Ето че и тази седмица ние, простите граждани, се оказваме изправени пред дилема: да има ли задължителна казарма, или да няма.
Крайно субективен въпрос, защото има огромно значение на кого го задаваш - на някого, комуто предстои да ходи войник, или пък на такъв, който не е застрашен и с готовност дава акъл отстрани. Но веднъж зададен, този толкова субективен въпрос трябва да се обективира и да му се потърси отговор.
Една банална мъдрост гласи, че народ, който не храни своя армия, храни чужда.
Какво се е случило през славната 681 година? В глухите покрайнини на Византия, на оня географски кръстопът, на който даже древните не са пикаели, кръстопът, населен от хаотични славяни с дълги власеници и без елементарна представа за ред и единоначалие, се появяват бойните орди на кан Аспарух и посяват идеята за държавност.
Под онзи легендарен дъб ръце стискат земеделци и пчелари, от една страна, и офицери и войници, от друга. Така освен българската държава се ражда и българската казарма. В онези времена държавността и военната организация са почти едно и също нещо.
Държава има този, който има армия. И повечето мъже тогава са не на срочна, а на безсрочна военна служба, защото тяхната ДНК пази спомена от първобитни времена, когато ролята на питекантропките е била да раждат и отглеждат питекантропчета, а питекантропите - да се бият, за да ги пазят.
Днес времената са други. Днес дори Хвърковатата чета на Бенковски (между другото, и тя наборна, а не професионална) е само мил спомен. Днес военното дело отдавна не е въпрос на природа, дълг или чест, а както всичко останало е въпрос на права и свободи. Затова и идеята за задължителна военна служба по правило се разглежда като грубо посегателство върху личността.
Но не бива да забравяме, че казармата е нещо всеобщо и повсеместно и засяга най-различни хора с най-различни представи за права и свободи.
Разбира се, най-шумни са "лидерите на обществено мнение" в социалните мрежи. Те, ако не най-информираната, интелигентна и креативна част от народа, със сигурност са най-шумната и първо техният глас се чува по всеки въпрос.
Както обикновено, се разделят на две яростни половини според това кое от двете твърдения защитават: "Казармата е нещо лошо" или напротив, "Казармата е нещо добро". Откъдето и изводите: "Щом казармата е нещо добро, то трябва да я има" срещу "Щом казармата е нещо лошо, то трябва да я няма". И пак както обикновено, само малцина се сещат да формулират далеч по-интересния извод:
"Казармата е нещо лошо и точно поради това трябва да я има". Тя е изпитание за личността, философията и морала.
Казармата е контролирано враждебна среда, в която младият човек за първи път в живота си трябва да се справя сам. Тя е един от онези бичове Божи, които ни помагат да проверим себе си и ни държат в правия път. Поне в онзи смисъл, който влага блажени Йероним, когато през V век описва ролята на Атила за съдбата на Римската империя и европейската цивилизация изобщо.
Лидерите на обществено мнение в социалните мрежи рисуват образа на казармата от гледна точка на чувствителното и просветено градско момче, разтворило криле да литне към университети и международни корпорации, а гадната казарма ги прекършва и изяжда две години (или колкото там) от младия му живот, връща го назад, осквернява душата и затъпява ума му; гаври се с неповторимата му индивидуалност и му пречи да я изявява по свой самобитен начин. И слушайки тези лидери на обществено мнение, сякаш забравяме, че има и други гледни точки, че в казармата ходят и други видове хора.
По мое време имаше, а предполагам, че все още има, много момчета, на които войнишкият живот променя социалния статус в положителна посока.
Те попадат в среда, която им създава нови битови навици и подобрява старите. Не спира интелектуалното им развитие, а напротив - дава му тласък. Попадайки в казармата, те не понижават нивото си, а го повишават. Мнозина от тях попълват пропуските в знанията си от училище, мнозина даже усъвършенстват уменията си да четат и пишат и на излизане от казармата вече не са на мнение, че континентите са Европа, Югославия и Черно море (действителен случай), както са предполагали на влизане. Попълвайки образованието на войниците по принудителен начин, казармата е чудесно място за пропаганда и възпитание.
