За новия десен проект

От един преподавател по философия (Стойне Гергов) съм запомнил няколко фундаментални обяснения за човешкото съзнание и едното от тях е: човек винаги придава на заобикалящият го свят качества, които са присъщи само и изключително на неговото съзнание. Затова и термини като русофили и русофоби смятам за пълна глупост. Естествено е, че помагат да разпознаеш определено поведение и толкоз. Общоприетото им съдържание е за хора с ограничено мислене... За съжаление на господин Слатински, нищо не се ражда на голо поле - самият той има баща и майка, надявам се. Така че - това за новите лица сме го виждали. Ще се доверя на някоя токущо появила се муцуна - смешно твърдение, особено излязло изпод перото на автора. Колко такива се появиха и съсипваха всичко наред!!! В света на демокрацията, към който се стремим, политикът израства пред очите на обществото, а не от задкулисието, драги ми господине. Естествено е да има лидер, защото той притежава поне един сантиметър по-широк кръгозор от другите; естествено е да има съперници за лидерският пост; обаче здравият разум повелява - когато има по-виша цел, личната неприязан към лидера да остане на заден план, особено когато собствненото ти ниво е по-ниско...

Аз като харесвам акад. Лихачов, но не харесвам Путин - от кои съм г-н Слатински!?!?

аФтора ти си много смешен тип. Стига с тия тъпи статии за промити мозъци. Може ли да ми отговориш уважаеми какво значение би имало ако в парламента бяха влезнали например 10 "десни"? Като имаше "десни" няколко човека в миналото народно събрание кво нямаше ли популизъм и други ташаци ами в по-миналото? Явно статията е пишеш за хора с гладки мозъци,който не владеят математиката от втори клас с събиране и изваждане и по голямо, по малко. Не е важно дали в парламента ще има 1 или 100 десни, до момента в който са под 120 няма значение. Системата е дебилна а не броя на десни леви прави и криви драги авторе.

