"Когато дойдох в Америка, нямах нищо. Сега имам 500 хиляди долара кредити..."
Тези думи на българин, вече почти американец, ми цитира друг българин - с американски, но и с български паспорт, завърнал се преди месец в България. Името и позицията, на която работи тук, ще запазим в тайна - по негова молба.
Човек има стотици причини да напусне родината си. За да се завърне намира само една.
Това е просто един разговор с човек, решил да се завърне след 13 години, прекарани в Съединените щати. Работел е там за големи IT компании. И тук е на висока позиция - със заплащане, в пъти по-ниско от американското. Съизмерено към българските стандарти, ниво на потребление и пазар - повече от добро.
Средата около него също е от хора, учили, работели и живели най-малко пет години извън България.
Сред приятелите му в САЩ вървят залози кога ще се върне. Засега са 80:20 - в полза на това, че ще се върне до Нова година, срещу малцинство, което му дава година. Не повече.
"Имаше доста хора, които се върнаха, изкараха някакъв период и пак осъмнаха в САЩ. Една позната изкара година и два месеца и пак се върна в Ню Йорк..."
Завръщането му не е социален експеримент. Както се казва на инвестиционен език, рискът е диверсифициран - в САЩ нищо не е скъсал, сметки, карти - всичко е запазено. Просто напуснал работа и спрял да плаща наем. "Ако реша да се върна, ще ми отидат 2-3 месеца да си намеря нова работа..."
Ако по нещо личи, че има надежда домът му да е в България, е фактът, че си е купил жилище тук, не в Съединените щати. А може и да е покупка от гледна точка на инвестиция.
Защо е тук?
Не е тук обаче, защото смята, че държавата е станала по-нормална. (И други го казват...) Решението за завръщане е поради лични причини. Близките му, приятелите са тук. А приятелите там?
"Там събота и неделя висях нонстоп в скайпа. Нямат много време да се събират хората. Всеки живее на голямо разстояние от теб, всеки са го завъртели някакви проблеми, тук социализацията като че ли е по-добра...
А и повечето там ги гони един проблем, какъвто в България го няма - какъв ти е статутът. Защото една част са със студентски визи, работни визи, полулегално или нелегално, така че наред с всички останали проблеми имат още един - емиграционните власти".
Студентите, които имат право да работят официално определени часове, за да плащат обучението и другите си разходи за живот, кооперират легална с нелегална работа. Други работят на втора работа вечер, събота и/или неделя, за да плащат за: първата ипотека, (за втората ипотека), за изплащане на колата и застраховките й, за частното училище на детето...
"Проблемът с парите и това да имаш добро заплащане е навсякъде..."
Съвсем вярно. Има ли значение всъщност къде ще си ипотечен роб - от едната или от другата страна на океана? Там изплащаш къща за $400 000 в по-смотан квартал с 2 до 3% лихва, тук - апартамент за 70 000 евро за над 11% лихва.
Работа, работа, работа, телевизия, скайп/фейсбук. Отвреме-навреме - купон с приятели. И тук, и там започва да става почти еднакво... Различното зависи от усилията на всеки от нас кое те прави щастлив.
"Всичко опира до това да поемеш инициативата. Не да чакаш шансът да те потупа по рамото".
Що за работа е работата
Когато е млад, човек не си дава сметка без какво/кого може да живее. Мечтае за неща, без които смята, че не би могъл да съществува. Събеседникът ми казва, че е отишъл в Щатите на майтап, не с мегаидеи да покори Америка. Не е ли по-лесно, ако вярваш в това?
"Има хора, които чакат звездния си миг. Някои си намират съпруга американка, казват - повече няма да общувам с българи, успяват така, даже има българи, които не смятат да си подновят българските паспорти. В същото време има хора, които, ако се върнат тук, ще живеят по-добре. На някои им изпращат пари от България, но седят там и не се връщат, чакат да се обърнат нещата..."
