирисва на гонене от храма.

Това е общо взето случаят с интелектуалците в селско-съседско-роднинската ни страна.

Славословят помежду си своите творения с локално значение и не познават това, което се случва в областта им по света. От това ми се образува толкова провинциален вкус в устата, че загубвам всякаква надежда в Страната на розите пак да се появи нещо със световно значение.

Как се става признат интелектуалец в България?

1. Наложително е да си арогантен

Да твърдиш, че си най-великият в своята област. Да не можеш да се погледнеш отвън и да не се съмняваш никога в себе си. Да смяташ, че всяко твое пиянско бръщолевене, записано на салфетка, е достойно за публикуване.

Да обиждаш лично всеки, който се усъмни, че не си пък чак толкова велик. Я виж как Симеон Дянков се нарече Брад Пит с очила и плесна на цялата научна общност на страната етикета „феодални старчета"?

Да не си по-лош от него? Пък той прилича на Брад Пит, колкото ти си най-добрият в своята област. Но който му противоречи, значи му завижда.

2. Трябва да си мързелив

Талантливият човек е деен и подвижен като сперматозоид-победител. Неталантливият мъчи областта, в която работи, а и тя него мъчи. Затова го мързи и аутсорсва задълженията си на плахи, но талантливи хора. У нас мързелът и тарикатлъкът минават за много артистични. Само робите работят.

Изобщо не се интересувай какво правят най-добрите в твоята област по света и какво са правили у нас преди теб. И не позволявай на никого да го прави. Светът не съществува, миналото - също. Защото сравнението с тях е опасно за твоя авторитет на велик интелектуалец, както и за самочувствието ти.

3. Задължително е да пиеш много

И то с правилните хора. Кой работодател ти гледа какво можеш да правиш, когато е пил с теб много вечери до сутринта и те смята за „егаси свестния веселяк". Ще ти намери нещо да вършиш и ще ти плаща. Пък нека продуктът ти е пълен боклук.

Такива свестни интелектуални типове като теб трябва да си имат пари за пиене, за да правят компания на баровеца. Пък и събутилник събутилнику око не вади. Знаят си общите излагации.

Ходи мръсен и небръснат, като истински интелектуалец, но в скъпи барове. Със спонсорите си. Демонстрирай благосъстояние пред феновете и бедност пред спонсорите.

4. Спечели културтрегерките в менопауза с пари

Те обичат да са заобиколени от небръснати, опърпани пиещи артисти и интелектуалци. Целувай им ръце, обяснявай им, че са дами и че няма жени с такава класа никъде по белия свят, ако ще да са тлъсти и сбръчкани като шарпеи и да са спечелили парите си криминално.

Ще спонсорират всичко, което поискаш. От изследване на влиянието на бележките под линия в „Одисей" върху половия живот на морските свинчета до роман, описващ епичната ти битка с хемороидите.

5. Пий с потенциални почитатели

И особено с потенциални почитателки. За да видят колко си земен. А и винаги могат да те почерпят и да си го запишат в биографията. Така от уста на уста твоята слава ще нараства. Както вече отбелязахме - кръчмите са твоята естествена среда, където си най-силен.

Другарувай с журналисти. Те имат комплекс, че не са много на ниво, заради редовните прессъобщения за събития, на които са присъствали „интелектуалци и журналисти". Демек - вадят ги от кръга на интелектуалците. А като пият с теб, хем се чувстват от класа каквито и безмозъчни дръжки на микрофони да са, хем ти не слизаш от страниците на вестниците им и от екраните на телевизиите им.

Някой може ли да си представи как Айнщайн или Шекспир изпълняват тези стъпки? Ако живееха през 2010 в България, Айнщайн щяха да го обявят за феодален старец и да го питат какъв е икономическия ефект от Теорията на относителността. А Шекспир щеше кротко да дращи сценарии в някое тв предаване, за да свърже двата края. Под творенията му после щеше да се подпише някой арогантен водещ.

А признанието за нещастния Уилям щеше да е името му с малки букви в бързо течащите надписи накрая. И щеше да умира от срам да си покаже творчеството пред хората, които са се самообявили за „най-големите поети на своето време". Защото Шекспир е създал Хамлет, Макбет и Ричард III, той знае какво е да се колебаеш, измъчваш и съмняваш в себе си.

Кресльото и Брад Пит с очилата не знаят.

И Айнщайн, и Шекспир щяха да мълчат, да не дават интервюта и да се чувстват аутсайдери. Щеше да ги надвика кликата на взаимно хвалещите се помежду си интелектуалци, които пият заедно. И ухажват спонсори.

Добре, че съм тъпа. Седя си в стадото на журналистите, които понякога присъстват на едни и същи събития с интелектуалците. И обхождам с очи тълпите да видя някой кротък мълчалив трезвен социопат, загледан с любов в контурите на вечността.

Но още не съм го срещнала. Срещам само хора, за които друг мой любим писател, Джеръм Дейвид Селинджър, казва: „Вземи един невеж даскал, пообели му боята - ако е за това, може и университетски професор - и в половината от случаите ще откриеш отдолу някой роден автомонтьор или проклет каменоделец."

Мили интелектуалци, няма нищо срамно, ако сте родени добри автомонтьори и каменоделци. Срамно е, че това, дето го мислите за фенски оргазъм, си е най-обикновена астма.

   

Най-четените