Хората с татуировките... онези индивиди със "странни" рисунки по телата често са вдъхновяващи, но и неразбрани понякога. Напоследък се замислям за този предразсъдък. Чудя се защо на хората, опитващи да изразят себе си, им е трудно да бъдат полезни на точното работно място.
Сякаш човекът, който има татуировка, е втора ръка, по-малко работоспособен и прочие. Всъщност рядко говорим за това. Неписано правило - искаш ли хубава работа, направи си рисунката на скришно място или просто не я прави.
За огромно съжаление все още има индивиди, които веднага си представят закоравял затворник със зелени татуировки или симпатичен старец, чието бедро е покрито с огромна котва, под която е изписано името на някогашна любима.
Наличието на татуировка не означава липса на интелект, качества и възможности. Изразява личността, показва нещо красиво и скъпо, понякога сантиментално, изразява философия и запаметява мили спомени, запечатва образа на скъп човек, изобразява мечта, напомня колко е важна усмивката.
Замислям се и върху това, че почти на всяко място е добре оценено, ако човек има собствен стил и почерк. Просто умее да върши работата си, но го прави по свой собствен начин. Получаваш поощрение, ако се отличаваш с лични качества и собствени идеи на работното място.
Ако работиш в сферата на печата, е огромен плюс, в случай че пишеш текстовете си със специфичен стил, който да се харесва на читателите, както и да те откроява от всички останали. Много фирми търсят креативни младежи с „иновативно" мислене. Наличието на креативност е предпоставка за някаква изразена индивидуалност, нали?
Но когато имаш възможно най-отличителното нещо... до тук си. Дори не можеш да участваш в конкурс за красота, ако имаш татуировки. Нелепа история.
В мненията на хората се откриват схващания, които са забавни в своята абсурдност. Всички рок музикантите са наркомани. Татуираните са затворници. Протестиращите студенти са платени. Хомосексуалните са сбъркани. Чужденците са крадци.
Започвам да мисля, че трябва някой да се въоръжи с грамофон в ръка и да изкрещи на всички непросветени люде, че онези- татуираните хора са част от нещо специално, нещо, което е с културна стойност и е свидетелство за любов към изкуството, към себеизразяването. Лекарят с татуировка по никакъв начин не отстъпва на останалите. Понякога и тези, без татуировки, които обаче са напълно подходящи за работата си, са доста по-....неизпълнителни, да кажем.
Мъчим се да вървим към някаква модерност. Навсякъде се говори, че трябва да има бъдеще за децата, че трябва да се осигури път на младите, но тези млади никой не ги приема с характеристиките на поколението им. Защото ние - младите и татуирани, сме способни, можещи и амбициозни. Промяната трябва да настъпи първо вътре в хората.
Осъждането и липсата на толерантност, която твърдим, че притежаваме, са тъмни петна у хората, които трябва да започват да избледняват и постепенно да изчезнат, отстъпвайки място на цветните мастилени петна, красящи телата на младите.
Все пак се надявам, че не е далеч денят, в който сърцето на системата ще бъде отворено за това ниво на култура. Защото за "проумяването" и "разбирането" на татуировките е необходимо сърце, което да може да усети, да се докосне до тези красоти, съхраняващи наистина значимите за нас неща. Всеки човек е една отделна картина, един дневник, един малък свят. Нима има нещо лошо в това да добавим малко цветно мастило в понякога сивото ежедневие?
Тъпа статия.Тъпа , та звънка. Имам татус , правен в казармата , с подръчни средства, когато се бееме понАпили един път.И кво? Не съжалявам. Към авторката - специално за теб бих си татуирал на к*ра "такси" , па ако си немаш друга работа (освен писането на тъпи статии) да се повозиш ,ако имаш желание... Ако верно зимате пари за тия статии, просто немам думи...
Като си прави тату на челОто в това сурово нетолерантно общество, не искаше ли точно тва - да си неразбрана мегаиндивидуалистка? Или ще си носим само приятната част от последствията? Не че имам наблюдения за такваз дискриминация. Просто мисля, че точно тия дето не могат да се стърпят да не изразят СЕБЕ СИ, определено е трябвало да изместят акцента в друга посока.