Всички сме чували от приятелите си в чужбина - особено в САЩ, колко здраво се работи. Но ако това доставя радост на тези, които го правят, защо не? В някои случаи и обстоятелствата си казват думата - потръгне ти малко, видиш се в пари, купуваш второ жилище за инвестиция, но след това лихвата се качва и за да не ти го вземе банката, си намираш втора работа.
А нима тук мнозина не купиха апартаменти с цел да ги дават под наем и да рентиерстват, а сега се изгърбват под тежестта на увеличените лихви? Разбира се, броят им е в пъти по-малко, но и в България налапването с кредити - потребителски и ипотечни, е факт. Разликата е, че в икономика като американската намирането на работа е по-лесно, стига да не те мързи да работиш.
Или просто работиш, за да харчиш. "Познавам хора, чиято месечна вноска за кола е повече от месечния наем - рентва стаичка в краен квартал за $550 на месец, но кара линкълн, който му излиза 720 долара вноската". Е, у нас може да се види човек с джапанки от Илиянци, но с джиесем, който е като за брокер от инвестиционна банка... От тази болест спасение няма.
Първи впечатления
Първите впечатления от родината са като след ръкостискане. Защото са от месец. И са като на турист, попаднал в случаен български магазин.
"Първото нещо, което чуваш, е: Кажете!!! (Изръмжано, както разбирам. Бел.а.) Като им кажеш "Добър ден!", после минават в по-любезна гама. Но първото е не особено приветливо. В САЩ е обратното, прекалено са приветливи и даже знаеш, че лъжат - хем ти се усмихва, хем те приветства и ти радва, хем знаеш, че иска да ти отреже главата..."
"Там всеки си прави нещо специализирано и не иска да прави нещо повече - например чиновник знае една или две форми и извън тях не може и не иска да прави друго. Тук всеки разбира по-малко от много работи".
Няма какво да говорим повече. Все още е турист в родината. Върнал се е, за да търси нещо или някого. Май само за това си струва човек да прекоси океана няколко пъти.
Ипотеки, коли и кока-кола има навсякъде.
Тази статия съдържа разни истини, но други неща хич не са така. Особено за това колко стуват къщите. В момента тук така са паднали цените, че къщи които преди са стрували по 350,000 сега са по 170,000. Апартаменти, които са били 270,000 сега са по 50-60,000. И далеч не са в лоши квартали. Да се каже, че трябва да се изръсиш 400 хиляди е преувеличено. Сега за 80-90 хиляди може да намериш къща в много хубави квартали. В БГ е много по-скъпо отколкото в Америка от към купуване на имоти. А иначе за другите изброени неща във статията, всичко е много индивидуално и зависи как човек си го направи. Приятелства се създават и тук и хората се събират много често. Не е като в БГ и не може да бъде. Няма дори логика да се сравняват двете места. Само от гледна точка на разстоянията е ясно, че в БГ хората се виждат по-често по улиците и могат да са по-социални, а тук се карат повече коли навсякъде. С организация обаче и разстоянията не са проблем.
Забравих да добавя, че лихви от 2-3 процента не съюествуват. Най-ниската лихва някога тук е била към 4.75%. Нормално до преди падането на икономиката са вървяли към 6-7%. Това е за нормалните 30-годишни заеми с замразена лихва, които са най-често ползвани тук.
