Човечеството е на път да разбере има ли живот на Марс.
Марсоходът на НАСА Curiosity кацна плавно на предвиденото място в точното време, с което постави началото на амбициозно двегодишно изследване на висок кратер на Червената планета. То би трябвало да разкрие дали някога е имало живот на нея.
Почти веднага след кацането си на планетата, роботът изпрати към Земята поредица от снимки, на които се виждат собствените му колела, здраво стъпили на повърхността на кратера Гейл, разположен в близост до екватора на Марс.
"Роувърът е стъпил здраво и без поражения на повърхността на Марс," оповести един от летателните инженери в Лабораторията за реактивно движение към НАСА в Пасадена, Калифорния, която ръководи мисията на стойност от 2.5 милиарда долара.
"Това е невероятен успех"
За първи път чрез високоскоростния пробивен механизъм на робота учените очакват да сондират под повърхността на Марс за доказателства за химическа среда, благоприятстваща развитието на живот. Работещият на база плутоний марсоход, носещ името Curiosity, разполага с 10 инструмента, включително вградена аналитична лаборатория, чрез които да преработва мострите от минерали и седименти.
Приземяването на робота е голям успех за космическата организация, която заложи на процедура за кацане, която не беше прилагана до момента. "Отново сме на червената планета," заяви администраторът на НАСА Чарлс Болдън. "Това е велик ден".
Както и предишните роботи, приземявали се на Марс, еднотонният Curiosity не можеше да си позволи да използва предпазни въздушни възглавници, които да смекчат кацането и трябваше да разчита на иновативна - която не беше изпитвана до момента - автоматизирана система на високоскоростни маневри, свръхзвуков парашут, осем ретроракети и няколко вериги, чрез които да бъде снижен марсоходът през последните няколко метра до повърхността.
Кацането на Марс е първият завърешен опит за приземяване с тази технология
В понеделник, 6 август, почти в 8:31 сутринта българско време - критичният момент за насроченото приземяване на Марс - вълна от ликуващи викове, аплодисменти и възторг се разнесе в контролната зала на Лабораторията за реактивно движение. Електронният "пулс", предаван от робота Curiosity бе показал, че той успешно се е приземил.
След своето пътуване на разстояние от 555 милиона километра от Земята, Curiosity вече е навлязъл в своята първоначална цел - кратера Гейл. Метеорологичните условия са били благоприятни, макар че преди кацането е имало тежка пясъчна буря, която би могла да отклони марсохода от неговата цел. Добрата новина е, че е утихнала до момента на приземяването.
"Днес, на планетата Марс, САЩ сътвори още една глава от съвременната ни история," писа в Twitter американският президент Барак Обама. "Благодаря на всички мъже и жени в НАСА, които превърнаха това голямо постижение в реалност".
Ще отминат седмици, преди ръководителите на мисията да успеят да тестват цялата електроника и механични системи на робота за повреди по време на кацането и преди марсоходът да поеме на път около кратера и близката до него планина, позната като Островръх (англ. Mount Sharp).
"Целият август ще премине в прегледи за неизправности на роувъра," съобщи един от ръководителите на проекта Ричард Кук.
"Не сме сигурни за скоростта и бързината, с която ще работим"
Притесненията около успеха на мисията бяха големи, особено предвид факта, че повечето предишни мисии на Марс в миналото са претърпявали провал. Ала в този случай сложната процедура по приземяване бе изпълнена перфектно.
Първоначалната мисия до планетата е била планирана в продължение на повече от 14 години. Учените научиха от предишните поколения марсоходи - Spirit и Opportunity, че Марс има сложно минало, в което водата е била преобладаваща част от повърхността на планетата. Целта на проекта Curiosity е да се изпрати машина с високофункционална свръхмодерна лаборатория, така че да се изследва наученото за историята на Марс в по-големи детайли.
Създаването на роувъра премина през забавяния и преразходи на бюджета, като крайната цена на проекта достигна до $2.5 милиарда. По време на официалната пресконференция по случай кацането на Curiosity на Марс, представителите на НАСА посочиха, че това се равнява на приблизително 7 долара на човек на територията на САЩ. "Целият проект обаче струва не повече от един холивудски филм," допълни Джон Гроцингер - проектен учен в мисията.
В момента по проекта работят близо 700 души - учени и други специалисти, но през осемте години за мисията са работили общо 7000 души. Приблизително 3000 от тях са били хора на НАСА, а останалите са работили за частни фирми.
"Това определено е филм, който трябва да се изгледа"
Макар че марсоходът ще използва голяма част от инструментите си за извършването на геоложки изследвания на червената планета, неговата основна мисия е да определи дали е възможно - сега или в бъдещ план - на Марс отново да има живот.
Според философията на НАСА "следвай водата", това означава да се установи дали богатото на водни ресурси минало на Марс някога е разполагало с правилната химическа среда и енергийни източници, необходими за оцеляването на живите организми.
През първоначалната си двегодишна мисия Curiosity ще сондира, взема проби и снима скалите на повърхността на Марс, за да определи съдържанието на минералите и елементите в тях. Конкретно роботът ще търси най-вече органичен въглерод, който би могъл да бъде показател за фосилизирани форми на живот. Също така роувърът ще изследва атмосферата на Марс за съдържание на газове като метан, които биха могли да демонстрират, че и в момента на планетата съществува живот.
