За новия десен проект

Оригиналността на изказа е може би малко в повече, но статията съдържа доста разумни тези във връзка с това как трябва да се изгради новото дясно. По основните точки: 1) Отказ от старите лидери: задължително. Те вече не само не могат да придадат политическа легитимност, а точно обратното – биха съсипали авторитета на всяка формация, която се опита да се афишира чрез тях или върху която упражняват влияние. 2) Отказ от сектантското и догматично мислене: задължително. Сектантството обрича на маргинализация, а догматизмът задушава развитието. Всъщност, вече видяхме ефекта на тези две грешки именно в съдбата на старото дясно. 3) Отказ от русофобията: задължително. Това обаче ни най-малко не означава обратен завой към русофилия. Най точната формулировка на точка 3 е „отказ от всякакви стереотипи и стари модели в отношенията с Русия“. Това е една държава, която в много отношения е потенциален партньор, а в други – потенциален агресор. Ако става дума за взаимноизгодно сътрудничество – да, разбира се; ако някъде интересите ни се разминават – куклите, парцалките и всеки по пътя си. Без емоции. 4) Отказ от антикомунизма като фундамент: също задължително. Разбира се, че от една истински дясна формация не могат да се очакват никакви симпатии към комунизма; разбира се, че именно политическото дясно трябва да бъде изключително чувствително към всякакви опити за насаждане, реставрация или дори само реабилитация на подобна идеология или типични за нея практики. Но антикомунизмът не може да бъде основна платформа. Вече не. Подобни архивни разбирания трябва да бъдат погребани заедно със старата десница. Това ме води към двете допълнения, които бих направил към четирите точки на Слатински, а именно: 5) Позициониране на дясното като защитник на традиционните консервативни ценности. Задължително е дясното да се дефинира и анонсира позитивно: тоест, физиономията му трябва да се определя от това ЗА какво е, а не ПРОТИВ какво е. Горепосочената дефиниция е ниша, която не само е типично дясна, и не само е свободна, а и сред субектите в българското политическо пространство просто няма кой да я заеме. С други думи, дясното трябва да стане защитник точно на трите неща, които по време на прехода бяха почти разрушени (умишлено и систематично) – но които българинът все пак успя донякъде да съхрани у себе си с учудващ стоицизъм: традиции, консерватизъм, ценностна система. Така антикомунистическата насоченост ще се яви като логично следствие от главната ориентация, без да бъде идеен фундамент. Политическият враг вече не е комунизмът или неговите останали тук-таме апологети; врагът е разрухата (духовна, морална и материална), потъпкването на човешкото достойнство, и всички лица и фактори, които са (и са били) причина да се случва това. Скоба: именно с такова дефиниране новото дясно би застанало логично начело на търсенето на възмездие за престъпленията на прехода (което рано или късно ще се случи): не просто защото е против комунизма и неговите остатъци, а защото защитава консервативните ценности. И последно, но не по важност: 6) Трябва да престанем да пишем – и да мислим – дясното с главна буква. Онова, с главната буква, вече е част от миналото. То свърши каквото можа, а каквото не успя – не успя. Неговата страница е затворена. Новото дясно е длъжно да се появи – защото без него единият крайъгълен камък на демократичната система в България липсва. Не е възможна нормална демокрация там, където политическият спектър е окупиран от левичари, популисти, националисти и тънки сметкаджии, удобно представящи се за либерали. Новото дясно обаче не бива да бъде (и не бива дори да изглежда като) абстрактна идея, родена да противостои на друга абстрактна идея, както беше Дясното в началото на 90-те. То трябва да бъде работеща политическа концепция, предназначена да отстоява и да залага на практика традиционните консервативни ценности в политическото развитие на България. За да има бъдеще, новото дясно трябва да има отчетливо ново начало. То трябва да тегли решително между себе си и старото дясно онази черта, която БСП не пожела да тегли между себе си и БКП. Затова БСП, докато съществува, винаги ще лъха на стогодишен мухъл – и всичките й „модернизации“ ще бъдат поредното оглеждане къде е избила ръжда, за да я поизстържат и замажат с нова боя отгоре. Докато в един момент прогнилата отвътре конструкция се разпадне – също като политическия режим, който я роди. В момента, след очевидния залез на старата десница, е налице уникален шанс (за пръв път път създаването на СДС насам) да се създаде политическа формация, която е не само истински нова, а и обективно необходима. И тя трябва да се създаде така, че да живее дълго след като призраците от миналото окончателно се разпаднат.