Мислите, че държавата няма нужда да подлага на пропаганда и възпитание младите поколения и че това е непременно нещо лошо, така ли?
За много момчета, след изтичане за срока на наборната служба армията се превърна в съдба и професионална реализация.
Те останаха на т. нар. "свръхсрочна служба" и това се оказа техният житейски път. Във всяка армия, вероятно и в съвременната и модерна българска армия, има всичко, тя е малък свят, в който можеш да работиш като всякакъв.
Казармата най-накрая би могла да бъде много полезна в нелеката задача за интеграцията и квалификацията на малцинствата (да, да, знам, че няма малцинства и всички са българи!). И до днес се намират цигани - прекрасни майстори за ремонти и строителство, които са научили занаята в Строителни войски. Те не просят, не връщат на вторични суровини бронзови бюстове на възрожденци и не секат нощем дървета на нивото на гърдите, защото ги мързи да се навеждат.
С труда си те издържат своите семейства като всички нас и не прибягват до интернационални ромски фондации да решават проблемите със социализацията им, защото такива нямат.
Разбира се, както и всяко друго нещо на този свят, който лежи целият в зло, така и казармата има своите отрицателни страни.
Такава например е злорадото тържество на по-тъпия над по-умния, осигурено от принципа на единоначалието, тъй полезен в много други случаи.
Тържеството на тъпака не е само в отношенията между шапкари (професионални офицери и сержанти) и войници, а и между самите войници. Сякаш посредствеността бърза да си отмъсти на интелекта и културата, попаднали на нейна територия.
Частен случай на този конфликт е сблъсъкът между пригодни и непригодни войници. В наборната армия има много момчета, които не искат да са там, но са, защото службата е задължителна. Те са чужди на средата, поради което останалите ги тормозят като грозни патета.
Но най-лошото на казармата е, че освен всичко останало тя задължително предполага наличието на враг, който следва да бъде мразен.
Който не го мрази достатъчно, значи е предател. А предателят е един особен вид враг, който следва да бъде мразен още по-люто от обикновения враг, чието съществуване обикновено е съвсем абстрактно. Няма начин, без това не може - войникът винаги трябва да е готов на юнашки дела, а те се постигат единствено в битка с врага, все едно дали това са съседните държави, НАТО или световният тероризъм.
И сега какво: добра ли е казармата или лоша?
Осъзнавам, че изложената по-горе позиция не е вестникарска. Медиите искат категоричност: да - да, не - не. Дори да имаш някакви колебания, избираш си единия полюс, заставаш на него и говориш оттам. Как да отговорим на въпроса да има ли казарма, или да няма?
Ето така: под формата на поголовна повинност да няма. Но всички мъже (пък и защо само мъжете?) трябва да получат военна грамотност под някаква форма, която да включва познаване на оръжията - лични и други, умение за работа с лично оръжие; познаване на военната доктрина на страната, включително и исторически преглед на фазите, през които е минала, за да се оформи в днешния си вид.
Курсът обещава да бъде много поучителен. Запознаване с глобалните военни съюзи, как са групирани военните сили на нациите, коя държава с коя и срещу коя е в съюз, в каква връзка е всичко това с международната политика, от нея ли произтича, или тя произтича от него. Най-сетне военната грамотност трябва да включва понятие за военните конфликти в най-новата история и политическото позициониране на България спрямо тях.
Какъв ще е видът, в който хората ще стават военно грамотни? Всякакъв - от класическа казарма до месечни курсове и лагери за студенти.
Такъв подход може да бъде наречен "казарма срещу образование" - не е нищо ново, правено и у нас, и по света.
