Здравейте, казвам се Деян Георгиев, но в интернет пространството съм известен като епитафия бездумна. Някои хора ме наричат и така, нямам проблем с това. Аз съм млад, перспективен и татуиран. Занимавам се с писане на текстове.
Може да прозвучи нескромно, но бих могъл да напиша всичко, което поискам, да го накарам да звучи научно, лумпенско, романтично и т.н. С няколко думи, аз съм най-добрият писател в квартала! Завърших семестриално драматургия в НАТФИЗ и това ме прави един доста добър сценарист, но в същото време продавам маратонки... Омръзна ми!
Аз съм нещо ново. Аз накарах китовете да се обърнат по гръб и да създадат водовъртежите, аз заших душите на двама влюбени, за да изядат червеите телата им, аз карам хората да мечтаят всяка вечер и колкото и самовлюбено да звучи всичко това, аз съм надеждата за нещо различно в книжния свят в България, просто защото никой друг не е достатъчно смел, за да мечтае за същото.
Освен да издам книга, искам да напиша и великия сценарий. Нямам нужда от помощ за това, рано или късно ще се случи. Ядосан съм, че млади хора, като мен, не намират развитие, заради старите кучета, заради връзкари и най-вече, защото сценаристи се търсят само от уста на уста. Аз съм бездумен, няма как да си намеря работа от уста на уста.
Да, случвало се е, сигурно ще продължи да се случва, но е доста фрустриращо да си намираш работа по специалността веднъж на 2-3 години, да работиш 3-4 месеца по даден проект и накрая да не ти платят, защото на мен тази история ми се е повтаряла няколко пъти. Този филм съм го гледал. А когато споделиш с някой, той клати глава и казва: "Така е в България."
Мои приятели рисуват за без пари, просто защото не им плащат, други играят за без пари по същата причина и съм сигурен, че има и много такива хора, които пеят безплатно, защото някой е решил да се възползва от тях, да им забави договора и накрая просто да ги изхвърли на улицата и да забрави, защото така било в България. И докога?
После онези работодатели, продуценти получават още и още ефир, а за нас остава да пълним моловете и да разпродаваме стоката им, защото там поне плащат редовно. Да, аз съм страхотен продавач, мога да ви бръкна в джоба и да взема всичките ви пари без да се съпротивлявате, за да ги сложа в сметката на шефа ми. Ще мислите за здравето на краката си, ще се влюбите в маратонките си, нищо че може да имате същите два пъти по-евтино, нищо, че може да имате още по-добри три или четири пъти по-евтино.
Няма да ви пука, ще имате желаното на момента. Не искам да се усмихвам на непознати, да им ближа задниците и да замълчавам, защото по правило винаги били прави. Искам да пиша, да усмихвам хората, да ги карам да мечтаят и да не се занимавам с магазинните им желания.
Затова следващия път, когато влезете в магазин, не гледайте човека, който ви обслужва така сякаш е най-низшето създание, уважавайте го, защото много често се случва да е по-умен от вас, да е по-перспективен и да има по-големи мечти от вас самите.
Настроен съм малко революционно, може би заради протестите, може би защото чувам от непознати, че съм най-добрият блогър в България, че заслужавам повече лайкове във фейсбук. Всичко това са мнения на единици хора. Боало е казал, че всеки глупак ще дочака похвала от по-голям глупак. Там е работата, аз не се смятам за глупак, нито пък хората, които ме четат.
Знам, че има примери за млади пичове, които са успели или успяват в момента, а аз съм просто едно мрънкало, но не се кефя на тези млади хора. Изкуството, което създават, не ми носи нищо и просто не го разбирам. Някой ще каже: "Ами стой си отвън, бъди аутсайдер. И Буковски е бил аутсайдер, работил е като какво ли не и пак е бил велик, в крайна сметка"
Не искам съдбата на Буковски. Не искам да съм нещо в крайна сметка. Искам да съм си аз, аз, сега на момента... и бидейки себе си да успея, да разчупя нормата. Може би ще се почувствам успял, когато някой режисьор предпочете мен за сценарист пред най-добрия приятел на сина си, който е известен само с пиянските си изпълнения.
Защото докато предпочитат онези типове, които вършат работа, но не свършват работата, киното ни ще е такова, телевизията ни ще е такава, музикалните клипове ще са такива и песните ще са правени като на конвейер.
Съжалявам, че ви отнемам вниманието от Волен Сидеров и ко., но понякога сдържаността ми изчезва и се скрива при мъха, ниско долу в джобовете ми. Благодаря за отделеното време!
Искрено ваш: и аз вече не знам кой или какво....