В един вестник, един журналист, цитирам по смисъл, го каза наскоро съвсем правилно – “Костов погреба сините, защото той беше първия човек от движението който имаше за дълго лостовете на властта и започна да води прокламираната от СДС дясна политика. И това отказа избирателите от подкрепата и. Дотогава последователите на „синята идея” бяха политически неграмотни и живееха с илюзията, че всичко „западно” е дясно и антикомунистическо и това даваше възможност на движението, че хем СДС се афишираше като „дясна”, хем – не само емблематичните и личности , но и редовите последователи бяха разни рокаджии и хипари което е абсолютен абсурд. Ако през ония времена кажеш на някой наистина западен политолог, че тия дето спят на плажа да чакат слънцето на първи юли са поддръжниците на българското „дясно”, той щеше да се задави от смях.”

А задавали ли сте си въпроса - дали въобще има нужда България от дясна партия? Ако разгледаме отблизо самата идеология на “десните” поне аз стигам да извода, че тя е в сериозен упадък, не само у нас но и изобщо по света. Имам предвид, не че нещо в принципите и е отречено, а в необходимостта от политическо застъпничество на тези принципи. Политическо представителство на „десни” има смисъл, не тогава когато е представителство на шепа магнати, а когато имаме държава с сравнително многолюдна предприемаческа класа. Класа на занаятчии, свободни професии, еднолични търговци и прочие хора работещи за себе си и семейството си със собствени средства за производство. Тази порода е на изчезване въобще по света, а у нас дори не можа да се създаде. Едни почнаха с гаражчета, а други извадиха – неизвестно от къде- милиони и станаха новите капиталисти. И така, „дясната” класа в горния смисъл дори и да я има – тя просто не се нуждае от политическо представителство, защото нейните „потребности” са така и така напълно застъпени от олигархичната класа – която пак въобще не се нуждае от партия, защото депутатите (от всякакъв цвят) – така и така са в малкият и джоб. Ако дребните предприемачи имат някакви искания – те по скоро са леви ( да бъдат защитени от произвола на монополите) отколкото десни – и да искат „свободен пазар” и „минимални държавни регулации”.

@boris (10): > А задавали ли сте си въпроса - дали въобще има нужда България от дясна партия? Дясното не е идеология просто на предприемача – а на човека, който предпочита да притежава собствена стойност и да гради живота си въз основа на нея, вместо да зависи от държавата или от някой друг. Затова олигархията най-добре се разбира с БСП и ДПС: защото и стремящите се към икономически монопол, и стремящите се към политически, нямат интерес от независими хора. Нито от икономически независими, нито от независимо мислещи. Особено последното. Ако в България няма политическа платформа, защитаваща истински дясното, значи приемаме да се превръщаме все повече в зависима и управляема тълпа. Това не може да се допусне. А че дясната идеология била „в сериозен упадък“ по света, въобще го оставям без коментар. Само ще кажа, че дори ако беше вярно, поне в бившите соц страни дясното би следвало задължително да е силно и активно. Защото, за разлика от западните демокрации, ние знаем на практика какво представлява „комфортът“ на тоталната зависимост и колективистичната идеология – и би следвало точно ние да сме най-непримиримите противници на всичко, което предпоставя нарастваща зависимост на индивида, дори ако това са моделите на западната социалдемокрация. Иначе казано, дори ако обществата, традиционни символи на капитализма, тръгнат наляво, точно ние трябва да останем последната крепост на дясното. Това е исторически логичното. Обратното е неестествено.

