Когато Гейвин Овсак започва да умножава двуцифрени числа наум в детската градина, майка му Кати е смаяна.
"Реагирахме горе-долу така - това пък откъде дойде? Кога днес са успели да го усвоят като материал?" казва майка му, която живее в Хопкинс, Минесота.
Сега Гейвин е 16-годишен изобретател, който попълва документи за участие в две престижни научни състезания. Участва с т.нар. Circuit-Hat Accessibility Device - електронно устройство, което позволява на инвалиди да използват компютър без мишка.
Когато не работи по такива проекти, Гейвин участва в импровизирани комедии, ръководи екип по роботика и оглавява клуба по международен обмен на училището - и естествено си пише и домашните.
Какво мотивира тази страст за учене и постижения?
Гейвин казва, че има естествен стремеж да си поставя предизвикателства и да помага на хората чрез технологии, но и родителите му са му отворили света чрез възможности да блесне.
Гейвин е едно от петте изключително талантливи, мотивирани деца, интервюирани от CNN, чиито родители са се старали да насърчават жаждата за знание, любовта към сериозните предизвикателства и идеята, че всичко е възможно, ако вложиш усилията и ума си в него.
Излагането на творчески задачи в ранен житейски етап е ключово за мотивирането на децата сами да действат креативно, казва Шели Карсън, психолог от Харвардския университет и автор на "Вашият творчески мозък: седем стъпки за увеличаване до максимум на въображението, продуктивността и иновативността във вашия живот."
Така 11-годишната Джолиса Браун, която родителите й определят като "супермозък," се запалва по музика. Баща й - Делонджело Браун, започва да взима със себе си Джолиса и брат й в домашното си музикално студио, още докато са бебета. Джолиса развива страст към пеенето и желае да оглавява музикална компания някой ден, след като е научила за живота на баща си в група.
"Това да чувам какво прави и да чувам колко много обича това, ме вдъхнови и ме накара да искам да правя същото", казва Джолиса, която е от Атланта, Джорджия.
Родителите би трябвало да насърчават децата си да задават въпроси като "защо" и "какво би станало, ако", вместо да задушават подобни разпитвания, коментира Карсън.
"Когато те опознават средата, ако те получават възнаграждение за това, това насърчава подобно поведение - и е по-вероятно да правят това в бъдеще", допълва тя.
Джолиса е една от единствените двама ученици в училище, които са получавали изцяло отлични оценки всеки срок. Тя изпитва неизчерпаема любов към четенето; без допълнителен подтик, тя чете книги по-бързо, отколкото родителите й могат да си позволят да й купуват нови. Сега тя и майка й четат заедно "Outcasts United", посветена на футболен отбор от бежанци.
"Мисля, че най-доброто в четенето е, че то може да те постави в друга среда и да ти разкаже за нещо, за което може да не помислиш сам. Това може да ти даде изживявания, които може и да не можеш да получише сам", казва Джолиса.
Ролята на училището
След като детето покаже любов към ученето, важно е да се уверите, че то получава интелектуално стимулиране в училище, казват родителите.
За Гейвин това означава той да се споразумее с училището да му позволи да прескочи трети клас и да работи с учителите, за да намери подходяща учебна програма. Гейвин доказва, че би могъл да учи математика и естествени науки на ниво много над възрастта си, така че училището му позволява да учи в класове за напреднали.
Сега той е записан в държавна гимназия, но изучава всичко в Университета в Минесота.
По-трудно е да се намери стимулираща среда за Мохамед Мемфис от Атланта. Той е на 11 години и вече е посещавал пет различни училища. Държавното училище, което посещават той и Джолиса, е част от национална мрежа от подготвителни училища за постъпване в колеж, наречена Knowledge is Power Program (KIPP), разположено в квартал, където само 11 % от възрастните над 25-годишна възраст са завършили колеж. (В района на училището на Гейвин те са 56%).
Майката на Мохамед - Фатима Мемфис, която е завършила колеж, научава за KIPP STRIVE Academy от флайер в магазина за хранителни стоки, но това се оказва най-добрата възможност до този момент. Училището със строги изисквания за домашни и дневен график от 7:30 до 17 часа, е спомогнало Мемфис да стане талантлив участник в дебати и добър футболист.
