Навън София се усеща като Лондон - времето е сърдито, улиците са разкиснати в локви, плочките по тротоарите палаво джвапат и пръскат крачолите...
В имейла ми обаче вече гордо се мъдрят първите покани да резервирам лятната си ваканция.
Те ме блазнят да прекарам едни 5-7-10 дена в небивал лукс, в който от морето ще ме делят два метра, колкото да си простра хавлията, а сутрин и вечер ще бъда гощавана с невиждани дори и в Hell's Kitchen деликатеси.
Животът обаче ме е научил, че когато нещо звучи твърде хубаво, за да е истина, то най-вероятно не е истина.
С други думи, ето фразите, с които хотели и летни имоти ни мамят яко в описанията си:
"Пясъчни дрийм дюни лъкшъри ризорт бийч"
Ако името на хотела или имота е кошмарна мешавица от английски и български думи, изброени, сякаш българският изкуствен интелект ги е редил, то нещата не са на добре.
И то не само защото като ме питат къде ще почивам, предпочитам да махна с ръка и да сменя темата на нещо по-приемливо, например пъпкуването при дивия чесън.
Причината е, че зад "дрийм дюни" най-вероятно се крие фактът, че пътят до плажа, пардон, бийча, е труден като изкачване на връх Ботев. "Лъкшърито" пък обикновено е синоним на "Сложихме златни детайли в банята и теглихме един Versace кант на ламперията".
Резултатът не е много лъкшъри, но с подходящото чувство за хумор се преглъща.
"Ол инклузив с авторско меню"
Това означава, че готвачът ненадейно е решил да добави боровинки в картофеното пюре или пък пудра захар в пържената цаца. Опитал го е, небцето му се е сбърчило от необичайната комбинация и в олелията е решил да го добави към менюто.
Собственикът на хотела е сметнал, че трябва да се даде някакво примамливо име на картофеното пюре с боровинки, курдисано до кроасаните, бърканите яйца и шунката, и след не много напоителен размисъл го е кръстил "авторско меню".
Синоними на "авторското меню" са "иновативно/нестандартно/гурме".
"С атрактивна гледка към морето"
Тоест, два от най-скъпите апартаменти с най-много злато у банята и Versace по стените гледат към морето.
Останалите стаи най-често имат един прозорец на източната стена, който частично гледа към скалите, които са до морето и всъщност закриват гледката към вълните. За да се види самото море от въпросното прозорче, гордо обявенo като "морска гледка", трябва да се провеся наполовина през дограмата.
Предпочитам да гледам морето от шезлонга си, отколкото да рискувам подобна акробатика...
"В близост до плажа"
Сто процента хотелиерите са свили този трик от брокерите.
Последните обещават топ локация на имота, а той се оказва на 20 минути пешеходно разстояние от спирката на метрото или на трамвая.
Та и с хотелите така - описанието им може да е истина, а може и да значи, че са в покрайнините на курорта и ще изплезим език на прибиране от плажа с все още влажни хавлии и принадлежности, възглавнички, топки и прочее.
Защото спортът е здраве, стига под спорт да не се разбира тътрене пеш с огромна плажна чанта на 40 градуса на сянка.