Зелен Бетон Не го оставяй упадака на дясното толкова лесно без коментар, защото това „което предпоставя нарастваща зависимост на индивида” вече не е политическият тоталитаризъм, а именно икономическият либерализъм, който се изповяда именно от „дясното”. Защото ако едно време е имало „капиталисти” и „работници” – едните искащи предимствата им като личности и материална собственост да им носят максимална полза, а другите същите недостатъци – минимална вреда – то днес и едните и другите са в кюпа. Днес дори и „капиталиста”от средната класа е в позицията на простия „пролетарии”, защото ако нямаш нищо друго освен една панелка и ръцете си или имаш цехче с машини за един милион - ти пак си една и съща въшка пред мултинационалните банкови и производствени мастодонти. И ако имаш политически искания – то по добре да са леви отколкото десни, защото десните искания като нищо ще те закарат до кофите с боклук. Както много десни българи ги докараха съвсем буквално. А това, че правиш паралел между интелектуалното развитие и някакви „политически пристрастия” аз го оставям без коментар.

daysydogy ------------------------------ а аз вярвам точно на очите си - български производители молеха за държавна намеса за да се вредят със техни стоки в Билла и Карфур

А защо да не е капитализъм. Какво е? Може да не е в генезиса си нормален, но в резултата си е чист и правоверен капитализъм. И не се нуждае от дясна партия защото тези на които им трябва дясна политика си я налагат чрез БСП.

Аз май нещо започвам да се хващам, че явно не разбирам въобще какво влагаш в понятието "дясна политика"

@boris (12): Много марксистки звучиш. Като че ли привеждаш нещата към двуполюсния класов модел (експлоататори и експлоатирани) и тезата, че светът се формира изключително от класовата борба. Все едно просто част от експлоататорите са се преляли към експлоатираните – тоест, обществото продължава да се пролетаризира и да върви към финалния етап на класовата борба, а именно антикапиталистическата революция (точно по Маркс)... Това е меко казано неадекватно. Първо защото експлоатацията (и въобще отношенията, свързани с наемния труд) е само един от проблемите на съвременното общество, при това далеч не най-сериозният; и второ, защото стратификацията на обществото е значително по-сложна, отколкото през 19-ти и в началото на 20-ти век, и валидността на самия класов модел е съмнителна (а за двуполюсност изобщо не може да се говори). Лявото и дясното днес не се дефинират по класова ориентация: лявото не е идеология на експлоатираните/пролетариата, нито дясното – на експлоататорите/капиталистите, това са остарели представи. Позиционирането вече е по оста индивидуализъм-колективизъм: дясното защитава и акцентира върху индивидуалната същност на човешкото съществуване, а лявото – върху неговата общностна форма на организация. Колективистичните идеологии (фашизъм, комунизъм) в исторически план очевидно се провалиха. Нещо повече: повечето съществуващи в момента значими глобални, регионални или национални рискове или нестабилности могат да се проследят до дефектите или несъвършенствата на някаква колективна/общностна система, била тя държавна, религиозна, идеологическа или друга. При това положение по-скоро лявото е в упадък; това, което извиква и задържа правителства с ляв уклон на власт, и така създава илюзията за ренесанс на лявото, е най-вече глобалната криза. Левите/колективистичните идеи имат стойност само в трудни времена, те са предназначени за оцеляване, не за развитие и прогрес. В момента, в който кризисният период отмине, наличието на стабилно дясно крило в политическия спектър у нас ще стане критично необходимо.

E то от всичко изговорено, аз точно за дясното либертарианство разбрах че става въпрос. Какъв консерватизъм - то и "Партията на верния път" в Турция е консервативна но не е дясна.

Зелен Бетон Това хубаво дето си го написал –бих сложил само двете забележки, че първо-и по времето на Маркс си е било колективистично-индивидуалистично и не мисля, че това е нещо ново заменило старото и второ – това че нещо го виждам, че е „по Маркс” нито аз съм виновен за това, нито го прави невярно. Това като и да е- не съм Марксист. Измества ми се спора от темата за която писах – каква програма би имала една дясна партия за да е необходима? Тоест по ясно – какво не и е дясно в политиката на България, та трябва обществен натиск за да го има. Това е дето питам.