"Битката за образование" или "Революцията на пешкира"

По време на криза най-нормалното нещо е да не живееш толкова добре, колкото си живял тогава, когато е нямало криза. Както мъдро каза Симеон Дянков, за което малоумниците се съдраха да се гаврят: "Бюджетът е пица, която по време на криза е постна". Както казва майка ми - "Парите не са ластик, свиквай!".

Криза е. Труден период, който просто трябва да се преживее. Съответната криза намира проявление навсякъде - получавате по-малко джобни от родителите си и обратно - родителите дават по-малко на децата си. Цените падат, но с тях пада и грамажът. Ако той се запази, пада качеството, в резултат на което получавате по-евтино кюфте, в което има повече соев боклук.

Този път ще си говорим за социалното кебапче като стожер на общественото недоволство. Студентите сме щели били да се вдигаМЕ революция. За пръв път целокупното (по предварителна информация) студентство ще се събере, но не за да протестира за някаква благородна кауза, а в защита на социалните си продобивки. Това е положението - българинът повдига глава само тогава, когато му бръкнат в джоба.

Както и да е - този път каузата е далеч по-... скъпа. За пръв път от има-няма 20 години всички са обединени около една малко по-мащабна кауза. Официалният повод е намаляване на бюджета за образование с 30 %, 2 месеца без топла вода в Студентски град, очакваната дървена ваканция през зимата, отучване през лятото, липса на пари за стипендии и орязване на други привилегии за традиционно бедното студентство.

Не искам да съм нечий инструмент 

До този момент от съзнателния ми живот единственото, което сплотяваше уважаемите ми колеги, беше всяко следващо увеличение на картата за градския транспорт с 2 или 3 железни левчета месечно, което винаги в моите очи е било проява на дребнодушие.

В случая иде реч за много повече пари от обикновено, горе-долу около половин езеро от железни левчета. Съответно опозицията във всичките и проявления ще се стреми да натрупа дивиденти от нашата активност. Точно затова не мога да избягам от чувството, че ако изляза да протестирам ще се превърна в инструмент в играта за власт и кинти на някакви хора, ампутирани от нормални възприятия. Затова не излязох да протестирам срещу т.нар. "подслушване", въпреки че съм категорично против него.

Това, което простичко наричаме "нещата" или "ситуацията", наистина трябва да се преосмисли. Само че тази "мащабна защита на гражданска позиция" има изначално грешен генезис, от който ще се роди мъртъв плод.

За парите и циментовите чутури

Моята гледна точка, изразена с думи прости, е горе-долу следната - ако ще държавата да отпусне 300 пъти по-голям бюджет за образование, докато същите некадърни и/или корумпирани циментови чутури с дълбоки джобове управляват парите, промяна няма да има. Хората са го казали по-добре, отколкото някога мога да мечтая - със стари курви нов бардак няма не се прави.

Точно затова протестът трябва да започне не пред министерството, където ще отидем ядосани и по този начин ще обслужим интересите на всеки популист по-добре от всяка една скъпа PR-кампания. Змията трябва да се сече прешлен по прешлен от опашката към главата, защото корупцията тръгва от най-обикновената секретарка, през средните нива, та чаааак до върха.

Ако подемем инициативата от главата за краката и тръгнем да просим пари от министъра/премиера/ЕС/Господ, ще постигнем тяхната цел, а не нашата. Така корумпираните ни "преподаватели" ще продължат да купуват апартаменти на децата си, а вие, приятели от провинцията, ще продължавате да ходите на градска баня.

Справка - "Код "Криминално" по PRO BG (не мога да намеря линк за клипа, но ето статия от www.vesti.bg) където Тенчо Дундов категорично отказа да обясни с какви пари са купени апартаментите на синовете му. Искам да знам защо никой не иска обяснение от професорите Пламен Пантев, Орлин Борисов, Николай Натов, Тенчо Колев Дундов, Радостин Беленски и други подобни. Сещам се за още имена, но не обичам да коментирам слухове, въпреки огромния процент шанс те да са основателни.

Така че, уважаеми колеги, преди да обвиним за всичко правителството (въпреки лютата ми антипатия към Бойко и Цецо), трябва да излезем и да поискаме обяснение от ръководството на самия университет. Под "обяснение" разбирам:

- Пълен финансов отчет на всяка една похарчена стотинка в последните 15 (или колкото е необходимо) години.

- Пълна проверка на имотното състояние на всеки един/една, докоснали се до държавната хранилка, наричани "преподаватели".

- Разследване на злоупотребите и публично оповестяване на всяка дума от установената информация.

Не съм експерт, пък и за краткото време, което имам, мога да се сетя само за това. Знам, че заради емоцията думите ми олекват, но просто не умея да го изкажа по друг начин. Също така съм наясно, че така, ща не ща, се присъединявам към "хората с лозунгите".

В заключение - първо чистка в самия университет, пък чак после, и то ако е необходимо - протест пред министерството. По време на криза НЯМА КАК да се дадат повече пари за образование. Не искам гражданската ми позиция да прикрива злоупотребите на шепа дървени комунистически чутури, които при първи повей за разплата се обединяват като римска фаланга, бореща се за собственото си оцеляване и финансово благоденствие, което на всичкото отгоре произтича на нашите данъци и на данъците на родителите ни.

Аз съм един най-обикновен студент по право в СУ "Климент Охридски". Съвсем спокойно мога да кажа, че в момента карам най-щастливите моменти от живота си, чувствам се пълноценен, чувствам, че израствам, че уча и имам извънредното удоволствие да общувам с хора, които имат още по-извънредни качества.

Дреме ми, че няма парно! Готов съм да седя на земята! Ако трябва, ще ходя на упражнения с родопско одеяло, но ще знам, че съм изкарал два пълноценни часа. Никой не иска лукс. Нормални условия обаче - задължително.

Уважаемо ръководство на СУ "Св. Климент Охридски", университетът НЕ ВИ Е взаимоспомагателна каса, от която за наша сметка винаги да теглите дългата клечка!

Затова, колеги, повтарям призива си - всяко нещо по реда си. Първо да посочим виновниците вътре, в самия университет, а после да даваме оценки на неща, от които НИКОЙ от нас не разбира.

Вместо заключение - егоизмът се проявява най-ярко в екстремни ситуации. Никой не иска да се откаже от социалните си продобивки, само дето ОТНЯКЪДЕ НЯКАК трябва да се спестят пари. "Дреме ми за икономиката, за мен е важно да си имам платената отпуска на станцията на министерството, синчето да получава стипендия, а на мама пенсията само да расте".

Е да, ама няма как. Бюджетът е пица, другари, и няма да е зле да поспрете да циврите.