Rodrigo, що се правиш на ударен? Авторът изобщо не твърди, че татуировката те прави по-интелигентен или способен, а че не те прави по-малко такъв. А татуировката може да е стилна или не точно както всяка друга украса на тялото - било то дрехи, бижута, аксесоари и т.н. Нима щом златният ланец на дебеловратото борче го кара да изглежда комично безвкусно, то това означава, че фино колие, тежка бисерна огърлица или просто кръстче на тънка кожена връвчица са точно толкова безвкусни? Изобщо, имам чувството, че държиш да видиш някакво самоцелно, недостойно и необективно хвалене във всяко нехарактерно за теб човешко поведение единствено защото изпитваш остра нужда да си напомняш, че никой различен от теб не би могъл дори хипотетично да представлява нещо повече от теб. А позицията, която е предпоставка за такова разсъждение, според мен разкрива дълбоки, сериозни комплекси за малоценност. А различните хора са просто.. различни. Ако не виждаме тази различност като заплаха за собственото си его, този свят би бил значително по-добър.
>Ако не виждаме тази различност като заплаха за собственото си его, този свят би бил значително по-добър. Всъщност е точно обратното. Виждаме еднаквостта като заплаха за собственото си его. Осъзнаването, че не си особено различен тласка към всевъзможни проявления на "индивидуалност". Включително глуповато изкуство или пък 'яз съм Деоуин - човекът на науката и не съм нерационален кат вас!'.
Свинчо, написах достатъчно ясно, в първия си пост: "Принципно, който иска да се татуира. Където и както си иска. Да не ми мели на главата обаче, че заради татуировката трябва да го смятам за нещо по различно от останалите нетатуирани. Креативен, интересен, индивидуален и каквото се сетиш, можеш да бъдеш и без татуировки. Татуировката не е белег на нищо, освен на някакъв вкус." По ясно трябва ли да ти го напиша?! Поне за мен не е белег на това че си по-прост или по-умен. Просто вкус. Като да си с лачени обувки и бели хавлиени чорапи с тъмносин костюм. Да видя да критикувам авторката? Или просто си търсиш някой да ти тегли една майна на извратеното чесане на езика?
asdfsd, изказването ти е абсолютно типично за индивидите, които се плашат от всички различни от тях - скучните, сиви, еднородни и еднообразни човечета, за които е твърде тежко да приемат, че съществуват по-силни, по-енергични, по-дейни от тях хора, които, съвсем обективно погледнато, са по-продуктивни и по-полезни за обществото като цяло, които измислят, създават, изобретяват, и добавят реална стойност на човешката цивилизация. И в страха си обявявате всяко проявление на вътрешната енергия, която напълно ви липсва, за тъпа "индивидуалност". Убеден съм, че ако съществуваше сходна на тази дума, но с негативна конотация (като "толераст"), то би употребил именно нея. Защото всеки сив и скучен човек изпитва остра нужда да се самоубеди, че всяка проява на напълно непривичната за него характеристика "индивидуалност", е глупост, недостатък, болест. Противното би му напомнило за собствената му сивота, което осъзнаване е гигантска, съкрушаваща тежест за един душевно слаб човек.
>Да не ми мели на главата обаче, че заради татуировката трябва да го смятам за нещо по различно от останалите нетатуирани. В това изречение очевидно предполагаш, че някой е тръгнал да ти "мели на главата", че "трябва да го смята[ш] за нещо по различно". Негативният тон ("мели") предполага, че го считаш за хвалене, което заплашва собственото ти его (някой ще ти се прави на нещо по-различно, само щото се бил татуирал). След като в статията никой не мели нищо подобно, се опитах да обясня мотивацията зад нуждата ти да си го внушиш и обориш. Кое пак не разбра?
Е, поне не на мен ми е обидно от машините. Иначе му го кажи на този: https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Sapolsky Редовно ги приказва такива.
