Защо не лежа в затвора?

Максим Стависки сигурно вече съжалява, че не влезе в затвора, след като през август 2007 г. катастрофира пиян, уби Петър Петров и остави Мануела Горсова в тежко състояние. Световният шампион по фигурно пързаляне мина през сложна съдебна сага с обжалвания, връщане на делото за преразглеждане, искане за ефективна присъда от 2.5 години и в крайна сметка окончателната й смяна с условна.

Наскоро Горсови загубиха делото срещу застрахователя на Стависки - "Дженерали", и съдията постанови разноските по делото да се платят от семейството на жертвата. Което предизвика нов залп от омраза и възмущение срещу спортиста. И докато по българските форуми за сетен път го оплюваха и наричаха казуса абсурд, се оказа, че Максим тихомълком е оправил дълговете към съдебната система на семейство Горсови и се е отказал от всякакви пари за себе си по това дело.

На моменти фактите около водените покрай трагичното събитие дела така се изопачават до неузнаваемост, че Стависки излиза по-черен от дявола. Става виновен и за това, за което не е. Процесът Горсови срещу "Дженерали" не завърши с постановление семейството на жертвата да плати на палача си. Макар всички медии да го отразиха точно така.

Това дело завърши със загуба на подалите иска, а като всички загубили в такава процедура, законът изисква от тях да платят разноските. Това трябваше да напишат медиите. А не - Мануела плаща на Максим, задето я осакати, което просто не е вярно. Но така излезе, още преди да стане ясна правната страна на нещата. Съдиите съдят според буквата на закона, а не по симпатии. И така трябва да бъде.

След сложните маневри, с които избегна затвора, Стависки изведнъж се оказа в положението на вечната златна кокошка. По негови твърдения - които не са отречени от бенефициентите - вече е платил почти 400 000 лева на семействата на Петър и Мануела.

Каквото и да се случи - все някой иска от него пари. А той плаща и мълчи. Внесе обезщетението, постановено от съда, за семействата на двамата пострадали още преди да бъде произнесена окончателната присъда срещу него. Дори надвнесе в случая с Горсови. Но в неделя не издържа и изплака: "Аз не рисувам пари."

Максим Стависки е виновен. И то много. Знаем го всички ние, знае го и самият той. Колкото и да е симпатичен на някои хора, човешкият му чар не може да изтрие като с гума ужасното нещастие, което причини на двете семейства.

Мануела Горсова има нужда от средства за лечение и това също всички го знаем. Но семейството й на моменти започва да спекулира със сполетялата ги беда и да се опитва да я осребри. А знаем, че един негов член е с доказана зависимост към хазарта.

Стависки не е първата публична личност, която убива човек на пътя. Същото се случи и с Георги Калоянчев, и с Кирил Маричков. Те също не влязоха в затвора, но пък и не отнесоха толкова омразни коментари и не бяха подложени на толкова сериозни парични претенции.

В неделя стана ясно и нещо друго неприятно. Семейство Горсови звъни на Стависки за пари за ток и лекарства и показва разочарование, когато средствата не са им дадени лично кеш на ръка, а просто са им покрити разходите.

Няма пари на света, които да върнат времето назад и да заличат катастрофата. Майката на Петър Петров като че ли осъзнава по-добре това и се държи достойно в скръбта си. Не подава безумни искове за обезщетения, както направиха отначало Горсови, като поискаха 2 млн. лева от Максим Стависки. (Съдът, разбира се, отхвърли този иск като неоснователен.)

Майката на убитото момче не се изказва пред медии, не плюе никого, на дава интервюта, не ангажира шоу-звезди с изтекъл срок на годност като Въргала. Просто страда, защото знае, че нищо не може да върне детето й. Но бащата на Мануела Горсова е много активен, когато става въпрос за пари. Дали ако детето му осъзнаваше какво се случва, би се засрамило заради него...

Затова Стависки трябваше да лежи в затвора. Това щеше да е добре по няколко причини. Първо, той щеше да бъде наказан с максималната строгост на закона. Щеше да има време зад решетките да осмисли постъпката си, да понесе тежестта на присъдата и да получи катарзис.

Второ, нямаше да стане удобна мишена на финансово посегателство, срещу което дори не смее да въстане, защото се чувства виновен. А Красимир Горсов нямаше да получи възможност да се изложи, че харчи парите от обезщетението за нова кола и хазарт. Трето, обществото щеше да е облекчено, че дори и известните лежат в затвора, когато сбъркат.

А сега нищо от това не се е случило. Някой убива на пътя пиян и е на свобода. Друг се опитва да изкара пари от нещастието си, а обществото е недоволно и се чуди кого по-напред да упрекне. Но пък е вече напълно сигурно, че някои са по-равни пред закона.

Затова, бедний Стависки, защо не лежа в затвора? Щеше да помогнеш за спасяването не само на своята душа.