Организиране на купон, закачки с приятели, поддържане на връзка със съученик, когото си видял за последен път през 1987 г... Facebook се е превърнал в жизненоважна част от социалния ни живот, но би могъл да бъде решаващ за нещо много по-важно от това в кой ресторант ще ходите довечера. Той ще играе голяма роля в това кой ще ръководи Великобритания. С изборите, предстоящи след по-малко от месец, политиците осъзнаха силата на социалните мрежи като Facebook и Twitter. На карта са заложени вече не само ключовете за Даунинг Стрийт 10, но - и това е по-важно - начинът, по който властта се отнася с хората.
Британските общите избори на 6 май маркират началото на сезона на кампанията за партиите, политиците и перспективните кандидати за парламента. Голяма част от дебата ще се проведе в традиционната си форма, чрез чукане по вратите на избирателите, плакати и ТВ предавания. Но в последните пет години, откакто британският електорат (или поне 61 процента от него) отиде пред урните, светът е еволюирал в неизмерима степен.
Развитието на социалните мрежи, заедно с безпрецедентния растеж на видео съдържанието онлайн, както и ръста на високоскоростния Интернет достъп - растеж с 28 процента между 2006 и 2009 г. според британския статистически институт, превръщат британците във все по-електронизирано общество. Това принуждава политиците да се адаптират към него с различни степени на успех. Видеоклипът на Гордън Браун в YouTube за разходите на парламентаристите надали ще бъде запомнен като мерило за интеграцията на политика и технологии.
За всички на обществена служба ангажирането с персонализирани отношения с избирателите може да се окаже като танц над вълча яма. В Америка необмисленият туит на бившия републикански спикър на Камарата на представителите Нют Гингрич за съдията Соня Сотомайор "Номинираният бял мъж расист да бъде принуден да се оттегли. Жена расистка от латиноамерикански произход също би трябвало да се оттегли" - е достатъчно ясно предупреждение за рисковете.
И все пак срещу всеки необмислен туит или вреден ъпдейт във Facebook, стоят милиарди успехи на политици, участници в кампании и групи за натиск, надяващи се да постигнат резултат.
Наскоро британската кралица на Twitter - Кери Маккарти, заяви, че депутатите туитват, защото това може да "разкрие човека зад политика; принципите им, страстите им, характера им. Това е автентичният глас, който излиза от тях, на отделните депутати - и сумарно на цялата партия". Така че може да има политически изгоди. Освен това тя казва, че туитването е и "много забавно".
От дебюта си през 2006 г. Facebook е узрял от инструмент за поддържане на връзка с приятели, до мощен и изключително ефективен начин за групиране на общности, предлагайки колективно изразяване на мнение на всички с Интернет връзка. Това пролича през януари, когато Islam4UK, произлизаща от забранената ислямистка група Al-Muhajiroun, бе забранена по силата на законите срещу тероризма след кампания във Facebook.
Кампаниите на местно ниво са едно, избирателната кампания - съвсем друго. Но ако Уестминстър бавно реагира на възхода на социалните мрежи, изборите през 2008 в САЩ, спечелени от Барак Обама, положиха основите на кампании с изчерпателно подготвена онлайн стратегия, която би могла да се окаже решаваща. Пред BBC Radio 4 Томас Генсемър - мозъкът зад онлайн кампанията на Обама, казва, че идеалът е "интегрирана стратегия, която включва други медии като Facebook и Twitter", която да работи паралелно с по-утвърдените методи, като петиции от врата на врата.
Много фактори изиграха роля в успеха на американските демократи в Белия дом през 2008 г. Все пак $560 млн. от онлайн набиране на средства е доста, особено когато е свързано с ентусиазираната поддръжка, мобилизирана през Интернет.
За Ричард Алън, бивш политик от либералнодемократическата партия, а понастоящем директор по европейската политика във Facebook, употребата на социалните мрежи в кампанията на Обама е накарала хората да се почувстват разполагащи с по-голяма сила. "Поддръжник на Обама в затънтените краища на Оклахома, който преди е имал трудности да постигне каквото и да е в практически аспект, сега би могъл да се събере с други поддръжници. Това им позволява да поемат контрола над кампанията, вместо пасивно да чакат някой друг да им каже какво да правят. Това драстично разширява обхвата на кампанията на демократите."
Алън също така вярва, че наличието на една президентска кандидатура, около която да се ориентира кампанията, е улеснило американските активисти да се ангажират с електората. "Във Великобритания има много по-сложни взаимоотношения между партиите и гласоподавателите. Когато задраскаш полето в бюлетината, не гласуваш за Дейвид Камерън, Гордън Браун или Ник Клег. Ти гласуваш за местните ти кандидати."
Съдейки по страниците във Facebook на лидерите на партиите, британският електорат е бавен във възприемането на парламентарната политика чрез сайта - поне до момента. Дейвид Камерън води със 17 500 фенове, следван от Гордън Браун (4000) и Ник Клег (3500). Тези цифри без съмнение ще се увеличат в предстоящите седмици (Камерън е увеличил феновете си с 3500 за последните два месеца). Официалните партийни страници във Facebook обаче са добре - страницата на консерваторите е най-популярна, като може да се похвали с около 25 000 фенове и много дневни ъпдейти.
