Франция е една от най-богатите държави - с големи и преуспяващи фирми. Младите обаче твърдят, че са изключени от трудовия пазар и правителството не прави нищо за тях. Подрастващите са силно застрашени от социален упадък.
Кризата, започнала през 2008 г., засегна особено силно френската младеж. 25% от младите французи са безработни. "Живеем в една от най-богатите страни в света, но трудовият пазар ни отблъсква", казва 27-годишната Офели Латил.
Латил е възмутена от политиците и това я кара да се присъедини към групата "Неудобна генерация". От пет години чрез Facebook и Twitter членовете й провеждат спонтанни акции, за да насочат вниманието на обществото върху тежкото положение на младежите във Франция.
Нещастно поколение
Младият Ромен например има работа като социален работник. На пръв поглед - добре, все пак не попада в групата на безработните. Но и той едва свързва двата края. "Като социален работник съм ангажиран само по 10 часа месечно и получавам 300 евро. И много други млади хора са на същото дередже", казва Робен.
И все пак той има късмет, тъй като е над 25 години и има право на 460 евро социална помощ. По-младите по принцип не получават помощи от държавата. Ситуацията на Офели е по-обнадеждаваща. След дълго търсене на работа тя е получила временен договор. Нейният проблем - с такъв договор не може да си намери жилище. Наемодателите винаги изискват постоянен трудов договор.
Френските социолози обстойно проучват положението на младежите. Почти всички са единодушни, че подрастващото поколение е застрашено от социален упадък. Социологът Луи Шове разделя младежите във Франция на три групи: след учениците и студентите следва групата на 23-28-годишните, които с мъка търсят път към трудовия пазар, и новосформираната група на французите между 28 и 35 години, които имат работа, но продължават да са зависими от родителите поради ниските си доходи. Според социолога тази група ще става все по-голяма и по-възрастна.
Обезсърчени и страхливи
В знак на солидарност с връстниците си в Испания, през последните дни мнозина млади французи излязоха на протест из улиците на Париж. Те обаче протестират и срещу лошите условия в собствената си страна.
"Когато цяло едно поколение живее в социална несигурност, с примка на шията, е нормално да възникне общество от обезсърчени и страхливи хора, затъващи в бедност", казва Офели Латил. Само така може да са обясни и фактът, че всеки пети французин под 25 години е беден.
И Италия "прогонва" елита на бъдещето си
В днешна Италия твърдите работни места със социална закрила са рядко изключение. Частните фирми, но също и общински и държавни служби назначават само на временна работа. Да не говорим, че според Италианската търговска камара 85 процента от свободните места се разпределят с връзки или подкупи.
При това положение за мнозина младежи единственият изход е да заминат в чужбина. Впрочем, става дума не за обикновени работници, а за хора с квалификация и образование. Ето какво казва журналистът Серджо Нава от "Соле 24 оре":
"Отдавна вече у нас се говори за brain drain. В чужбина обаче ми стана ясно, че емигрират не само учени, но също адвокати, инженери, лекари и музиканти. Не защото искат да покорят света, а поради липсата на перспективи в Италия. Става дума за едно масово явление."
От актуално изследване на германската фондация Бертелсман става ясно, че никоя друга от 15-те "стари" страни-членки на Европейския съюз не е изгубила през последните 5 години толкова много учени, колкото Италия. Резултатите от анкетата на в. "Република" показват, че повечето хора, загърбили родината си, са на възраст между 25 и 40 години.
В това отношение Италия се превърна в негативен пример в европейски план, и то по собствена вина. Инвестициите в науката и изследователската дейност са далеч под средното равнище в Европейския съюз. Италианските университети страдат от връзкаджийство и бюрокрация.
За професионален напредък няма почти никакви шансове. Младите учени печелят около 1000 евро на месец, и то след дългогодишен стаж.
Сходна по безнадеждност е и ситуацията в Гърция
Година след година Гърция губи над 6000 топ-специалисти. Кризата в банкрутиралата страна влоши положението още повече. "Изтичането на мозъци не е някакъв нов феномен. Кризата обаче ускори този прцес" - посочва Луис Лабрианидис, професор в македонския университет в Солун.
Статистиките показват, че заявките за работа в чужбина са се увеличили с над 20%. Гърция напускат главно млади специалисти от средното съсловие. Повечето от тях няма да се върнат обратно.
Главната цел на напускащите родината си гърци е Великобритания. Островът привлича също и стари познайници от съседна Ирландия. Млади ирландци с висше образование напускат масово тежко засегнатата от кризата страна, която до неотдавна бе наричана почтително "келтския тигър"...