Трябва да има гъвкави форми за освобождаване от казарма с цел тя да не пречи на образованието и кариерата на младежите, когато такива наистина са налице. За съжаление, като знаем с каква лекота се издават всякакви документи, само по тази точка в казармата няма да отиде нито един новобранец, ама нейсе...
От друга страна, трябва да се възстановят трудовите войски за всички, отпаднали от степените на задължителното образование. Там принудително да завършват някакъв учебен процес, да получат занаят, с който после да се препитават и да не тежат на социалната система, а през останалото време да помогнат на икономиката, вместо да се плаща на турски общи работници по пътищата.
Това е. Това мислим ние, простите граждани, по въпроса да има ли казарма, или да няма. Ако не ви харесва, друг път не ни питайте такива сложни неща.
И още нещо: не свързвайте идеята с нейния комуникатор. Мнозина скачат срещу наборната служба (все едно в какъв вид), защото тя се предлага от патриотите и в частност от Каракачанов, когото приемат за неприятна личност, компрометирана с различни дела и документи през годините.
Недейте така. Различавайте идеите от тези, които си ги присвояват. Иначе ще ви се наложи да повярвате, че днес по-православни християни от комунистите няма.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Не можеше да бъдеш и честен човек. Първото нещо, което новобранецът научава в казармата, е, че тук се краде. И ако ти откраднат нещо, не трябва да се оплакваш, а да откраднеш и ти. Второто нещо, което научава новобранецът, е, че в родната казарма трябва да си тъп. Ако не си– длъжен си да затъпееш. Да се правиш на камила и да гледаш тъпо. Иначе ще те съсипят и ще те смажат. Защото се правиш на умник. Третото нещо – че нямаш право на достойнство. Всички минали през казармените извращения и унижения, тоест всички изкарали срочна военна служба, ги знаят, отделно че след години всичко това се обръща на майтап Четвърто – научаваш, че в казармата не можеш да бъдеш нито личност, нито мъж. Личността взема решения и мъжествено поема отговорност за тях. В казармата нямаш право да вземаш решения, други ги вземат вместо теб. Ти изпълняваш и се подчиняваш. И накрая – най-голямото изкуство, най-големият майсторлък, на който те учи казармата. Освен да шиеш копчета и да си оправяш леглото –единственото, което ти остава като познание след две години пропиляна младост. Изкуството да се скатаваш. Да не се хабиш за глупости. Да бъдеш мързелив, без никой да го разбере. Хитрост, мързел, крадливост, лицемерие, глупост, злоба – всички особености на роба, описани още от Аристотел – на това учи срочната българска казарма. Иво Беров
Драги Иво, да, ти споменаваш някои от минусите на наборната военна служба. Но аз също като човек, изкарал такава....има си и много плюсове! Въпреки че се научаваш да скатаваш, се научаваш да взимаш и бързи решения. Научаваш се на ред и дисциплина....нещо което днешната младеж не притежава. Научаваш се да боравиш с оръжие и в моя случай с есклозиви и още куп неща. Аз лично спрях да хленча и да разчитам на мама и тате. Изобилстват случаите на хора, които са безработни само защото мама и тате ги хранят и на по 30 години, тоест стават паразити в това общество. Ти самият считаш ли се за по-лош човек след казармата? Аз лично НЕ! Няма народ, който да е отцелял без армия!
Хайде стига с това, че днешната младеж не била дисциплинирана, че дори смешно не е вече. А за използване на оръжие и прочие тъпотии - ако това ме влече, курсове - колкото щеш.
"Третото нещо – че нямаш право на достойнство. Всички минали през казармените извращения и унижения, тоест всички изкарали срочна военна служба, ги знаят, отделно че след години всичко това се обръща на майтап" - А бе на майтап може да го обърне човек, който е гледал отстрани. Няма как извращения и унижения да се превърнат в майтап, дори и след години, от човек, който е бил унижаван и мачкан. Имам съученици, на които целият живот се скапа след казармата и може да се каже, че за някои е тотално пропилян. И самоубийства имаше по същата причина. Не съм ходила в казарма, много ясно, но пък военното обучение в училище ми се струваше интересно и полезно. Освен това, дори и момичетата, имахме възможност да стреляме с АК 47. Виж, сглобяването и разглобяването не бяха толкова забавни, но поне човек придобива представа. Казармата е вредна във вида, в който беше. Но идеята за някакво военно обучение, като лагери или часове в училище, не е толкова лоша.
