Американската икономика - през очите на българина-неикономист

Както е известно, в България всички разбират от медицина и футбол. А по съвместителство и от политика, икономика и всъщност всичко друго на света.

Така и аз. Много разбирам от икономика. Чак ум да ви зайде!...  И поредната ми философия е за проблемите на американската икономика.

Големият проблем на САЩ според мен са - дръжте се - ниските данъци за богатите.

Често се твърди, че те трябва да се понижават, за да се създават работни места. На първо чуване звучи разумно. Но е добре човек да вярва на очите си повече, отколкото на ушите си, а моите очи казват, че резултатът е точно обратният. През годините, когато богатите плащаха солени данъци, САЩ процъфтяваха икономически (включително и цените на здравеопазването и другите подобни услуги бяха към пет пъти по-ниски, дори като се отчете инфлацията, а качеството му беше поне като сегашното, ако не и по-добро, ако се отчете научния напредък).

От Рейгън насам данъците на богатите бяха орязани към 3 пъти, а работни места се създават малко и предимно в Китай. Икономиката прогресивно закъсва, средната класа се топи и нормални неща поскъпват ненормално, без зад това да стои повече качество. Случайно ли е съвпадението?

Дали е справедливо данъците на богатите да са високи или ниски може да се спори до края на света. Според мен разликата е в изходните ценности на спорещите, а правилният отговор... няма значение. Има значение дали икономиката върви добре, или не. Където икономиката върви добре, нещата са добре дори ако данъците не са перфектно справедливи. Където икономиката върви зле, нещата са зле дори ако данъците са най-справедливите.

Икономиката е като машина, примерно като автомобилен двигател. Направена е не от метал и механични взаимоотношения, а от пари и финансови взаимоотношения, но дълбоко базовите принципи са същите. Една машина се вълнува не от какво е справедливо, а при какви условия режимът й на работа е оптимален, при какви е неоптимален, и при какви не работи изобщо. Да сипеш абразив в маслото на един двигател може да е по някаква причина най-справедливото нещо на света, но той ще спре да работи. Същото важи за обществото, държавата и други "нетипични" машини.

Пазарната икономика е съградена върху пазара, оттам и името й. А пазарът работи оптимално при статистическо разпределение на обектите и субектите на него. Например разпределението на богатството е оптимално за икономиката, когато е по кривата на статистическото разпределение, наричана още Гаусова крива - малко бедни, малко богати, много средна класа. Емпирично отдавна е забелязано, че здравата икономика се прави от здрава средна класа: това е причината. Законът, който стои зад това наблюдение. (От значение е далеч не само то, просто го давам като пример какво ще рече статистическо разпределение.)

В САЩ за последните 30 години се развива точно обратното - свръхбогатите и бедните растат като процент и съответен вид влияние, средната класа се топи. Което пък е единствено логичният резултат от намаляването на данъците за богатите. И някои от тях го осъзнават. Когато един Стивън Кинг пише "Обложете ме с данъци, защото съм богат", това може да се отдаде на художествен хуманизъм. Но го казва и Уорън Бъфет, който надали е станал един от най-богатите на света с художествен хуманизъм. Само идиот не би се замислил дали лисицата от Омаха не е разбрала поредното нещо, за което повечето други още не сме се сетили.

Парите в капиталистическата икономика текат както от бедни към богати ("нагоре", trickle up), така и от богати към бедни ("надолу", trickle down). Потокът нагоре обаче превишава многократно потока надолу. Обратното е приказка за наивници на всякаква възраст. Причината е следната:

Още Маркс се е усетил, че перпетуум мобилето, което от малко блага създава много блага (т.е. от малко пари - много пари), се нарича труд. Всяко наемане на работа е продажба на труд срещу пари. Тъй като работата създава от малко пари много пари, има как сделката да е взаимно изгодна - работникът да получава повече пари, отколкото влага чрез труда си, а работодателят да получава повече пари от този труд, отколкото плаща за него. (Това правило е опростенческо, тъй като икономиката се състои от много повече взаимоотношения, отколкото тези между работодател и работник, и печалбата се разпределя между всички тях, и може да се измести към кои да е. Например банкирането не е пряка покупко-продажба на труд, но в определени условия може печалбата да отива в него, а работодателят и работникът да са на границата на загубата. И т.н.)

