Дискусията за авторските права, подета във всички медии, без изключение, рискуваше да остане еднополова. Допреди Откритото писмо на Профон и другите организации за колективно управление на авторски права. Иска се доста голям кураж да напишеш такова писмо и да го публикуваш във време, в което тълпата крещи задъхано НЕ НА АСТА! Мнението на тези организации си остава мнение на силно засегната от реформата в авторските права, страна. Малцината, които се осмелиха да заяват открито позицията си, която не е непременно НЕ НА АСТА! бяха подложени на сериозен обстрел с камъни и освиркване по форумите. Страстите здравата се нагорещиха.
НЕ НА АСТА! означава ли ДА НА ПИРАТСТВОТО!?
Няма ли някой най-сетне да каже какво да правим с авторските права? Край. Смърт на авторските права! Какво ще каже младежът от първия ред в демонстрацията? Ако утре създаде музикален шедьовър, най-страхотния албум, който можем да си представим, ще се откаже ли от правото си светът да узнае, че именно той, Георги от Троян, в неизвестна за много туристи държава е създал този masterpiece? Настина ли искаме да се лишим от приходите, които се полагат за творческия ни труд? Сигурни ли сме, че точно това искаме?
Да има или да няма авторски права?
Какви да бъдат тези права? Ограничени? За 100, за 200 години, до двадесет и девето коляно? Неограничени? Нека някой от фронтмените на негативната кампания да обясни смислено, на разбираем за всеки юридически език, какви закони за интелектуалната собственост в Интернет да се създадат, които да не обиждат достойнството и суверенитета ни?
Всичко, което виждаме около нас си е извоювало, по един или друг начин правото да съществува. Магнатите и пиратите са две страни на една и съща монета. Винаги ги е имало. Нищо ново под старата луна (Шекспир). Да не забравяме за шумните публични процеси и бесилките с пирати по пазарните площади във времената, когато корабоплаването е било точно толкова важно за бизнеса, колкото е Интернет днес. По ирония на съдбата, Холивудската филмова индустрия, спечелила огромни приходи от истории за пирати, в момента страда от непоносимо главоболие, причинено от един съвременен пиратски пристан (thepiratebay.org).
Колко важно е усещането за справедливост в социалния живот?
Да поразсъждаваме малко.
„Не е честно гадните пирати да ни крадат филмите без да стават от стола си дори." - крещят едни.
„Не е честно алчните продуценти да ни измъкват всяка стотинка от джоба, всеки път щом си включим компютъра." - възмущават се други.
Не е честно да си честен, а другите да не са. Кое е честно и кое не?
Не е честно с copy and paste да вземеш нечий чужд разказ и поставяйки своето име най-отдолу да го публикуваш в личния си блог, перчейки се с творчески заложби в областта на съвременната проза. Нали така?
Не е честно да даваш изявления за пресата от частния си самолет и в същото време в затвора да бъде хвърлена една самотна майка затова, че е дръпнала от торент сайтовете два детски филма, за да зарадва хлапетата си. Ти имаш хиляди, много хиляди филми и милиарди в банките, а те нямат дори джобни, но могат да забравят за час-два колко смазващо бедни са като се посмеят с Шрек и Скуби Ду. Господинът с частния самолет би могъл да понесе тази нищожна загуба (не стига дори за нов стик за голф) и да остави бедната женица да поразвесели дечицата си.
Не е честно, направо е отвратително да фабрикуваш в мръсния си гараж некачествени копия на музиката на Вивалди или Металика и после да продаваш тези долни ментета на хората, а със спечелените пари да си купиш джип и да газиш старци по пешеходните пътеки. Не е ОК, нали?
Не е честно, да ви блокират блога, както и на милиони други хора, само защото сте илюстрирали публикациите си с няколко картинки от Гугъл. Не е честно, нали?