Стамболов ни връща в 681г. Между другото, това е напълно условна дата на един договор. В именнника на българските кханове недвусмислено е записано, че са управлявали оттатък Дунава 515г. Тогава е било въпрос на чест да бъдеш войник. Всеки българин се е явявал при призив със собствен кон и собствено оръжие, неявилия се или явилия се с калпав кон и калпаво оръжие не само са го скъсявали с една глава, а е бил и позор за рода си. Нещо подобно имаше в по-отдалечените села у нас до към 60-те - младеж неслужил не можеше да се ожени в село, момите не го искаха и родителите им не ги даваха. За това, кой какво научил в казармата, всеки научава това, което е способен да възприеме. Прочетете какво е научило трикольорното прасе. Някои научавали занаят, със същия успех биха могли да го научат и в цивилизацията, даже и в затвора. Дето казват, че в казармата момчето ставало мъж, и то не е точно. Който има мъжки заложби става, а лекенцето става голямо леке, само научава някои мурафети. Няма казарма без извращения. За извращения съм чел и в американската армия, до убийства и самоубийства, и то не в соц източници а в техни. Дадеш ли на простия почти неограничена власт това е неизбежно. И тъй, има армия, има държава, няма армия, няма държава. Ноще помогне ли връщането на казармата. Тя е необходимо зло, но не решава въпроса. да не задълбаваме, дали имаме армия или не. Нямаме национална доктрина, нямаме военна доктрина, няма го държавническия и национален дух. Без всичко това никаква казарма не помага.
1 AlahAkbar | 13.05.201712:33 "...Първото нещо, което новобранецът научава в казармата, е, че тук се краде." Това не е съвсем точно - в казармата се научава един природен закон, а именно, че в природата нищо не се губи - само си сменя притежателя.
"Казармата е контролирано враждебна среда, в която младият човек за първи път в живота си трябва да се справя сам" . Това на пръв поглед май е единственото вярно от тази статия за казармата. Най-много се смях на това, че тъпия щял да излезе умен Аз си мислех, че професионална войска е следващата стъпка, жалко че няма желаещи. За това се налага на сила да се пълнят редовете.
в Youtube има клип как шимпанзе стреля с АК , така че всяка маймуна може да се научи да стреля до нивото необходимо за пушечно месо , колкот до познанията за военната доктрина - свеждаха се до " атом от ляво , от дясно, от горе ..." и "ГАЗ , вашта м@ма" . Истинските неща , които научаваш е да свикваш да си целия в кал , да не си се къпал от седмици , да ти е студено , гореща да си гладен и тн . И най-важното да си постоянно с други като теб , да разчиташ и зависиш от тях и да мислите и действате като един човек .
Всички,които са против казармата,са лигли и мамини детенца!!!Особено тия дето са я карали и се оплакват.Е от тях пък нищо не става!!!
Станимире, ти познаваш ли някого, който си спомня с умиление за казармата? Носталгията е само по младините. Още по моето време, а ти предполагам си по-млад, казармата беше тягостна служба в защита на партията и загуба на две (или три) години от живота. Нямаш ли родина, която да защитаваш, казармата е отврат.