Въпросът е накъде е изместен балансът на печалбата. Когато предлагането на работа превишава предлагането на труд, работата поевтинява, а трудът поскъпва - балансът на печалбата се измества към работника. Когато предлагането на труд превишава предлагането на работа, е обратното. В различните професии и браншове положението е различно, но като цяло в реалната пазарна икономика предлагането на труд обикновено превишава значително предлагането на работа. Съответно, балансът на печалбата като цяло е изместен в полза на работодателя. (Ако в друго важно икономическо взаимоотношение някоя от страните стане дефицитна, печалбата може да се измести от работодателя към нея, и т.н.) Резултатът е, че дебалансираният пазар на труд, работа, финанси и т.н. в крайна сметка води до дебалансиране на печалбата в нечия полза.

Дебалансът на печалбата става още по-критичен, ако се вземе предвид, че човек харчи част от спечеленото, за да издържа себе си. На теория в съвременното общество може да се просъществува с нищожни средства - парче хляб на ден и кашон под някой мост за жилище. На практика обаче няма как да си част от обществото (и да можеш да печелиш), ако не поддържаш определено ниво на разходите. За различните обществени групи това ниво е различно, но е различно и нивото на приходите, които могат да бъдат получени в различните групи, и в повечето случаи двете вървят в една и съща посока.

Почти винаги обаче в групите с по-високи приходи е реално да бъде поддържано ниво на разходите, което е по-нисък процент от нивото на приходите. В САЩ например тези, които изкарват $25 000 годишно, трябва да харчат около 20 000, за да не изпаднат по-надолу и да станат клошари. Тези, които изхарват $1 000 000 годишно обаче спокойно могат да минат с около 200-250 000 разходи. На първите им остава излишък от $5 000 годишно, на вторите - около $750-800 000. А този излишък е, който може да бъде инвестиран в развитие и подобряване на перспективите - иначе казано, той е реалното богатство. Затова и малка разлика в печалбата може да води до голяма разлика в реалното богатство.

Как това влияе върху кривата на разпределението? В някои теоретични случаи, примерно ако предлагането на работа масово превишава предлагането на труд, изкривяването на кривата на разпределение на богатството е по-слабо - печелят добре мнозинство, бедните са малцина, а свръхбогати е много трудно да няма съвсем в пазарна икономика. В повечето случаи (на практика всички реални) обаче забогатява нищожен процент от хората. Свръхбогатите получават значителен процент от икономическите ресурси и влияние. Съответно, при тях кривата на разпределението е изкривена повече.

Като капак, стои въпросът за чия сметка е забогатяването на малкото свръхбогати. Не е от свръхбедните - на босия цървулите... Има как да е единствено за сметка на средната класа. Резултатът е изкривена крива на разпределението, понякога дори обърната: много свръхбедни с нищожно количество пари и икономическо влияние, малко свръхбогати с почти всичките пари и влияние, малко средна класа с пренебрежимо влияние.

При изкривено разпределение механизмът на свободния пазар няма как да работи оптимално и икономиката страда. Колкото по-далече е кривата от Гаусова, толкова по-зле е икономиката. Причините винаги са някакви конкретни, често наглед несвързани, но винаги ги има. (Точно както различните вечни двигатели не работят по напълно различни наглед причини, но винаги не работят. Просто законът за запазването на енергията е абстрактен и в по-конкретни случаи се изразява чрез по-конкретни закони.) Могат да са поява на картели, олигополи и монополи, на лобита на богатите, на корупция от български мащаби, на какво ли още не, но няма как да ги няма или да не пречат, точно както противоречащ на законите на физиката двигател няма как да работи.

За да не се получава този ефект, пазарните икономики предвиждат механизми, които да му противостоят. Такива са например антимонополните закони. Други такива са законите, които не позволяват наследства над определен размер или ги облагат с много тежки данъци. Най-добре изпитаният и с най-силно коригиращо влияние е пропорционалното данъчно облагане. Има и много други.

Не е ли достатъчно мощен механизмът, който преразпределя парите обратно надолу, анти-гаусирането на разпределението става неизбежно, а оттам и закъсването на икономиката. Свръхбедните стават все повече, процентът средства под контрол на свръхбогатите нараства. И двете неизбежно са за сметка основно на средната класа - тя намалява както като процент от населението, така и като влияние от всеки вид. Сходно стават все по-неблагоприятни и останалите условия за работа на пазарната "машина". Съответно, работата й става все по-неефективна. В особено крайни случаи свръхбогатите придобиват властта да установят практическа или дори юридическа изолираност и поставеност над останалите. Резултатът е някаква форма на феодализъм.