>поне не на мен ми е обидно от машините Това трябва да намеква, че на мен ми е? Това би била напълно грешна презумпция. Но прави впечатление как търсиш потвърждение за собствената си кадърност извън себе си, и то от възможно най-долнопробния източник - омаловажаването на околните. Което е просто поредното показано от теб качество, характерно за слабите, комплексирани хора. Все едно държиш сам да докажеш колко сходно с тях разсъждаваш. Увереният в себе си човек не казва "ти се обиждаш от простотия, а аз - не". На уверения в себе си човек не му се налага да се сравнява с околните като източник на самочувствие.
Свинчо, писна ми да ми шляпаш безмислици. Ти въобще прочете ли статията или се съсредоточи само в коментарите? Мотивирам се: "предполага, че го считаш за хвалене, което заплашва собственото ти его (някой ще ти се прави на нещо по-различно, само щото се бил татуирал). След като в статията никой не мели нищо подобно ..." Напротив, "мели": "Започвам да мисля, че трябва някой да се въоръжи с грамофон в ръка и да изкрещи на всички непросветени люде, че онези- татуираните хора са част от НЕЩО СПЕЦИАЛНО, нещо, което е с КУЛТУРНА СТОЙНОСТ и е СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЛЮБОВ КЪМ ИЗКУСТВОТО, към себеизразяването." И моето мнение е, че не са част от нищо [по] специално, поне що се отнася до това, че са татуирани. Хора, като хора. Същите като нетатуираните. Дамата може да специална с хубавите свирки които прави, с блестящия си интелект, със способността си да търгува чрез деривати, с умението да прави бизнес и т. н., но не и с татуировките си. С тях или без тях ще си е все тя. Или той.
Очевидно тези хора са по-различни - да имаш татуировки не е като да нямаш. Стига си заобикалял същността на проблема като се фокусираш върху думите "специален" или "различен". Крайно време е да осъзнаеш, че думата няма значение сама по себе си, взета извън контекста на четящия/тълкуващия я. Важно е единствено това, което влагаш в нея. И докато авторът, според мен, влага в думата "специален" просто факта, че татуираните избират да се себеизразяват чрез това изкуство, ти, с твоя характерен арогантен негативизъм, влагаш в тази дума някакво гнусно желание тези хора да се изкарат по-велики просто заради това, че са избрали да се татуират. Това е заблуда. И, писна ми да повтарям, причината да търсиш тази заблуда е поводът да напиша първия си коментар. Апропо, елементарните, профански изяви на неуважение към събеседника са доволно грозни и недостойни, и показват липса на елементарна култура на събеседване. Естествено, ако такава е същността ти и държиш да я показваш всеки път, продължавай по същия начин.
Добре, една дама с червило по специална ли е от тази без? Червилото по какъв начин я "себеизразява"? Ако се смята за по красива, ОК, но ... длъжен ли съм аз да я харесвам и да я предпочитам пред една нетатуирана дама? Трябва ли да и дължа някакво по специално [позитивно] отношение? Моят отговор е не, не трябва. Понеже друга дама ще се "себеизразява" с абсолютната липса на грим и/или татуировки. И с неносенето на бельо да речем. Всеки има право да се "себеизразява", но не искам да ме ангажира с начина. Още повече пък да се оплаква. "Себеизразяването" си е личен избор и трябва да приемаш последиците му, позитивни или негативни.
Вашият спор ми напомня за тази картинка> http://imgur.com/t8p17
Точно така изглежда, верно е. Обясни го на обидчивото свинче със зелените ботушки. Той пак няма да е разбрал, прехвърлям ти го на тебе. Спора имам предвид.
Познавам много хора с татуировки... и за това мисля, че колкото на Мис Тайланд й е през к.ра какво пишат за нея в жълтите вестници, толкова и на хората с татуировки им пука какво мислят за тях другите хора! П.С. Харесвам татуировки, но аз лично не бих си сложила... може би, защото достатъчно изпъквам в тълпата, а е много по-добре да си невидим... П.П.С.С. Има Комисия за защита от дискриминация, ако някой татуиран се е почувствал дискриминиран... но не вярвам... Оф Топик: Джони, би ли споделил, колко голям е шрифта на татуировката ти? Заинтригувана съм