Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Митко Павлов Positive

Лудите, те да са живи...
Лудите, те да са живи...

Най-ненатрапчивият и непосредствен герой от развлекателния тв (и радио) ефир през последните десет години изповядва по-скоро някакъв горчив позитивизъм - като не забравяме, че и бирата е горчива.

От хората, които ако ги срещнеш да се шляят по "Шишман", винаги имат един резервен виц, за да ти оправят физиономията - независимо, че и той си носи в главата някой и друг проблем за решаване. Пуска си вица и си заминава по пътя.

Финяга в общуването, на когото като че ли му е неудобно, че го дават по телевизията - можеш да го видиш и гол до кръста в тълпата на "Спирита", и сам с бутилката си на плажа на Смокиня.  

По-скоро традиционалист, отколкото екстравагантен преоткривател на топлата вода, който не забравя откъде сме тръгнали и отчасти крепи BG Positiv-ното си мислене на стабилни модели от предишните поколения.

Без да сочи с пръст съвременните герои, които излизат-влизат в бляскавата бърлога на чалгата - понеже и той, като всички нас, има шанса да избира да е на по-хубаво място през това време.

Личността

Mного ми е трудно да се спра само на една, защото минаха много години и нещата се променяха главоломно понякога...

Може би Николай Добрев - заради невероятно мъжката му постъпка през 1997 г. (връщането на мандата за съставяне на второ социалистическо правителство - бел.р.). Лека му пръст.

Може би Радичков, защото... и на него лека му пръст. А някак се сетиха за него като почина.

Може би Валери Петров, защото още е жив... Има много достойни хора, лошото е, че не ги дават по телевизията. А трябва.

Събитието

Първият опит за публичен протест, организиран по Интернет. Видя се, че в България, както винаги всичко е само словоблудство, сеир и когато нещата опрат до кокала никой не изпуска чергичката, а стиска още по-здраво.

В България няма гражданско общество. Не зная дали някога ще има. Може би децата ни ще имат. Зависи как ги възпитаме.

Това е ироничният ми поглед към събитието, а иначе сигурно трябва да кажа - приемането на България в Евросъюза. Тези хора не знаят какво направиха. Но нищо, както се казва:

"Лудите, те да са живи"..

Откритието

Че Бойко Борисов е човешко същество.

И е смъртен.

Съжалявам.

Явлението

Щом "Рамщайн" слушаха чалга 12 часа преди да излязат честно в очи със своите фенове, значи чалгата е повече от явление. То си е диагноза.

Поп-фолкът, който мина пределите на фолка и все по-трайно се заселва в областта на поп-а.

И докато измислените български "поп" звезди реват, че им взимат територията, силиконовите цици и устни си прибират приятни хонорари от участия и им дреме - на силиконовите. Срамни устни.. или не толкова срамни.

Изобщо поп-фолкът отговаря на истинските правила на бизнеса, от който можеш да спечелиш пари. Взимаш селянче, тунинговаш го, имаш щатни текстописци, що-годе добра музика, елементарен аранжимент, клипче, телевизия, която е твоя да промотира и добри контакти с нощните заведения... Това е. Аз не слушам подобна музика, но смятам, че тя се прави професионално. Вече.

Творбата

Аз не обичам тия новите течения „Бързалитература" - "бавна литература", четения и прочее. Едно време е имало кръг "Мисъл", обаче тия хора са правили нещо и е имало смисъл. Сега си чешат езиците. По-добре да пият. Не че не го правят, но по-добре само да пият.

Не разбирам от съвременни български автори толкова. Купувал съм си книги и не съм оставал очарован от начина, по който ми е разказана историята. Не съм критик. Потребител съм. Не искам да обиждам никого. Просто не ми допадат толкова. Може би няма реклама. Може би няма някакво звено... не знам.

Има и изключения, разбира се, защото ще е престъпление, ако съм толкова черноглед.

Просто нямам навика да купувам български автори. Има достатъчно класически произведения, които не съм изчел и имам да наваксвам. Но защото това е позитивна класация - мисля, че Алек Попов си заслужава мястото.

Повратната точка

Излизането и влизането ми в родната казарма, което се случи доста късно, но се случи.  Ще се повторя малко.

Мисля че 1997-1998-а бяха повратните точки и няма по-силни събития - поне ако говорим емоционално.

Незабравимото

90-те. Целите. Влюбен съм в тях.



Най-четените