Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Няколко добри идеи, които да преборят края на антибиотиците

Бактериите стават резистентни към лекарствата. А сега накъде? Снимка: Getty Images
Бактериите стават резистентни към лекарствата. А сега накъде?

Прекомерната употреба на антибиотиците постепенно довежда света до резистентност към лекарствата. Това отваря сериозна заплаха от все по-опасните зарази, които еволюират и си създават защити срещу съществуващите вече антибиотици. Това на свой ред поставя света пред заплахата от глобални пандемии, които да поставят самото съществуване на човечеството на карта.

Проблемът е, че с всяка година се доближаваме до този мрачен сценарий, в който лекарствата просто ще спрат да работят. Този феномен, наричан от учените "антибиотична резистентност" се оформя като едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени през XXI век.

Положителното в случая е, че правителства, НПО-та, ООН, СЗО, иноватори, учени и въобще цвета на международната общественост, заета в областта на човешкото здраве, се е заела да измисли начин, който да измъкне света от тази бъркотия.

Ето някои от потенциалните решения, до които учените са стигнали:

Да обърнем бактерията сама срещу себе си

Следвайки прастарата максима на "клин клин избива", няколко нови биотехнологични компании се надяват да използват увеличаващото се разбиране за човешката микробиомера: здрави микроби, живеещи в човешкото тяло, които стимулират имунната система, предотвратяват инфекции и регулират метаболизма.

Това би могло да спомогне за разработването на нов клас медикаменти, които да се борят със супербактериите - инфекции, резистентни към лекарства, които до 2050 г. се очаква да убиват повече хора от рака.

Целта на учените е да открият правилните бактерии, които погълнати от болния организъм под формата на лекарства, да му помогнат да изгради сам защитата си срещу вирусите. Подобни медикаменти биха били изключително важна и необходима алтернатива на антибиотиците, тъй като те няма да предизвикват резистентност.

И все пак човешкото познание по темата за микробиомера са все още ограничени и тепърва трябва да се направят научните открития в областта, които да доведат до създаването на подобни лекарства.

Използване на полупроводници

Идеята е на изследователи от Университета в Боулдър, Колорадо, които работят върху разработването на квантови точки, които да използват слънчевата енергия за производство на гориво. Самите квантови са микроскопични кристали от полупроводников материал - материалът, който използваме за направата на телефони и компютри.

Според Прашан Нагал, изследовател по проекта, чувствителните към светлина квантови точки могат да се използват за борба със супербактериите. Резултатът е нова форма на квантови точки, които могат селективно да се насочат към бактериите.

Идеята е, че те могат да бъдат активирани чрез светлина, за да изчистят вредните бактерии от организма, без да нарушават целостта на самите клетки в него.

Квантовите точки няма да засягат здравите клетки. Излагането на светлина, което да ги задейства, би варирало от светлината в нормална стая, през пряка слънчева светлина до светлината от насочени LED лампи при по-сериозни инфекции.

Те биха могли теоретично да бъдат толкова ефективни, че при назначаване на терапия дозите за прием биха били милион пъти по-малки, отколкото при традиционните лекарства. Още повече, че квантовите точки са лесни и евтини за произвеждане, което би повлияло много и на цените.

Разбира се, и това лекарство е все още е сравнително далеч от създаването си и са нужни още доста широки проучвания, клинични тестове и т.н., преди това да се случи.

Полимери, които убиват инфекциите

Учените от Университета в Мелбърн са приели абсолютно неконвенционален път в борбата с инфекциите. Оказва се, че създаден от тях преди 15 години полимер за по-висок вискозитет при автомобилните бои и маслата за двигатели има интересен ефект, когато се приложи в биологията. Докато изследват способността на полимера при лечението на ракови заболявания, учените осъзнават, че той е токсичен за бактериите.

Той разкъсва клетъчните стени на бактериите, като се абсорбира в мембраната на клетката и издърпва липидния си слой.

Ако им бъде предоставено финансиране, изследователите смятат, че могат да тестват този метод за лечение върху хора в рамките на пет години.

Мост между науката и индустрията

Светът отчаяно се нуждае от нови антибиотици, но фармацевтичните компании за последно са извадили на пазара нови преди 30 години. Причината затова е, че разработването на лекарства е изключително скъпо и има малка печалба от крайния продукт.

За да преодолее този момент благовторителният тръст "Пю" създава Споделената платформа за изследване и познание на антибиотиците (SPARK). Това е базирана в оналйн облак виртуална библиотека с данни за изследвания на антибиотиците и анализи, които учените могат да използват, за да работят заедно за изграждането на нови открития.

Подобни платформи за споделени ресурси са помогнали за решаване на проблеми в други области на медицината като борбата с рака, тропическите болести и туберколозата. Очаква се SPARK да е онлайн през 2018 г. като надеждите са и да помогне за създаването на решения в борбата с инфекциите.

Американските центрове за контрол на заболяванията (CDC) също отговарят на проблема със собствена си мрежа. През 2016 г. те откриха мрежа от лаборатории за изследване на резистентността към антибиотици, които да откриват различни тенденции при изграждането на устойчивост към лекарства от страна на бактериите и да предоставят важна информация за спиране разпространението на резистентни инфекции.

Засилване на вече съществуващите антибиотици

От поне 60 години насам съществува антибиотик, който се използва само в най-краен случай за лечението на инфекции, за да се избегне създаването на резистентност към него. Досега.

Преди няколко години бяха открити и първите бактерии, които са си изградили устойчивост спрямо лекарството. В отговор на това учените започнаха опити да модифицират антибиотика, правейки го по-силен и по-ефективен. Това става с промяна в самата му структура.

Подобни модификации на лекарството са правени три пъти през годините. Последните две, проведени от Дейл Болгер и неговия екип в изследователския институт Scripps в Ла Жола, Калифорния, добавиха допълнителни механизми, които да помогнат на антибиотиците да убиват бактерии.

"Всяка модификация усъвършенства ефикасността на лекарствата и подобрява устойчивостта им към изграждане на резистентност.

Обещание за по-светло бъдеще

Независимо дали става дума за по-силни лекарства, суперсилни полимери за разграждане на бактерии, невидими за простото око полупроводници или нещо съвсем ново, можем да приемем, че това е обещаващ знак за скорошно решение на един от най-големите здравни проблеми, с които човечеството в съвременната епоха се сблъсква.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените