Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Варна - очень хорошо!

Варна - любимият град на Братушките... Снимка: www.bulgaria-land-property.com
Варна - любимият град на Братушките...

В летния сезон Варна е като на абитуриентски бал - развълнувана. Няма да ви остави да скучаете - и ще запомните Морската столица на България. От много време, когато се говори за Варна, гласът леко изтънява, за да отвори път на един особен сантимент, породен от преживяване, споделено чувство или съхранена красота.

И, обърнете внимание, най-красиво и най-вдъхновено говорят онези, които на са родени в града, но са били изкушени да станат част от него - за кратко или завинаги.

Предишни години във Варна масово се заселваха хора от Добрич, Балчик и Каварна. Тази тенденция поизтъня за сметка на друга. В този момент, ако човек се огледа и заслуша в някои от големите супермаркети тук, задължително ще попадне на руснаци.

Ако се направи статистика кой е любимият град в България на Братушките , те не просто ще кажат "Варна!" - а ще сложат ръка на сърцето и с очи, взиращи се в хубав спомен, ще въздъхнат: "Ой, Варна очень хорошо!".

Но ако задържим вниманието си отново в същия голям супермаркет, ще попаднем на едно момиче с лю
безна усмивка и обноски, създаващи уют и приятно душевно разположение. Тя се казва Семра - пише го на табелката й. Дошла е да работи за 450-500 лева. Заплата, а и работа, която родният Кубрат, Омуртаг, Исперих, Разград или Дулово не могат да й предложат.

Според много агенции за недвижими имоти във Варна (а и не само), бизнесът се крепи на сделки с руснаци. С малки изключение се оказва, че те са много по-сладки клиенти от акостиралите с гръм и трясък англичани, ирландци и шотландци. Купуват на едро и не се пазарят.

През последните две години броят на руските собственици на имоти в България се е удвоил. Общата стойност на сделките за този период е 1 млрд. долара. Причините са в бушуващите размирици в Африка, несигурните пазари, но и не на последно място: чувството, че вземаш дом в славянска страна.

Ниските заплати, дори във Варна, започнаха да се превръщат в проблем. 500 лева на месец е цифра, уж заради която продавачките стават нелюбезни, чиновниците - заядливи, а сервитьорите дори няма да ти се извинят, ако ти кихнат в лицето. На всичкото отгоре хазяите нямат нищо против да вдигат цените на стаите - все пак говорим освен за град, привличащ туристи, но и събиращ немалко студенти.

Семра, както и много млади български турци, не са капризни, събират се по няколко и наемат общ апартамент, доволни са от условията и си гледат работата с удоволствие.

Когато обслужват клиенти на щанда за готова храна, на касата или при сирената, те го правят така, сякаш получават хиляди лева заплата. Или по-скоро са доволни, че са си намерили работа и дом във Варна.

Иван Зурнаджиев, ръководител на отдел мебели в строителен хипермаркет, споделя, че ако не са руснаците, работата отива на зле. Купуват на едро, купуват всичко, плащат и след няколко дни докарват нови клиенти. И няма как да бъде по друг начин, при положение, че толкова много имоти стават собственост на руснаци.

Освен друго, те трябва и да се обзаведат. Не бива да се слагат клинични заключения, че много отрасли на бизнеса замират. Идването на руснаците е като електрошок за икономиката. А Варна може да е един щастлив град, че именно на него те се спират обичайно.

Вили, апартаменти до брега, с изглед към залива, на първа линия - "Ето очень хорошо". Да вземем за пример една малка уличка, успоредна на магистралата за Златни пясъци. Строителството е толкова нагъсто, че котките могат да прескачат от един покрив на друг. И повечето имат изглед към морето.

В първото блокче апартаментът на третия етаж е собственост на рускиня. В съседния двор живее българин, женен за рускиня. Минаваме две къщи и отново попадаме на имот, собственост на руски гражданин. И няма нищо чудно в това, че много често в магазините за хранителни стоки, строителството и обзавеждането се срещат рускоговорящи.

На другия край на Варна се намира квартал Владиславово. В малка част от случаите панелните тераси са обърнати предимно към Варненския залив. Наемите не са прекалено евтини, но пък са поносими. И онези, които идват не да купуват, а за да работят във Варна, се заселват предимно в тази част на града.

Това са хора, които запълват онази празнина в трудовия пазар на Варна, която други оставят заради ниско заплащане, недобри условия и критерии, които не отговарят на изискванията. Личи си - и без да си го поставяш за цел, - че когато Семра обслужва Алексей на касата в супермаркета, тя е любезна с него не по протоколен служебен инструктаж.

Алексей пазарува за 300 лева - приблизително колкото е квартирата на Семра в крайните квартали. В случая и двамата са доволни - първият от обслужването, втората - от възможността да работи.

"Варна - моя синя морска песен" се пее в поредния химн на Морската столица. Да, на този етап, заради кризата, Варна не може да предложи много възможности за препитание, но пък си остава все така чаровна, омайваща и... синеока. Няма значение дали си дошъл да купиш имот или си готов да се хванеш на работа с малка заплата.

И в двата случая Варна се превръща в бъдеще за следващия свой жител.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените