Чували ли сте притчата за митаря и фарисея? Свети евангелист Лука говори за нея. В един храм влезли ревностен следовник на Моисеевия закон и митничар, презиран за користта си.
Първият показно отправил благодарност към Бога, изтъквайки колко стриктен е в спазването на канона, а вторият помолил за прошка, съзнавайки прегрешенията си.
По думите на Спасителя митарят се прибрал оправдан повече от фарисея, понеже всеки, който превъзнася себе си ще бъде унизен, а всеки, който се смирява, ще бъда въздигнат.
Сетихме се за тази притча покрай една актуална родна случка с участието на митар и фарисей. Тя, естествено, само бегло напомня онази от Светото писание, защото скромността и смирението са чужди в еднаква степен и на двамата.
В ролята на събирача на налози е бившият заместник шеф на управлението „Пътни такси и разрешителни” Павлин Паришев.
Спорно дали с усещането за каещ се грешник или воден единствено от прекалена суета, въпросният богаташ вдигнал в двора на незаконния си палат на брега на язовир Ивайловград параклис и го кръстил на себе си и брат си: „Св. Ап. Павел и св. Николай”.
Не стига това, ами на всичкото отгоре повикал и старозагорския митрополит Галактион да го освети.
Този, последният, естествено е в ролята на фарисея, който с чувство за изпълнен формален дълг си е прибрал сребърниците, несъмнено се е облажил на митничарската софра, но сега нахално плаши с възмездието на Всевишния бедните работници, получили заповед да разрушат градежа.
Иначе името на храма на притеснява божия служител, тъй като макар и не двойка светци, Павел и Николай все пак били стожери на православната вяра. За онези, древните, говорим, не за богобоязливия митничар и брат му.
Забелязвате, че в родния контекст библейската притча доста се усложнява. Ние пак имаме митар и фарисей. Митарят се моли в личния си параклис в задния двор на незаконния си имот (поне да беше проявил остроумие и да го бе именувал на св. ев. Матей, също митничар по професия). Миряните от региона нямат свободен достъп, тъй като за случаен човек е било невъзможно да припари във Веселото село на богоизбраните.
Фарисеят – владика пък приема „освещаването” не само като тайнство, но и като доходоносен бизнес, скрит зад името на Всевишния.
Светските закони важат избирателно, за разлика от светските благини, но това е язва, обхванала тялото на цялата ни Православна църква. Тя пее за онзи, който плаща и неясно по какви подбуди отделни попове клеймят певици като Лейди Гага и Мадона, като в лицемерието си многократно надвишават подобни разпътни поп-блудници.
Така у нас нито митарят се кае истински, нито фарисеят е толкова стриктен в делата си. Как смятате, кой ли от тези двамата ще си отиде по-оправдан; кой ли ще бъде издигнати и кой – унизен?
Едно е ясно. Бедните работници, които изпълняват законовите указания да съборят сградата, не бива да се страхуват за душите си. Каквото и да предприемат, те са много по-достойни и от този, който е изградил постройката, и от другия, който я е опял.
Защото ако Бог съществува, наличието на митничарски храм „Св. Ап. Павел и св. Стефан”, осветен от агент „Мишо”, би бил много по-голяма обида за него, отколкото срутването му.