Има нещо, което се нарича симетрия. Или баланс. Това е онова нещо, което крепи изкусния акробат върху въжето. Ако не си акробат, нямаш място на опънатото въже. Но ако си, бъди съвършен. Овладей баланса. Контролирай дишането. Бъди господар на онова опънато въже. Иначе? За нищо на света не бихме искали да видим как акробатът се пребива и умира пред очите на децата. Уви, има и такива хора, които биха искали да видят точно това. Вие от кои сте? От тези, които искат светът да е добре уравновесен или се наслаждавате на хаоса, който помита всичко по пътя си? Винаги, във всички епохи, най-голямото предизвикателство за правото е било и си остава да намери баланса между обществения интерес и правата на Георги от Троян. Най-добрите закони са онези, в които правата и задълженията за всеки се отмерват с еднаква мярка. Колкото на теб, толкова и на мен. От историята сме научили, че под слънцето или старата луна оцелява само жизнеспособното. Същото е със законите, като социална форма на живот. Нежизнеспособните са обречени на гибел.
Кампанията НЕ НА АСТА! няма водеща метафора.
Тя е само едно истерично отрицание. А симетрията, баланса в природата са основен закон, без който всичко изчезва. Остава споменът за него и вкаменелости, изложени в музея. Когато крещим против цензурата в Интернет, трябва да сме пределно наясно дали сме за или против хаоса. Ако сме против хаоса трябва да предложим смислени решения, да помогнем първо на правителството си да вземе мъдро решение и да му кажем какво мислим за „честното" използване на Интернет, с какви механизми могат да се осигурят приходи от публикуваното съдържание, да предложим на самите създатели и разпространители на фирми, вместо да преследват торент сайтовете, те самите да си направят такива сайтове с платен месечен абонамент и да демонстрират разбиране и уважение към милионите си потребители в Интернет. И още много други смислени неща можем да кажем и да предложим, за да се чуе гласът ни не само у нас, не само в Европа дори, но да стигне чак до Холивуд.
"НЕ" НА АСТА! „ДА" НА АВТОРСКИТЕ ПРАВА! ми звучи балансирано и жизнеспособно. Без авторски права не може да има голямо изкуство. Само „copy" and „paste". А това вече не е никакво изкуство. Ако все пак го обявят за такова, значи, дошло е време да измислим друга дума за изкуство.
>Деовин, самият Трент Резнър го твърди това. Ти по-добре от него ли знаеш? От това, което виждам сте цитирали, самият Трент Резнър (негово величество), знае единствено, че _неговите_ печалби не са . Той самият не прави никакви изводи за това дали безплатният достъп влияе както и да било на печалбите. Вие го правите. И стигате до там да твърдите, че влияе положително, и да го 'доказвате' с един-два примера на творци, чиито приходи не са се изпарили вследствие на торенти и прочие. Разберете, че моята теза (а и тази на Рая) никога не е била, и няма да бъде, че безплатният достъп означава край на печалбите. Да, знам, удобно би било да е, защото е лесно опровержима. Но не е. Спрете най-накрая с безсмислените опити да опровергавате незащитавана от нас теза.
>Следователно, Деовин знае по-добре от Трент Резнър какво е добре за Трент Резнър и за неговите продажби. Що за глупост? Кога съм твърдял каквото и да било за това, кое е по-добре лично за Трент Резнър?? Цитирай ме, моля. Ако обсъждаме закон, който да се отнася единствено и само за Трент Резнър, бих, наистина, се съгласил, че е редно да вземем под внимание неговото мнение и само него. За съжаление или не, обаче, законите са за всички, и освен ако не твърдите, че всеки творец, автор, художник, танцьор и музикант са _точно_ като Трент Резнър, по-подходящо ми се струва да вземем _всички_ такива хора под внимание. А не само Трент Резнър. Или Пауло Коелю.
Део, ти май изобщо не си си направил труда да прочетеш статията...специлно ти дадох насока дори...