Ба, разлика има, основно в манталитета май. Имам един приятел, като казвам приятел, имам в предвид от онези от ученическите години. Дето сме събирали с тях стотинките по кафетата, да си платим сметката, носили сме кой колкото може ядене и пиене по купони, хижи и т.н., без да дирим сметка кой колко е домъкнал... Един от хората на които безрезервно вярвам, до степен да му дам ключовете за дома си, когато ми дойде на гости и да си ходя спокойно на работа. Живее в щатите от десетина годинки и всяка година си идва за месец. По традиция в този месец отделя около седмица да ми дойде на гости. В началото имахме остър конфликт, кой да плаща сметките по заведенията, той като човек вземащ над пет пъти повече от мен, държеше да плаща, мен подаянията ме обиждат и нямам спомен някой някога да ми е плащал сметката в този живот. От година на година, нещата се променяха, едно на ръка с езика, в смисъл, че английския му винаги е бил наврян на кучето в г*за, но в последните години му се губят доста думички на нашенски и го говори с все по-голям акцент, чак на моменти трудно му схващам какво иска да каже. Другата промяна е по-осезаема, с финансовия манталитет. Леко ще опиша някои случки от по-миналото лято, като краен резултат от "американизацията" му. Още с влизането си в къщи първия ден, човека си освободи рафт в хладилника, напазарува си отделно и започна да си приготвя храната сам, при условие, че имаме еднакви вкусове. Стигна до самостоятелно приготвяне на елементарната и абсолютно еднаква шопска салата като тази която аз правих за мен и детето, за себе си, от неговите си зарзавати. Битовизми, не са интересни, но са показателни. Още следобеда на деня на пристигането му, си подкачи лаптопа към рутера и започна да си рови банковите сметки и да проверява някакви кредитни карти. Средно отделяше по 2-3 часа дневно за това мероприятие. Подробно ми обясни за някакви банкови промоции, с които плащаш с картата 18 месеца без лихва, а заплатата ти влиза в сметка, където трупа лихва. Като изтече промоцията, търсиш друга такава и сменяш картата - ми разказва. -Е хубаво де, колко печелиш така, че постоянно ровиш да търсиш промоции? - попитах. -32 долара за миналия месец месец (или 42 бяха, не помня точно)... Върхът на сладоледа, беше разсъждението му за цените на чадърите по плажа. Бяхме на "Фичоза" тогава имаше концесионер и струваше 3 кинта ако не се лъжа. Винаги съм ги плащал, не защото нямам дежурен чадър в багажника на колата, а защото си купувам жизнено пространство. В свободната зона си е голяма навалица винаги. Пича ме попита, колко струва един чадър, викам има и по 5 кинта. "Е ами то не излиза ли по-тънко да си купиш и да си го носиш, вместо да си плащаш всеки път по 3 в платената зона?" Онемях... Баси, не изкарвам малко пари като за в БГ, той взема 5 пъти повече, на мен 3 кинта на ден не са ми сума която да мисля, той направи сметката, кое излиза по-тънко... Чашата преля, когато започна да излиза сам, без дори да ми се обади. Помоли ме и да го закарам с колата до златните, щото искал да се види с някакви френдове там... Е някак си се почувствах като хазяин, на когото не само не му плащат наем, но и режийни. Излезе, че го спонсорирам. На третия ден му обявих, че повече не е добре дошъл в дома ми, но може да си изкара седмицата до край (имам лошия навик като поема ангажимент, да не се отмятам). И познайте, човека си изкара още 4 дни като турист без да си обелим и дума. Да е жив и здрав. Та това е моето съприкосновение с американския манталитет.
Rowan, много впечатляващ разказ! Дали си струва човек да се превърне в животно дори за 5 пъти по-висока заплата?!
Роуан, твоят разказ ми хареса повече Но аз съм учудена, че ти си останал учуден и естествено разочарован. От доста време познавам семейства с деца, които независимо от това дали са с подпис или просто съжителстват заедно, делят парите си на "мои" и "твои". Това е нещо, което аз или съпругът ми не разбираме. При нас няма такова разделение, но примерно за доста "семейни" двойки, това е повече от "нормално"... че даже и заеми в семейството се раздават Не знам. Не мога да го разбера... а и не искам!
Rowan От любов към спора само.... Същото можеше да се случи и с твои приятел, с който сте се разделили и е живял не в Щатите, а в Провадия примерно. Не мисля, че американския манталитет е причина, просто хората се променят. В детството бяхме едни, сега сме други... От друга страна да опитаме да погледнем през очите на чужденците, които ни гостуват: Бас хващам, че не разбират нашия "ларж" манталитет - при средна заплата в провинцията 500 лв да кажем (не я знам колко е), 5 лв. за чадър на ден са 1 % от нея. Ние ги смятаме тях за стиснати, те смятат нас за прахосници. Да не забравяме, че богатите са богати, защото в повечето случаи просто си правят по-добре сметката ...докато ние (като отделни хора и като държава) най-много държим да излгеждаме "ларж" в очите на околните...