Означава ли това, че за да работи икономиката добре, трябва да се налага уравновиловка и социализъм? Не, естествено. Просто трябва да се вземат мерки, които се грижат да запазят статистическото разпределение на икономическите субекти. Вътре в него има предостатъчно място и за богати, и за бедни - кой каквото си е заслужил. Важното е да се спазва като цяло. Преразпределението надолу на изтичащите нагоре пари е една от мерките за запазване на статистическото разпределение.

... Може ли да се спазва балансът без държавна намеса? Надали. Но не виждам причини тя да трябва да бъде избягвана. Никой нормален не вижда нужда примерно отбраната срещу нападение от друга страна да става без държавна намеса - очевидно държавата не е априори зло, просто си има показанията и противопоказанията.  Въпросът е да не се създава база намесата ѝ да се използва именно и точно за нарушаване на въпросното статистическо разпределение - например като се фаворизират едни и подтискат други, като се създава почва за корупция и т.н.

Повечето съществуващи инструменти за държавна намеса срещу изкривяването на икономиката са създадени именно в САЩ, и именно за опазването на свободата на пазара. Антикартелното и антитръстовско законодателство, например. Конфискуването на частна собственост там, където тя се е превърнала в средство за пречене и изнудване на останалите. Тежките данъци върху унаследяване и върху най-богатите също са американско нововъведение... Надали има нужда да изброявам още - идеята е ясна.

И е вършила работа неведнъж. В края на 19 век голямата част от влиянието в САЩ се оказва съсредоточено в т.нар. "robber barons". Резултатът е рязко забавяне на започналата преди това експлозия на продуктивност и нововъведения. Проблемът е преодолян чрез т.нар. "прогресивна ера" - комбинация от агресивно журналистическо разследване на мафиотските практики и от прилагане на антитръстовски и подобни закони при управлението на Рузвелт. (Те са приети десетилетия по-рано, но при него започва реалното им прилагане.) През 1950-те години САЩ, въпреки многократно по-големите си икономически ресурси, не смогват да надконкурират съсипания от войната Съветски съюз - реално могъщото им дръпване напред започва при Джон Кенеди и набира пълна скорост при Линдън Джонсън.

(Често казвам, че президентът, който разгроми СССР, не е Рейгън - това е Линдън Джонсън. Когато Рейгън идва на власт, съветската система вече смърди от гниене и рухването й е въпрос единствено на време. Леснотата, с която Горбачов въведе перестройката, го доказва. А това гниене идва именно от обезнадеждаването на соц-гражданите от строя си пред лицето на истинските демокрация и свобода. Тези истински демокрация и свобода ги нямаше по време на маккартизма и Комисията за анти-американска дейност. Съответно, по това време твърде малко хора в соц-държавите симпатизираха на Запада. Катастрофалното разочарование от социализма дойде, когато Западът демонстрира какво значи истински граждански права и свободи - а това стана при Джонсън.)

Изкривяването на икономиката изкривява и обществото на САЩ, и така се отразява и на държавните им институции. Ричард Столмън наскоро каза: "През седемдесетте имахме дума за такива като Обама - наричахме ги републиканци." Сегашният състав на Върховния съд на САЩ е най-консервативният в историята им - по-консервативен от предишния, който на времето си беше най-консервативния в историята им... Бих могъл да изброявам още много, но надали е нужно. Който има очи, е видял - освен ако иска да не го вижда.

Тревожи ли ме това? Определено. Идеята за САЩ като светило на гражданските права и свободи на света може и да е лъжа, но много хора вярват на тази лъжа и тя ги крепи в борбата им за граждански права и свободи в техните страни. И нерядко успяват благодарение на тази вътрешна подкрепа. Ако САЩ бъдат изместени като световен лидер от Китай, който е символ на погазването и ликвидирането на гражданските права и свободи, накъде е логично да се очаква да тръгне светът? Например собствената ни държава, която и да е тя? Когато гражданите в нея се обезнадеждят в борбата си, а властниците онаглеят?...

Такива ми ти рошави размисли...