@Деовин Деовин: - Разберете, че моята теза (а и ТАЗИ НА РАЯ) НИКОГА не е била, и НЯМА да бъде, че безплатният достъп означава КРАЙ на печалбите. Да, знам, удобно би било да е, защото е лесно опровержима. Но не е. Спрете най-накрая с безсмислените опити да опровергавате незащитавана от НАС теза. Рая Христова: -"Въпросът не е да се печелят милиони. Просто да можеш да се ИЗДЪРЖАШ. " -"Обаче тогава какъв ще е стимулът хората да се занимават с изкуство? Дори от едната любов да го правят, за БЕЗ ПАРИ, колко време ще издържат? Ако никой не плаща за книги / снимки / каквотосесетиш, авторите ще трябва да ХОДЯТ ДА БАчКАТ в Макдоналдс, че да не УМРАТ ОТ ГЛАД. И като се върнат скапани от работа, знаеш ли колко ще им е до изкуство.."
>Део, ти май изобщо не си си направил труда да прочетеш статията...специлно ти дадох насока дори... Честно, това ли ти остана - елементарно да ме обвиниш, че не съм чел статията? Ми сори, в грешка си - четох я. Както нееднократно казах, аз не съм ЗА тая АКТА. Аз съм ЗА защитата на правата на авторите, независимо от това, дали някои от тях (Резнър, Коелю) не искат такива права (което, освен това, е спорно в този му полюс). Не можете да твърдите, че всички авторски творби би следвало да могат да се разпространяват безплатно чрез интернет, само защото Резнър и Коелю нямат нищо против това да става с техните творби. И 5 други като тях. 100 да са. 100000. Няма значение колко са - просто нямате право да налагате удобната за вас, скръндзивите евтинджос потребители, политика спрямо авторите, цитирайки, че някаква част от тях нямат нищо против да им ползвате труда безплатно. Разбирам, че такъв закон би ви дал някакво морално спокойствие. Разбирам, че потребителите на авторски материали сме в пъти повече от създателите на такива. Но въпреки това ми се струва, че просто не би било справедливо да защитаваме тезата, че не самите не били искали авторски права, само за да е по-лесно на дребните душици да крадат чуждия труд и творчество.
@ deowin - Както нееднократно казах, аз не съм ЗА тая АКТА. Аз съм ЗА защитата на правата на авторите, независимо от това, дали някои от тях (Резнър, Коелю) не искат такива права (което, освен това, е спорно в този му полюс). Както нееднократно се посочи, авторските права са защитени, чрез множество международни и вътрешни актове, всеки от които е част от действащото право. Искаме или не, ефективна правна защита на авторските /и сродните на тях/ права вече съществува, чрез АСТА такава защита не се въвежда за първи път. Каква всъщност е тезата Ви, под точно тази статия?
А, добре. Виждам, че Рая е имала такива изблици. Грешката е моя. И все пак основната теза, която защитаваме (аз със сигурност, за нея - така ми се струва), е че закони за авторското право е редно да има. Не защото без тях авторите ще умрат от глад, а защото е под човешкото достойнство да ползваш творчеството на друг без да му се отплатиш по начина, който _той_ е избрал. Не ти (давай всичко безплатно в торенти!). Не миньор от Перник, за който и 2 лева за книга били много. Не Трент Резнър. Не Пауло Коелю. Всеки един творец е редно да има право сам да избере цената на труда си. Такъв закон би било справедливо да има.
>Каква всъщност е тезата Ви, под точно тази статия? Статията се казва 'Какъв би бил светът без авторски права'. Виж предния ми пост.