На ниво местно представителство някои британски депутати като кандидата на лейбъристите от Уест Бромич Том Уотсън изграждат онлайн общности чрез блогове и отскоро Twitter. Проблемът за тях е, че онлайн общностите нямат регионални граници - и поради това членовете на онлайн общността му може да нямат никакво въздействие върху това дали той ще се върне в парламента следващия месец. Все пак все повече политици от всички цветове се обръщат към социалните мрежи като начин за комуникиране. След успеха на Tweet Congress в Америка, негова британска версия стартира през декември 2008 г., предлагайки достъп до туитове на политици, както и политически коментатори и новинарски услуги. Наречена Tweetminster, услугата агрегира туитове от политическия свят.
Скорошен доклад на Tweetminster върху политическия трафик е доста интересно четиво. Базиран на събирана през 2009 г. информация, документът показва, че депутатите, перспективните кандидати за парламента и местните поддръжници, представящи лейбъристите, са най-активни в Twitter, с повече последователи както от консерваторите, така и от либерал-демократите, взети заедно. Но също така оттам става ясно, че консерваторите се радват на по-голям обхват, като официалните публикации на партията се споменават и ретуитват по-често. Накратко, поддръжниците на лейбъристите на най-ниско ниво поддържат разговора в Twitter вляво от центъра, докато официалните туитове на консерваторите от върха движат диалога вдясно от центъра. Туитовете и ретуитовете от либерал-демократи съдържат както активисти на местно ниво, така и официални съобщения. Въпреки изненадващо неутралното заключение от изследването, докладът все пак накара поддръжниците на лейбъристите и консерваторите да се сблъскат в битка в блогосферата коя партия е доминиращата сила в Twitter. Залогът е голям.
Според съоснователя на Tweetminster Алберто Нардели, "вероятно ще има сериозно нарастване на броя на кандидатите и членовете на парламента, използващи Twitter в надпреварата си за изборни места. Но отнема време да се натрупат последователи - и тези, които се присъединят по-късно, ще имат затруднения в краткосрочен план да постигнат реален резултат."
Очевидно парламентаристите, които още не са в Twitter, може би вече са изпуснали влака. Все пак голям брой от тях вече са в сайта - 111 депутати и 226 кандидати в началото на тази година. Какво отражение те ще имат върху изборите е трудно да се прецени, особено доколкото Twitter не е само за взаимодействие между депутатите и електората. Друг важен елемент от уравнението са традиционните медии - без значение дали това са вестниците, BBC, Sky News или който и да е друг голям източник на новини. Въпреки че социалните мрежи са в състояние да променят дневния ред, необходима е силата на традиционните медии, за да го оформи.
Според Нардели това е решаващо за това как Twitter ще повлияе на изборите. "Все повече материали използват Twitter като източник, така че всъщност зависи от това как традиционните медии интерпретират тези сюжети." И подобно на всеки източник, туитовете могат да бъдат изкривявани от медиите, за да бъдат включени в определен дневен ред. През февруари "Дейли Мейл" пусна материал, твърдящ, че Дейвид Камерън е "разпоредил на кандидатите от неговата партия да изпращат техните онлайн изказвания - и туитове, за одобрение". Според Нардели, кандидатите на торите просто са били приканени "да бъдат внимателни, когато обсъждат официалната позиция на Консервативната партия", което е далеч от "стриктното редактиране", упоменато във вестника. Историята бе подхваната от други вестници и дори стигна до публицистичното предаване Newsnight.
Така че всъщност става дума за същата игра на котка и мишка, която политиците винаги са играли с медиите, просто се използват нови инструменти. Все пак предимствата изглежда надделяват над потенциалните рискове дотолкова, че между януари и март още 16 депутати и 59 потенциални кандидати са се включили в Twitter. Това означава, че близо 19 процента от членовете на парламента в момента туитват, цифра, която би трябвало да се увеличи с навлизането на сегашните перспективни кандидати в изборния процес.
Tweet Congress констатира подобни цифри на растеж за американските политици, но Нардели вижда доста по-директно взаимодействие между политиците и електората във Великобритания. "В САЩ много политици имат Twitter публикации, но те водят по-често към прес-рилийзи или официални блогове." Накратко, не е много вероятно да откриете местния американски конгресмен да си седи вкъщи и да се опитва да вмести коментар в 140 символа. Докато във Великобритания това обикновено е местният ви представител в парламента.
Наскоро Гордън Браун предложи да бъде разширен електоратът, като бъде понижена възрастта на правото на гласуване така, че да се включат в нея и 16 и 17-годишните младежи, без съмнение като отстъпка към либерал-демократите, които се борят за изборна реформа, ако има евентуална парламентарна криза след изборите. Също така това може да подсказва за нов опит за ангажиране с по-младите британци, особено предвид потенциално значимия им глас, хармонизиран от социалните мрежи. Все пак е важно да помним, че тези сайтове не са само място за забавление на тийнейджърите. Според Facebook най-бързо разрастващата се възрастова група на сайта е тази на жените над 55 години. Какъвто и да е резултатът през май, занапред изглежда ще се чува гласът на всички.