Оригиналността на изказа е може би малко в повече, но статията съдържа доста разумни тези във връзка с това как трябва да се изгради новото дясно. По основните точки: 1) Отказ от старите лидери: задължително. Те вече не само не могат да придадат политическа легитимност, а точно обратното – биха съсипали авторитета на всяка формация, която се опита да се афишира чрез тях или върху която упражняват влияние. 2) Отказ от сектантското и догматично мислене: задължително. Сектантството обрича на маргинализация, а догматизмът задушава развитието. Всъщност, вече видяхме ефекта на тези две грешки именно в съдбата на старото дясно. 3) Отказ от русофобията: задължително. Това обаче ни най-малко не означава обратен завой към русофилия. Най точната формулировка на точка 3 е „отказ от всякакви стереотипи и стари модели в отношенията с Русия“. Това е една държава, която в много отношения е потенциален партньор, а в други – потенциален агресор. Ако става дума за взаимноизгодно сътрудничество – да, разбира се; ако някъде интересите ни се разминават – куклите, парцалките и всеки по пътя си. Без емоции. 4) Отказ от антикомунизма като фундамент: също задължително. Разбира се, че от една истински дясна формация не могат да се очакват никакви симпатии към комунизма; разбира се, че именно политическото дясно трябва да бъде изключително чувствително към всякакви опити за насаждане, реставрация или дори само реабилитация на подобна идеология или типични за нея практики. Но антикомунизмът не може да бъде основна платформа. Вече не. Подобни архивни разбирания трябва да бъдат погребани заедно със старата десница. Това ме води към двете допълнения, които бих направил към четирите точки на Слатински, а именно: 5) Позициониране на дясното като защитник на традиционните консервативни ценности. Задължително е дясното да се дефинира и анонсира позитивно: тоест, физиономията му трябва да се определя от това ЗА какво е, а не ПРОТИВ какво е. Горепосочената дефиниция е ниша, която не само е типично дясна, и не само е свободна, а и сред субектите в българското политическо пространство просто няма кой да я заеме. С други думи, дясното трябва да стане защитник точно на трите неща, които по време на прехода бяха почти разрушени (умишлено и систематично) – но които българинът все пак успя донякъде да съхрани у себе си с учудващ стоицизъм: традиции, консерватизъм, ценностна система. Така антикомунистическата насоченост ще се яви като логично следствие от главната ориентация, без да бъде идеен фундамент. Политическият враг вече не е комунизмът или неговите останали тук-таме апологети; врагът е разрухата (духовна, морална и материална), потъпкването на човешкото достойнство, и всички лица и фактори, които са (и са били) причина да се случва това. Скоба: именно с такова дефиниране новото дясно би застанало логично начело на търсенето на възмездие за престъпленията на прехода (което рано или късно ще се случи): не просто защото е против комунизма и неговите остатъци, а защото защитава консервативните ценности. И последно, но не по важност: 6) Трябва да престанем да пишем – и да мислим – дясното с главна буква. Онова, с главната буква, вече е част от миналото. То свърши каквото можа, а каквото не успя – не успя. Неговата страница е затворена. Новото дясно е длъжно да се появи – защото без него единият крайъгълен камък на демократичната система в България липсва. Не е възможна нормална демокрация там, където политическият спектър е окупиран от левичари, популисти, националисти и тънки сметкаджии, удобно представящи се за либерали. Новото дясно обаче не бива да бъде (и не бива дори да изглежда като) абстрактна идея, родена да противостои на друга абстрактна идея, както беше Дясното в началото на 90-те. То трябва да бъде работеща политическа концепция, предназначена да отстоява и да залага на практика традиционните консервативни ценности в политическото развитие на България. За да има бъдеще, новото дясно трябва да има отчетливо ново начало. То трябва да тегли решително между себе си и старото дясно онази черта, която БСП не пожела да тегли между себе си и БКП. Затова БСП, докато съществува, винаги ще лъха на стогодишен мухъл – и всичките й „модернизации“ ще бъдат поредното оглеждане къде е избила ръжда, за да я поизстържат и замажат с нова боя отгоре. Докато в един момент прогнилата отвътре конструкция се разпадне – също като политическия режим, който я роди. В момента, след очевидния залез на старата десница, е налице уникален шанс (за пръв път път създаването на СДС насам) да се създаде политическа формация, която е не само истински нова, а и обективно необходима. И тя трябва да се създаде така, че да живее дълго след като призраците от миналото окончателно се разпаднат.

Тази статия със същия успех може да се озаглави: "В търсене на новите месии". Отново и отново търсим някой да ни оправи, но в случая щото всички публични субекти вече се изредиха, та сами да си създадем такъв. Демек да си произведем месии. Тъпо според мен. Деа, като изръся нещо, та трябва и да си троша пръстите да го обоснова Първо, всяка партия предполага управляваща върхушка и послушно стадо от членове. Всяка върхушка, по принципа за запазване на кокала, съвсем скоро развива хронична непоносимост към така желаните млади и инициативни кадри, щото и застрашават статуквото. Те ви причината за израждането на всички партии от началото на прехода, та до наши дни. Второ, гореописаната зараза се е разпростряла и до ниво парламент - най висшия орган на държавата ни. Погледнете депутатската маса на всяка партия - 2-3 власт и глас имащи персони и маса послушно стадо, членовете на което се разписват за 4к и нагоре всеки месец - демек високо платени овце. И ако чакате на това стадо да законотвори нещо смислено... Мани тоя прах в очите дето решенията се вземали първо на партиино ниво, после се обсъждало в парламентарната група, та чак накрая в пленарна зала. Всичко се спуска отгоре надолу и всички от стадото си мълчат, щото иначе няма да влязат в листите на следващите избори. Всяка нова партия е обречена да влезе в този калъп. Върхушката е несменяема, щото винаги се скатава на топло в следващия парламент. Тя със сигурност, за стадото - каквото остане като брой места. Трето, ако в една държава всичко зависи от ограничен кръг несменяеми личности, тяхната власт отива към неограничена. Правят каквото си искат и не носят отговорност, щото колкото и да се оцапат, пак се скриват в парламента. И много внимават да не допуснат нови лица до публични изяви, щото това пак им застрашава статуквото, та нали на следващите избори, хората не трябва да имат избор, та пак тях да си ги изберат. Системата е сбъркана, не хората. Съществуващата водо до тези резултати, колкото и нови месии да си измисляме.