"И все пак основната теза, която защитаваме (аз със сигурност, за нея - така ми се струва), е че закони за авторското право е редно да има. Не защото без тях авторите ще умрат от глад, а защото е под човешкото достойнство да ползваш творчеството на друг без да му се отплатиш по начина, който _той_ е избрал." Редно или не - има такива. Относно човешкото достойнство, отплащането и т.н. "Искам да си купя филма "Ип Ман", преведен на български, с обложка на български и т.н. От къде? Искам ако отида лятото да почивам в някое малко градче, да мога да отида на кино. Кой ще ми го построи? Искам да гледам нашумелия сериал на ВВС "Шерлок". По коя телевизия? Искам да гледам "Доктор Хаус" навреме, за да го обсъждам по чуждестранните форуми. Как? Искам легално и срещу адекватно заплащане да си сваля някой филм, който да гледам на вечеря? От кой достатъчно добре зареден сайт? Искам да гледам на кино всеки възможен филм навреме. Защо не излизат? И така нататък. Не искате да има интернет-пиратство. Разкарайте условията за него. Няма друг начин." - цитат от коментар № 18 на потребител Дракон с кисело зеле. Използва понятията купя, заплащане, т.е. заявил е желанието си да извърши парична престация срещу правото да гледа, чете, слуша плодовете на нечий чужд труд. "Статията се казва 'Какъв би бил светът без авторски права'." - но се развива изцяло на плоскостта приемане/неприемане на АСТА, писмото "за", като същевременно изобилства от манипулативни внушения и съдържа неверни твърдения. И ако тезата е, че закони за авторското право е редно да има, то моята е: Има такива. Много на брой. Ефективни са. Ако все пак се налага приемане на нови, нека това става при защита на обществения интерес, с ясни правила, с възможността за публично обсъждане и прочитане на подготвителните текстове. Току виж сме намерили баланс.
>Редно или не - има такива. Отново ти напомням, че статията е със заглавие 'Какъв би бил светът без авторски права'. Колкото до идеята на Дракона: >Не искате да има интернет-пиратство. Разкарайте условията за него. Няма друг начин. Ти го виждаш единствено като желание на Дракона да плати за продукта, което не може да реализира, защото продуктът не се предлага. Аз го виждам и като морално оправдание да открадне продукта. За него липсата на предлагане е достатъчна причина той да открадне. С това не съм съгласен. Иначе с твоята теза съм напълно съгласен. Но аз лично бих се чувствал некомфортно в хипотетичния свят без авторски права, за който Дракон, Fedar и много други тук така милеят - свят, в който всеки сваля всичко от нета без пари и без угризения на съвестта под претекста 'Ама то за самите творци е по-добре така, те така искат, пък и няма да умрат от глад!'.
@Деовин deowin | 07.02.2012 21:20 Всеки един творец е редно да има право сам да избере цената на труда си. Такъв закон би било справедливо да има. --------------------------- Всеки творец ИМА правото сам да избере цената на труда си. Всеки човек ИМА правото да споделя с приятели/познати/който си реши продукта, който е закупил Торентите не са никакво пиратство, а просто нова технология, която променя структурата и правилата на цели индустрии. Също като компютрите, мобилните телефони и интернет, които погребаха много стари индустрии и промениха драстично правилата в други, при това все в положителна посока - повишена конкурентност и качество, и понижени цени. Вместо да се опитват да забраняват торентите, творците трябва да се научат да играят по новите правила. Някой от тях се справят успешно с тази промяна и реално са по-добри и печеливши от преди. По-слабите и неприспособимите остават да се оплакват и да реват за забрани. А новите правила в творческите индустрии, в следствие на технологията на интернет споделянето са: - Чувствително повишаване на качеството: сега вече за да останеш на пазара трябва да си много по-добър за да предпочитат хората да купуват оригинала от теб, вместо да ползват споделени версии. - Занижаване на цените и огромният маржин на печалби от продажбата на стоки в индустрията. - Търсене на допълнителни източници на приходи извън обичайния стереотип "издаване на албум, клатене на онази работа и прибиране на печалбите". Хората правят концерти, мърчандайзинг, печелят от съпорт към програмите си и т.н. и т.н. - Отсяване на плявата от истинско качественото: възможността за "творческите паразити" кротко да си оцеляват и паразитират в индустрията намалява значително. Както се вижда, всички тези правила са в ползва на конкуренцията и на качеството, а от там и на крайния потребител, което е цел номер едно в една истинска пазарна икономика. Освен всичко това новите правила на индустрията дават някои ценни предимства и за самите участници в нея: - Възможност за безплатна реклама и бързо натрупване на популярност от новопрохождащи изпълнители. - Възможност за избягване на различни посредници в отделнтие процеси в индустрията - Възможност за бързо и лесно навлизане в чужди и неразработени пазари.
