През 2011 година неонацистът Андерш Брайвик уби 77 души в невиждана за спокойна Норвегия терористична атака. 8 от жертвите му починаха при взрив в Осло, а останалите 69 Брайвик разстреля лично на остров близо до столицата.
Сред убитите беше и доведеният брат на съпругата на престолонаследника на страната - принцеса Мете-Марит.
Масовият убиец получи само 21 години затвор, шири се на два етажа, има кухня, трапезария и фитнес, може да гледа телевизия, да играе на Xbox и дори се записа да учи в университет.
Подаде молба за освобождаване и от години съди норвежката държава за това, че нарушава правата му като го държи в изолация.
В повечето други страни по света подобно либерално отношение към терорист и масов убиец би било немислимо.
В някои от тях той или щеше вече да е мъртъв, или да чака изпълнението на смъртната си присъда.
Или поне щеше да е осъден до живот и нямаше и да му хрумне да се оплаква от нарушени права, защото няма интернет и по-чести контакти с хора, както и че му се налага да пие антидепресанти, за да не се самоубие.
Естествената реакция за повечето от нас на всичко това би била "Аман от толерантност, този трябва да бъде наказан жестоко, а не оставян да си развява коня".
Но отвъд първосигналното желание за мъст нека напомним, че правосъдната и правораздавателна система в скандинавските страни не залага на отмъщението, а на реабилитацията. На безопасната обществена среда, а не на възмездие, пропорционално на престъплението.
Затова и в тези страни има прочути затвори, в които осъдените разполагат с куп удобства, възможност да учат, да гласуват и да живеят възможно най-нормално. Ограничението на свободата е напълно достатъчно наказание, а философията е насочена към успешното връщане към обществото след изтърпяването ѝ.
Присъдите са ниски. Максималната - като на Брайвик - е 21 години.
Или както обяснява началник на един от затворите в страната - идеята е, че ако се държиш с някого като с животно при лишаването му от свобода, след това той ще се държи като такова и на улицата.
И понеже в Скандинавия отвъд привидната толерантност има и чисто рационален мотив, всичко това пести и пари на данъкоплатците - и за издръжка на затворници, и на евентуални безработни след това.
И изглежда работи. Нивата на рецидивизъм в тези страни са ниски. В Норвегия са сред най-малките в света - около 20%. Престъпността също е сред най-ниските.
И не означава, че системата изключва появата на хора като Андерш Брайвик. Максималната му присъда от 21 години може да бъде удължена, ако той все още представлява заплаха. Молбата му за освобождаване вече беше отхвърлена.
Той има изключително ограничени контакти - например с други затворници в присъствие на надзиратели, всички свиждания са през заграждение и единственият му "жив" допир с някой от външния свят е бил с куче на Червения кръст, което е пуснато зад ограждението.
Властите отказват да намалят изолацията му, защото смятат, че той все още представлява заплаха.
Брайвик подаде жалба за нарушени права и нехуманно отношение и преди няколко години. Първа инстанция реши, че това действително е така, но последващите - включително и Европейският съд за правата на човека - постановиха, че правата на затворника не са нарушени.
Мотивът на съда в Норвегия беше именно, че има риск Брайвик отново да прибегне до насилие. Това е аргументацията и на държавните власти - той продължава да е опасен колкото и през 2011 г., и затова следва да контактите му да са изключително ограничени. Целта е да няма възможност да вдъхновява други хора с подобни намерения.
Всичко това е признание, че философията с реабилитацията не изглежда да работи в този случай. Но и пример за система, която не цели да наказва престъпника, а да предпази останалите - Брайвик получава всички възможни удобства и права, стига това да не заплашва никого.
Показва как либералната система се пази от неоправдана толерантност. И запазва утопичната си слава.