Та като съм тръгнал да се обяснявам, историята помни до какво води ограничаването на властта в малко на брой хора. За незапознатите да кажа: римската република пада, не защото са дошли на власт цезарите, а цезарите са дошли на власт, защото републиканския сенат се е изродил в децемвират (управлението на десетте). Властта за промяна на законите, уж за ускоряване на процеса, е била предоставена в ръцете на 10 сенатора, които първото което гласували, е закон гарантиращ тяхната несменяемост. Да правите аналогия с десетимата въртящи се във властта тук? Хората, още с приемането на пропорционалното гласуване, си обезпечиха несменяемост в законодателния орган. И само си подават кокала на изпълнителната власт. Като казах законодателен орган, по правило това е най-висшата власт в държавата и неслучайно в цял свят това е КОЛЕКТИВЕН орган на управление, в който всички участващи имат равно право на глас, за да не може някой да си гласува закон за несменяемост във властта. Е ние си имаме модифициран такъв, де факто върхушката си е една и съща и нейната несменяемост е гарантирана от пропорционалния партиен вот. Това докато не го проумее булгаристанеца, никога няма да се оправим. Та даже и Станишев, дето си базира предизборната платформа на анти-авторитарното управление на ББ, още в следизборната пресконференция изръси, че щял да прави закон ограничаващ политическото номадство в парламента. Те това ако не е за държане в покорство на стадото наречено "парламентарна група" - здраве му кажи. Аз месии не искам, щото днес ако и да си имахме честен, умен и т.н. месия на власт, утре като го няма по една или друга причина (никой не е вечен), пак ще се върнем в цикленето на едно място от послесните 20 и кусур години.

Браво ! Отличен анализ.Единственото , което искам да добавя е , че единствено болшевишкият фундаментализъм не е и не беше най-големият гряхна талибаните от досегашният син лагер.Те както написа д-р Михайлов не само бяха клюкари по признание на Запада, но те просто елементарно загърбваха националните интереси на България в името на "интернационалния" си дълг към Запада. Баста! За антибългалски политици вече дано няма място у нас!

В един вестник, един журналист, цитирам по смисъл, го каза наскоро съвсем правилно – “Костов погреба сините, защото той беше първия човек от движението който имаше за дълго лостовете на властта и започна да води прокламираната от СДС дясна политика. И това отказа избирателите от подкрепата и. Дотогава последователите на „синята идея” бяха политически неграмотни и живееха с илюзията, че всичко „западно” е дясно и антикомунистическо и това даваше възможност на движението, че хем СДС се афишираше като „дясна”, хем – не само емблематичните и личности , но и редовите последователи бяха разни рокаджии и хипари което е абсолютен абсурд. Ако през ония времена кажеш на някой наистина западен политолог, че тия дето спят на плажа да чакат слънцето на първи юли са поддръжниците на българското „дясно”, той щеше да се задави от смях.”

