Какъв би бил светът без авторски права

Дискусията за авторските права, подета във всички медии, без изключение, рискуваше да остане еднополова. Допреди Откритото писмо на Профон и другите организации за колективно управление на авторски права. Иска се доста голям кураж да напишеш такова писмо и да го публикуваш във време, в което тълпата крещи задъхано НЕ НА АСТА! Мнението на тези организации си остава мнение на силно засегната от реформата в авторските права, страна. Малцината, които се осмелиха да заяват открито позицията си, която не е непременно  НЕ НА АСТА! бяха подложени на сериозен обстрел с камъни и освиркване по форумите. Страстите здравата се нагорещиха. 

НЕ НА АСТА!  означава ли ДА НА ПИРАТСТВОТО!?

Няма ли някой най-сетне да каже какво да правим с авторските права? Край. Смърт на авторските права! Какво ще каже младежът от първия ред в демонстрацията? Ако утре създаде музикален шедьовър, най-страхотния албум, който можем да си представим, ще се откаже ли от правото си светът да узнае, че именно той, Георги от Троян, в неизвестна за много туристи държава е създал този masterpiece? Настина ли искаме да се лишим от приходите, които се полагат за творческия ни труд? Сигурни ли сме, че точно това искаме? 

Да има или да няма авторски права?

Какви да бъдат тези права? Ограничени? За 100, за 200 години, до двадесет и девето коляно? Неограничени? Нека някой от фронтмените на негативната кампания да обясни смислено, на разбираем за всеки юридически език, какви закони за интелектуалната собственост в Интернет да се създадат, които да не обиждат достойнството и суверенитета ни?

Всичко, което виждаме около нас си е извоювало, по един или друг начин правото да съществува.  Магнатите и пиратите са две страни на една и съща монета. Винаги ги е имало. Нищо ново под старата луна (Шекспир). Да не забравяме за шумните публични процеси и бесилките с пирати по пазарните площади във времената, когато корабоплаването е било точно толкова важно за бизнеса, колкото е Интернет днес. По ирония на съдбата, Холивудската филмова индустрия,  спечелила огромни приходи от истории за пирати, в момента страда от непоносимо главоболие, причинено от един съвременен пиратски пристан (thepiratebay.org).   

Колко важно е усещането за справедливост в социалния живот?

Да поразсъждаваме малко.

„Не е честно гадните пирати да ни крадат филмите без да стават от стола си дори." - крещят едни.

„Не е честно алчните продуценти да ни измъкват всяка стотинка от джоба, всеки път щом си включим компютъра." - възмущават се други.

Не е честно да си честен, а другите да не са. Кое е честно и кое не? 

Не е честно с copy and paste да вземеш нечий чужд разказ и поставяйки своето име най-отдолу да го публикуваш в личния си блог, перчейки се с творчески заложби в областта на съвременната проза. Нали така?

Не е честно да даваш изявления за пресата от частния си самолет и в същото време в затвора да бъде хвърлена една самотна майка затова, че е дръпнала от торент сайтовете два детски филма, за да зарадва хлапетата си. Ти имаш хиляди, много хиляди филми и милиарди в банките, а те нямат дори джобни, но могат да забравят за час-два колко смазващо бедни са като се посмеят с Шрек и Скуби Ду. Господинът с частния самолет би могъл да понесе тази нищожна загуба (не стига дори за нов стик за голф) и да остави бедната женица да поразвесели дечицата си.

Не е честно, направо е отвратително да фабрикуваш в мръсния си  гараж некачествени копия на музиката на Вивалди или Металика и после да продаваш тези долни ментета на хората, а със спечелените пари да си купиш джип и да газиш старци по пешеходните пътеки. Не е ОК, нали?

Не е честно, да ви блокират блога, както и на милиони други хора, само защото сте илюстрирали публикациите си с няколко картинки от Гугъл. Не е честно, нали? 

Има нещо, което се нарича симетрия. Или баланс. Това е онова нещо, което крепи изкусния акробат върху въжето. Ако не си акробат, нямаш място на опънатото въже. Но ако си, бъди съвършен. Овладей баланса. Контролирай дишането. Бъди господар на онова опънато въже. Иначе? За нищо на света не бихме искали да видим как акробатът се пребива и умира пред очите на децата. Уви, има и такива хора, които биха искали да видят точно това. Вие от кои сте? От тези, които искат светът да е добре уравновесен или се наслаждавате на хаоса, който помита всичко по пътя си? Винаги, във всички епохи, най-голямото предизвикателство за правото е било и си остава да намери баланса между обществения интерес и правата на Георги от Троян. Най-добрите закони са онези, в които правата и задълженията за всеки се отмерват с еднаква мярка. Колкото на теб, толкова и на мен. От историята сме научили, че под слънцето или старата луна оцелява само жизнеспособното. Същото е със законите, като социална форма на живот. Нежизнеспособните са обречени на гибел. 

Кампанията НЕ НА АСТА! няма водеща метафора.

Тя е само едно истерично отрицание. А симетрията, баланса в природата са основен закон, без който всичко изчезва. Остава споменът за него и вкаменелости, изложени в музея. Когато крещим против цензурата в Интернет, трябва да сме пределно наясно дали сме за или против хаоса. Ако сме против хаоса трябва да предложим смислени решения, да помогнем първо на правителството си да вземе мъдро решение и да му кажем какво мислим за „честното" използване на Интернет, с какви механизми могат да се осигурят приходи от публикуваното съдържание, да предложим на самите създатели и разпространители на фирми, вместо да преследват  торент сайтовете, те самите да си направят такива сайтове с платен месечен абонамент и да демонстрират разбиране и уважение към милионите си потребители в Интернет. И още много други смислени неща   можем да кажем и да предложим, за да се чуе гласът ни не само у нас, не само в Европа дори, но да стигне чак до Холивуд. 

"НЕ" НА АСТА! „ДА" НА АВТОРСКИТЕ ПРАВА! ми звучи балансирано и жизнеспособно. Без авторски права не може да има голямо изкуство. Само „copy" and „paste". А това вече не е никакво изкуство.  Ако все пак го обявят  за такова,  значи, дошло е време да измислим друга дума за изкуство.