Нищо, от написаното тук няма значение. Нито текстът, който четете в момента, нито коментарите под него. Демокрацията махна преградата пред словото и думите се разбягаха като пилци: енергични, свободни и напълно безстопанствени.
Ние бързо свикнахме да изразяваме мнение, но между най-стройната теза, подплатена с аргументи и опакована в изящен изказ и най-грубия и хаотичен бакалски жаргон на неграмотния словоблудец няма разлика. Защото словото се обезцени.
Дали ще го сипеш на килограм или внимателно ще го теглиш е все тая. И в двата случая остава усещане за емоционален шум, лицемерие и профанност. Вече априори сме убедени, че ни лъжат; престанахме да слушаме, но продължаваме да плямпаме.
И ако ние с вас можем да си позволим спокойно удоволствието от това упражнение, за определени хора то е недопустимо. Тези дни уважаваният математик проф. Михаил Константинов, шеф на държавната фирма "Информационно обслужване", стана автор на странно изказване. Ако алтернативата на ГЕРБ била Тройната коалиция, той щял да направи всичко възможно това да не се случи.
Прав е премиерът Райков, че наетите от държавата имат същите политически права като останалите български граждани - на лични политически убеждения, но въздържанието да ги споделят безотговорно не е право, а задължение за някои от тях. И началникът на държавната фирма, която има отношение към изборите, определено е в това число.
Професорът вероятно има куп логични основания за изказването си, но авторитетът на поста му изисква по-сериозна отговорност към стойностите, пък било то и само на думите. Единственият резултат от подобни приказки е умножението на излишното дърдорене. Един математик трябва да си дава сметка за това.
Разбира се, г-н Константинов беше вербално порицан, но запази поста си (засега - бел.р.). Което показа непреходността на родната аксиома, че думите са величини без стойност. Но каква ли стойност биха могли да дирим, след като при драматичното си подаване на оставка самият г-н Борисов наду грандиозен словесен плондер с планиран срещу него атентат от страна на опозиционен лидер.
Отново да напомним - няма значение кой ви е по-симпатичен в случая, един премиер просто няма право да използва трибуната на Парламента за такава абсурдна политическа атака. И не защото недоказаните обвинения са елементарен пропаганден ход, а защото хората на висши позиции трябва да внимават какви ги плещят.
Едно от най-големите прегрешения на т.нар. "политическа класа" у нас е допускането думите напълно да изгубят стойност. Между хапливото партийното заяждане и държавното празнословие има огромна разлика. Не беше толкова далеч времето, когато ние с Вас ясно съзнавахме цената на говоренето и търсехме сметка.
Една реплика за танкове коства поста на един дърдорещ президент. Днес обаче вече сме претръпнали. Безобиден гимназиален учител може да загуби поста си заради харлем шейк, но никой държавен служител не е застрашен от това, независимо от словесния шейк, който забърка и плисне в пространството.
Дали премиер ще ходатайства за митничар-футболист, полицай ще нарича някого престъпник в служебно клипче или математик-преброител ще изявява политически пристрастия: думите пет пари не струват. Как тогава очакваме да формулираме приоритети, послания, мечти? С жестомимичния език на немите ли?