Казусът с торентите и интернет споделянето ми напомня силно за навлизането на онлайн футболните залагания на пазара в България. До преди 5-6 години, Еврофутбол беше абсолютен монополист в тази индустрия и жънеше огромни за родните мащаби печалби. Качеството на предлаганите услуги, както и цените (в случая - коефициентите) бяха смешно ниски. И това продължи докато изведнъж пазара не беше завзет на абордаж от международните компании за онлайн залагания. Трябва ти само интернет връзка, компютър и кредитна карта, и получаваш многократно по-високи коефициенти, качество и набор от услуги. Еврофутбол бяха ударени като с мокър парцал, защото за година-две приходите им се свиха повече от десетократно. И от две-три години от компанията започнаха яростна лобистка кампания срещу онлайн залаганията с цел да прокарат закони, които да ги елиминират или поне да ги ограничат. Първоначално искаха от държавата да нареди на интернет провайдърите да филтрират достъпа до такива сайтове. Сега искат да ги принуди да дават на държавата данни за транзакциите на всеки потребител, на базата на които да налагат данъци върху тези транзакции. Мотивите им са естествено съвсем благородни и миловидни: борят се против опасностите от онлайн хазарта, против нелегалните компании, които "обират" картите на клиентите си, и се изтъкват какъв специален и важен данъкоплатец са и как заслужават преференциални права заради това. Позната история, нали?! Истината е, че от хленченето и истерията за забрани срещу новите технологии и последващите нови правила на играта в бизнеса, няма никакъв смисъл. Рано или късно, който иска да оцелее и да бъде силен, трябва да се приспособи.
>Всеки човек ИМА правото да споделя с приятели/познати/който си реши продукта, който е закупил Ти правиш ли разлика между парче сирене, което го изяждаш и повече няма, и книга, която може да препрочитат евентуално различни хора? Ако правиш, ще те попитам - кой от читателите на книгата и зрителите на филма според теб е редно да плати цената, посочена от автора? Първият потребител? Последният? Най-богатият? Тоя с най-голям нос? Кой би било честно според теб да плати в сегашните условия, в които повечето творчество е на цифров носител, а да споделиш файл с произволен (дори непознат) човек е тривиално? Ако те разбирам правилно, според теб първият потребител плаща и притежава, така ли? А ако това се узакони, дали авторите ще вземат предвид, че първият закупил негово произведение има карт бланш да го разпространява колкото си иска безплатно, когато определят цена на произведенията си? И дали това ще е готино за който и да било?
>- Чувствително повишаване на качеството >- Отсяване на плявата от истинско качественото Според тези две точки би трябвало през 21 век качеството на музика, книги и прочие да се качи многократно, все пак технологиите се развиват експоненциално. Това ли наблюдаваш? Аз не. Скоро гледах проучвания кои години за били най-продуктивни за популярната музика: 60-70те са били адски, 80те са били много зле, 90те са ок, 2000 са малко по-зле от 90те. Според теб не би трябвало да е така. >- Занижаване на цените Това, сългасен, се наблюдава. Един диск беше 15-20 долара. Сега Можеш да свалиш траковете, които ти харесват, за по долар парчето. По-евтино е. Не много, но е. >- Хората правят концерти, мърчандайзинг, печелят от съпорт към програмите си И това преди технологичните напредъци го е нямало? Горките Бийтълс, ако само можеха да правят концерти през 60те..
>Рано или късно, който иска да оцелее и да бъде силен, трябва да се приспособи Ако ти дам базука, считаш ли за морално да я използваш както пожелаеш? Ти си с базуката, който иска да оцелее трябва да се приспособи.. Единственото, което успокоява съвестта ти, е че _имаш_ базуката, следователно имаш моралното право да я използваш. А дори не си я създал, просто друг се е погрижил да стане толкова евтина, че всеки да може да има.