А задавали ли сте си въпроса - дали въобще има нужда България от дясна партия? Ако разгледаме отблизо самата идеология на “десните” поне аз стигам да извода, че тя е в сериозен упадък, не само у нас но и изобщо по света. Имам предвид, не че нещо в принципите и е отречено, а в необходимостта от политическо застъпничество на тези принципи. Политическо представителство на „десни” има смисъл, не тогава когато е представителство на шепа магнати, а когато имаме държава с сравнително многолюдна предприемаческа класа. Класа на занаятчии, свободни професии, еднолични търговци и прочие хора работещи за себе си и семейството си със собствени средства за производство. Тази порода е на изчезване въобще по света, а у нас дори не можа да се създаде. Едни почнаха с гаражчета, а други извадиха – неизвестно от къде- милиони и станаха новите капиталисти. И така, „дясната” класа в горния смисъл дори и да я има – тя просто не се нуждае от политическо представителство, защото нейните „потребности” са така и така напълно застъпени от олигархичната класа – която пак въобще не се нуждае от партия, защото депутатите (от всякакъв цвят) – така и така са в малкият и джоб. Ако дребните предприемачи имат някакви искания – те по скоро са леви ( да бъдат защитени от произвола на монополите) отколкото десни – и да искат „свободен пазар” и „минимални държавни регулации”.

Аман от коментатори с повърхностно мислене като Бориссссссссссссс................

Направете си труда да чуете как новоизлюпените дУпетати повтарят старите нови предложения на сините още от началото на предишното народно събрание... Накой спомня ли си, че Синята коалиция предлагаше промени в конституцията, докато герб в началото на 41-то НС можеше да разчита на квалифицирано мнозинство???? Но дребните „като камилчета“ герберчета бяха влезли за келепира, не за да работят за България!

@boris (10): > А задавали ли сте си въпроса - дали въобще има нужда България от дясна партия? Дясното не е идеология просто на предприемача – а на човека, който предпочита да притежава собствена стойност и да гради живота си въз основа на нея, вместо да зависи от държавата или от някой друг. Затова олигархията най-добре се разбира с БСП и ДПС: защото и стремящите се към икономически монопол, и стремящите се към политически, нямат интерес от независими хора. Нито от икономически независими, нито от независимо мислещи. Особено последното. Ако в България няма политическа платформа, защитаваща истински дясното, значи приемаме да се превръщаме все повече в зависима и управляема тълпа. Това не може да се допусне. А че дясната идеология била „в сериозен упадък“ по света, въобще го оставям без коментар. Само ще кажа, че дори ако беше вярно, поне в бившите соц страни дясното би следвало задължително да е силно и активно. Защото, за разлика от западните демокрации, ние знаем на практика какво представлява „комфортът“ на тоталната зависимост и колективистичната идеология – и би следвало точно ние да сме най-непримиримите противници на всичко, което предпоставя нарастваща зависимост на индивида, дори ако това са моделите на западната социалдемокрация. Иначе казано, дори ако обществата, традиционни символи на капитализма, тръгнат наляво, точно ние трябва да останем последната крепост на дясното. Това е исторически логичното. Обратното е неестествено.

Зелен Бетон Не го оставяй упадака на дясното толкова лесно без коментар, защото това „което предпоставя нарастваща зависимост на индивида” вече не е политическият тоталитаризъм, а именно икономическият либерализъм, който се изповяда именно от „дясното”. Защото ако едно време е имало „капиталисти” и „работници” – едните искащи предимствата им като личности и материална собственост да им носят максимална полза, а другите същите недостатъци – минимална вреда – то днес и едните и другите са в кюпа. Днес дори и „капиталиста”от средната класа е в позицията на простия „пролетарии”, защото ако нямаш нищо друго освен една панелка и ръцете си или имаш цехче с машини за един милион - ти пак си една и съща въшка пред мултинационалните банкови и производствени мастодонти. И ако имаш политически искания – то по добре да са леви отколкото десни, защото десните искания като нищо ще те закарат до кофите с боклук. Както много десни българи ги докараха съвсем буквално. А това, че правиш паралел между интелектуалното развитие и някакви „политически пристрастия” аз го оставям без коментар.

Борис: „...И ако имаш политически искания – то по добре да са леви отколкото десни, защото десните искания като нищо ще те закарат до кофите с боклук...“ !?!?!?!?! Гледам и не вярвам на УШИТЕ си...................

daysydogy ------------------------------ а аз вярвам точно на очите си - български производители молеха за държавна намеса за да се вредят със техни стоки в Билла и Карфур