Почти се е превърнало в баналност говоренето за новата "златна ера" на телевизията, с излизащи всеки сезон нови сериали, конкуриращи киното по качество на актьорска игра, режисура и операторска работа. Но откъде идват тези продукции? Кой плаща сметката? И как зрителите потребяват този потоп от съдържание с мащабите на Холивуд в ерата на стрийминга и безжичните мрежи?
Новите технологии са променили начина, по който хората гледат сложни, комплексни ТВ сериали и шоута, но утвърдената практика с предлагането на "пакети съдържание" като цяло осигурява необходимото финансиране, продължавайки междувременно да демократизира телевизионния пейзаж.
С пакетите от програми зрителите колективно субсидират цената на всички канали, като плащат и за тези, които гледат крайно рядко. Ако потребителите имаха възможността да избират отделни програми, някои канали биха станали изключително скъпи, а други, по-малки мрежи просто биха спрели да съществуват.
Според някои анализатори спортни канали като ESPN или Eurosport примерно биха стрували най-малко $20-25 самостоятелно. И общият резултат не би бил много по-добър за потребителите; те биха плащали същите суми, или дори още по-високи, за по-малко съдържание.
Включването на каналите в пакети позволява на операторите да създават сериали и шоута с безпрецедентни мащаби и качество, а нови услуги като TV Everywhere, HBO GO и DVR дават на зрителите възможност да гледат това ново съдържание в удобно за тях време.
Най-скъпото в телевизията
Тъжната истина е, че качествените програми и сериали никак не са евтини. Breaking Bad ("В обувките на дявола") е струвал около $3 млн. на епизод, а "Игра на тронове" достига стряскащите $6 млн. на епизод. Някои сериали и шоута имат зрителска аудитория, съответстваща на огромните им бюджети, но други вероятно не биха могли да продължат без пакетите от канали.
Тази система работи и в двете посоки - по-малко доходните шоута подкрепят по-мащабната творческа среда. Например сериалът Community, макар да се радваше на много похвали от критиците, никога не е бил с особено висок рейтинг; въпреки това продуцентите му имаха възможността да експериментират с разнообразни форми и стилове. Именно това усещане за смелост и иновации е едно от нещата, които привличат зрителите към някои канали.
Според Джон Лансинг, председател на борда и изпълнителен директор на американската Маркетинг асоциация на кабелни и телекомуникационни оператори, този модел на разпределени разходи осигурява на мрежите стабилна финансова опора за поемане на творчески рискове, което на свой ред привлича нова аудитория с нови навици на потребление.
"Пробивът на ново съдържание в сегашната златна ера на телевизията се случва, защото бизнесмоделът е стабилен и дава на потребителите свобода да получават желаното съдържание на различни устройства и да го потребяват по различни начини", казва Лансинг.
Наистина заради стрийминга и мобилните приложения, връзката на кабелните телевизии със зрителите вече не е обвързана с времеви слотове или дори с телевизора в хола. С широка гама от шоута в пакетите, предизвикателството сега е как потребителите да получават максимума срещу своя абонамент.
"Сред зрителите има огромно желание да плащат за различни начини за снабдяване с телевизионно съдържание," казва вицепрезидентът по дистрибуция на A&E Марк Гарнър. "Проблемът е как да се разшири възможността за осигуряване на отлично съдържание и съвременни технологии до хора, които не се възползват от това, което в момента им е достъпно."
Популяризация
Колкото и парадоксално да звучи, стрийминг услуги като Netflix и дори торентите с пиратско съдържание подпомагат TV Everywhere, HBO GO и подобни решения. Въпреки борбата между традиционните телевизионни мрежи, поточната дистрибуция и пиратството, на която често се акцентира в масмедиите, според много анализатори те взаимно се допълват.
Статистиките показват, че потребителите на стрийминг услуги като цяло гледат и повече телевизия от останалите потребители; същото, макар и в по-малка степен, важи и за пиратите.
Ръстът на услугите за стрийминг на хитови ТВ програми сега е единствено въпрос на популяризация и достъп до потребителите, които досега не са осъзнавали, че имат този достъп. Според Гарнър, под 20% от абонатите на кабелни програми съзнават, че биха могли да гледат съдържание и от други устройства.
Едно е ясно - каквито и да са нивата на ръст на потребителите, пейзажът бързо се променя, вече буквално за месеци, вместо за години. И с нарастващата експанзия на стрийминг услуги, гледането на телевизия със сигурност ще продължава да еволюира в обозримото бъдеще.