Липсата на насока в предишните училища е притеснявала майка му. Мохамед е чувствал, че учителите се концентрират върху ученици, които имат нужда от повече помощ в сравнение с него. Преди това единствената му идея за "дебат" е била "двама души спорят по случаен въпрос"; докато сега той получава награди за дебат.
Най-доброто отмъщение е успехът
Гейвин и Мохамед са умни деца, израснали при много различни обстоятелства, но родителите им споделят решимост да дадат на децата си нужните инструменти за доброто им развитие - и да се уверят, че децата получават необходимото според образователните им нужди.
"Те винаги ми казват, винаги твърдят "Най-доброто отмъщение е успехът"," казва Мохамед за родителите си. "Хората се опитват да те спрат да правиш някои неща, ще има хора в живота ти, които ще правят пречки по пътя ти, просто трябва да продължаваш да се бориш."
Родителите би трябвало да наблюдават децата си и да се радват заедно с тях, но не би трябвало да се ангажират с резултатите, казва Робин Маккей, психолог и изследовател на креативността в държавния университет в Аризона. Някои деца ще се бунтуват и ще изоставят дейността си, ако смятат, че родителите им имат твърде големи очаквания.
"Моят съвет към родителите, които имат дете със сериозен интерес, е да вървят с него, да бъдат любопитни и заинтригувани от интереса на детето - и да направят известни проучвания, за да открият учителите, уроците и дейностите, които развиват таланта му", казва тя.
Наследственост и уникални личностни характеристики
Това, което мотивира едно дете да бъде креативно, е комбинация от наследственост и уникални личностни характеристики, твърди Маккей.
Понякога децата имат таланти и страсти, които не съвпадат с тези на родителите им. Но възрастните би трябвало да бъдат без предразсъдъци и да насърчават това, което наистина интересува детето, вместо да се опитват да го тласкат в различна посока, съветва тя.
Нито Рик Мидълтън, нито съпругата му Дениз са спортисти, или майстори на бойните изкуства, нито пък сериозни танцьори. Но тяхната 13-годишна дъщеря Маккена се подготвя за участие в Лосанджелиския маратон и има черен колан втори дан по таекуондо; близначката й Тейлър танцува от 3-годишна възраст.
Близначките от Глендейл, Калифорния са абсолютни звезди по различни начини. Тейлър е носител на научна награда от училище; Маккена има страст към математиката и английския. И водещият принцип за двете, получен от родителите им и пренесен през безбройни дейности, е: "Ако смяташ да започнеш нещо, трябва да го довършиш."
Обучаващите моменти
Семействата Мидълтън и Браун живеят на двата края на Америка и посещават различни видове държавни училища, но фразата "обучаващ момент" е валидна и за двете семейства.
За майката Алисия Браун това означава да се използват ежедневните обстоятелства, за да се говори за по-мащабни въпроси. Братът на Джолиса играе футбол, а майка му изполва това, за да води разговори за статистиката и спортната журналистика.
Близначките Мидълтън си спомнят как баща им им купува пакетче бонбони "M&Ms" и иска от тях да разделят бонбоните по цветове, което им е помогнало някога да разграничават отделните цветове.
По-голяма възможност за обучение идва на 4-годишна възраст, когато семейство Мидълтън се местят в нова къща и момичетата искат да направят ресторант в задната й част. Това звучи като твърде сериозна задача за деца, но родителите им не отхвърлят директно идеята. Вместо това я използват като начин да научат децата си как се прави бизнес.
Маккена, Тейлър и тяхната по-голяма сестра организират първото "Сестринско кафе" преди осем години. Това е кабаре за една нощ, където могат да демонстрират изпълнителския си талант и да сервират храна. То се превръща в ежегодно, а след това в двугодишно събитие, до този август, когато сестрите решават, че желаят това да бъде последното им представление. На него присъстват шестдесет души.
"Научих, че когато момичетата кажат, че искат да направят нещо, като ресторант в задния ми двор, просто стоя, подкрепям ги и наблюдавам - защото е невероятно какво могат да постигнат," разказва Рик Мидълтън.