Добре де, направи си реклама! Прав си за някои неща - борбата е между поколения, но за съжаление солидна част дори и от най-младото поколение е заразена от болестите на старото, така че няма да е лесно. Има една особеност на поколенията израстнали в социализЪма, която съм квалифициран да забележа, тъй като съм граничен случай - до пълнолетието си съм бил в онази "система", а после в тоя "батак". Всички те са болни от желанието "нещата" да не стават без тях. При някои се извръщава в желание "и те да помогнат", при други да не останат извън играта и т.н. и т.н. Крайният ефект е, че цялото поколение оказва натиск да се избират хора, да се вземат решения само по договорка между "свои" хора. Тук "свои" е доста разтегливо понятие, което няма да мога да опиша накратко, но моля не го приемай задължително като приятели и близки. В преобладаващия случай тази злина идва на крилете на добри намерения - дори собствените ти родители и родинини те облъчват през цялото време явно или неявно с идеята за "уреждане", която носим в сърцето си от социализЪма. Тънкият проблем е, че така разпределението на блага и задачи върви по една доста извратена линия, лъкатушеща между връзките на хората, а всичко рационално остава на второ място. Другият проблем е, че и да кажеш "сам ще се оправя" не е лесно - разликата в мащабите на твоите възможности и тези на "уреждащите" е голяма и твоят живот трябва да стартира като по-"дребен" бизнес, за да е нормален, но такава възможност най-често просто няма. Тия неща, разбира се, мутират и получават някои съвсем не очевидни изкривявания в различни сфери - от твоите проблеми, до липсата на желание за стратегически избор между възможни стоки и услуги дори, когато факторът "връзки" не е валиден (това също не може да се разкаже с две думи). И все пак Деяне, има и други процеси в света. Не забравяй, че науката и технологията са отишли доста далеч. Ти приемаш, че думите са достатъчни, но дали умението ти покрива психиката на хора отдадени на дейности извън твоето разбиране? Живота променя, а онези хора, сред които съм и аз, го живеят сред проблеми, които изискват различен от ежедневното начин на мислене и постепено се превръщат в същност. Тия, които са дълбоко в такива области най-вероятно са недостъпни за теб, дори и да мислиш, че познаваш специалисти и учени най-вероятно се лъжеш - просто потъналите достатъчно дълбоко няма какво да си кажат с хора като тебе. Редките случаи като моя са обикновено с добавена стойност, нещо което не крия - аз си имам свои цели, търся информация в реакции и опипвам неща, които ме интересуват в човешата психика, а без тия ми цели не бих си губил времето да пиша нито тук, нито другаде. Така че и на такива хора не можеш да разчиташ... Казвам ти това, защото светът ни започва да се цепи - някога "странните" хора бяха еденици, но днес са доста и ако не паднем обратно към мрака на средновековието ще стават повече, а всички останли, които не желаят да променят ума си и наивно считат науката и технологията за инструмент в услуга на обикновените хора - те ще стават все по-зависими и все по-безпомощни пред гигантската стена на непознатото, което обаче е част от живота им. Надявам се ме разбираш - прочетох 2-3 твои поста и виждам, че не си готов за жиот в такъв свят - споко, не си само ти! Просто имай пред вид, че има хора, които късат, а мнозина и напълно са скъсали с моделите, които ти умееш да оформяш като пластелин.
Красимире - недей с лошо де! Аз виж колко зор положих да му го кажа - човек има право на промяна и Деяне, най-лошото, което можеш да направиш за себе си е да се поддадеш на продължението на тия емоции на неоцененост. Аз съм бачкал като фурнаджия, за да изкарам пари за компютър и пътьом се влюбих и в тънкостите на това, което уж беше средство - човек трябва да обича умението, технологията, самите процеси, в които участва, за да живее пълноценно и да диша света с пълни гърди - почнеш ли да се сърдиш на едно, че те спира да бъдеш друго тръгваш по пътека, която води само до един единствен край - приспособяваш се към идеята на "прецакания" и накрая уж с неудоволствие превръщаш това в своя същност. Излез от тоя път, докато още можеш.
Абе,лудите в тая държава се увеличават прогресивно обаче.Поредния недооценен мегаломанияк.И що за безобразна простотия изчетох,не можах да разбера.
Сетих се за оня от първия сезон на „Мюзик айдъл“, Иван какъвбеше, дето си бъркаше в пъпа. Нищо, добре е да има и такива. Тяхното призвание не е да сътворят нещо смислено и грандиозно, с което да останат в историята – но пък точно с привидните си безсмислици размърдват пластовете. Което в общия случай е повече дразнещо, отколкото нещо друго, и по правило предизвиква предимно скандали. Но пък точно тези размествания на пластовете (най-вече емоционалните и мисловните) често разбуждат заспалите и вадят на повърхността неща, които иначе се крият надълбоко. Тъй че предпочитам отвреме-навреме да се пръква по някоя такава епитафия бездумна, вместо да няма нищо подобно. Разбира се, съжалявам, че подобна енергия и оригиналност играе само простата роля на обществена бъркалка, вместо да се впрегне в нещо по-съществено... но това си е само лично мнение. А и кой знае – епитафиите бездумни може би също преминават през някаква еволюция, та не бих се учудил, ако след време се заговори за талантливия сценарист, режисьор или каквото и да е там Деян едикойси. И интернетското му епитафстване остане само като щрих към ранните етапи от биографията му. Времето ще покаже. ______________________________ @Мануела(: Ако имаше разни размери плюсове, щях да ти сложа най-големия