Не виждам как ще се обясни на някой лигав и сополив, флегматичен и мързелив, сланинест и вдървен младеж-аджеба, какво е туй казарма и има ли тя почва у нас!? Трудна задача с която никой не иска да се захване! И моля разни смешковци, които не са били дори на 5 км от някое поделение- не си давайте мнението за нещо, което във вашите представи стига до "мъжките" истории разказвани на раздумка м/у дядовците и прадядовците ви или някой далечен чичо!! В болшинството си тези истории са силно преувеличени измислици независимо дали с положителен или отрицателен ефект-а истината е, че казармата е кофти място! Кофти място на което човек имаше възможност да докаже на себе си и околните, че струва нещо дори с цената на едно обикновено оцеляване в казармената "джунгла"! А в добавка-наистина имаше и какво да се научи-ред, дисциплина, да вярваш в собствените си сили, да се справяш с отговорността като практическа величина!! Смятам, че казармата като организация на овладяване на военното дело е наистина отживелица-трябва да се измисли по-модерен начин за да се подготвят младите мъже и жени за един все по-вероятен живот по време на война! В днешния свят на конфликти, особено близо до нашите граници-вероятността да се наложи да защитаваме Родината си и близките, става все по-реална. Вижте какво стана в Украйна, Грузия, Сирия,, нещата които се случват в Турция и растящото его на турския Путин...... Нещо трябва да се измисли за да бъде интересно на младите да прекарват част от ваканциите си на нещо подобно на скаутски лагери-където да се обучават в малко Патриотизъм и военно дело.. винаги има начин-въпроса е да има желание!!!
Без истинска,наборна армия и без участие във войни,инстинктът за нападение и отбрана,(най-важният инстинкт!),в българският народ,ще закърнее и той ще стане част от народите-фелахи. (Виж в тълковният речник.) Във всяко общество и народ,периодично се натрупва гигантско количество отрицателна енергия. Въпрос,как може тя да бъде така безопасно канализирана,че да не го разруши,ако не в казармите и във войните?!
какво каляване,каква дисциплина и на какво ще те научи казармата бе защитници несретни? Старшина малоумен,мързелив и чакащ пенсия на 44-50г.Офицери същите. Какво ще научиш. Бях в бойно гранично поделение и само разнасях едни автомати. за наряд и охранявах цистерни с нафта вечер,през деня копаех градини и варосвах бордюри. Най-великото знание което запомних е,че като видя атомната гъба трябва да си облека химическото и да легна в падинка ако има такава с крака към взрива,за да може да предпазя главата от летящите предмети-пълна тъпотия. Който милее за казарма и сега може да се запише,така че много моля с тъпотии да не се занимавайте. Нашите военни в 80% за нищо не стават само като пауни могат да се разхождат нагиздени по време на паради и да крадат и мързелуват. 20%вършат реална защита,колкото могат.
Отново тема за ужас и страх! Българския мъж трепери при споменаване на думата казарма, асоциирайки я автоматично с дисциплина и лищения. Лишенията са даже по-ужасни от дисциплината за всеки нашенски мачо. На първо място е лишението от майчини грижи, майчина защита, майчино спонсорство и подкрепа . На второ място е лишение от мамините манджи. На трето, но не последно е лишението от секс - оооокакъв ужас за наш ГанЮ! Не говорете за казарма, шшшшшт..тихо, нито дума повече, ако искате нашите мъжленца да не изпадат в стрес и депресия! Говорете им за мадами, купони, коли Ай Фони, таблети, порно канали, готини каки, яки цици и все такива стимулиращи безгрижен весел живот теми. Стига с тази тъпа казарма! Мъжете са ни скъпи!
Ах тази курвенска демокрация.Казармата я смята за ежедневие свързано с права и удоволствия.Но така не се създават воини а печалбари.Ало извратените сексуално.Защита на държава не се прави с меки китки а с хора корави преминали през трудности и унижения защото знаят какво робство ги очаква.Драги читатели.Всички противници на казармата не са мъже а лигльовци желаещи да бъдат онождани.Какъв мъж си бре като не можеш да приемеш изпитанията да бъдеш воин.Те са като жените които не искат да раждат защото ги боли.Но жените продължават да раждат даже и да ги боли.А защо ВИЕ хленчите?