Да, разказът на Роуан наистина е доста интересен, чувал съм за такава промяна и от други места. Кофти... Иначе, честно казано, аз също разсъждавам като приятеля ти по отношение на банките и на концесионерите. Всяка стотинчица, която успея да не дам на банките е малка победа, мамичката им. Дразнят ме дори не толкова с изключителнос силното си лоби, законите които им служат както в никоя друга страна в Европа и т.н., дразнят ме най-вече с дребнавите си опити да ти вземат стотинките - като например това, че нарочно не ти закриват сметки, когато закриеш дебитна карта, вземат ти всевъзможни таксички (например за това, че жена ми внася пари по сметка на мое), някои необявени или пък влизащи в сила в средата на периода на банковата услуга, изписани с дребен шрифт и т.н. и т.н. Изобщо не споменавам за различните механизми за вдигане на лихвите по кредити - те са направо трагикомични (като започнеш от разните индекси, които сами си определят, та стигнеш до врътки в клаузите като например да приемат Юрибор за по-нисък от реалния и да имат право да ти вдигнат лихвата до Юрибор + фиксирана надбавка, тоест лъжат те с разликата между реалната стойност и "приетата" в документа - ). И не става дума за една или две банки, а за всички, с които съм имал малко повече вземане-даване. Затова си правя сметката за всяка стотинка, която мога да не им дам, макар спестената сумичка да не стига и за бакшиша, който ще оставя за обяд. Да го духат всички големи банки, корпорации и т.н.
разказа на Рован , направо ме изуми. Не мога да повярвам че хората се променят в такива абсурдни граници. Просто нямам думи.
Това според мен вече не са хора а зомбита. Защото те вече не се интересуват как си прекарват почивката, а как да не се минат - е от това по-български манталитет здраве му кажи.
За мен описаният от Рован, е точно Американският бай Ганьо. Търси келепиреца - било то квартира без да плаща наем, било то 3лв за чадър, било то стотинки от промоциите по кредитните си карти и сметки. Бай Ганьо -отвсякъде
Има нещо, което в счетоводството се нарича "праг на значимост" Не може да работиш за 30 долара на час примерно, а да губиш по 3 часа на ден, в продължение на цял месец за да печелиш 32 долара.Става така "евтин на брашното, скъп на триците" Общо взето стиснатостта е болест.Защо?защото спестяваш не спестяваш нищо няма да вземеш със себе си. Дядо ми и баба ми не са ходили заедно на почивка, защото нямало кой да храни 20те им кокошки?!!колко струъват тея кокошки?100-150 лева?! И за 150 лева не си ходил със съпруга си на почивка, не смееш да мръднш никъде?Жертваш живота си години наред за 20 кокошки?? Разбирате ли колко траги комично изглеждат дребнавите хора? И какво спечели като си купи твой чадър, а ходиш на плаж 3 дена в годината? Само докато сметнеш кое ти е изгодно или не загуби повече време и усилия отколкото спечели (евентуално) на мен времето мие скъпо.Вместо да ходя на пазара час-два за чадър и да го мъкна навсякъде и да с ечудя къде да го забия, аз отивам на готово, хвърлям хавлията и влизам в морето.Мен тея 2 часа пазар НЕ СА ми безплатни. По същя начин си правим сметка как домашната лютеница излизала по- на сметка.ок, ама това ако не слагаме в сметката си труда.Ама чакай, моя труд не е безплатен!тоя уокенд ходене по борси, палене н аогнъове, белене, мелене и какво ли не не е безплатно! Ние нямаме уважение към себе си и собствения си труд.За съжаление не само ние.
РАзбира се, че трябва да има коректност. Но когато говорим за имоти или системно поведение е едно, а когато става дума за някаква дреболия е само излагцяИ наìн да с развалиш настроението за деня или поìвката дори
3-те лв. за чадър са само пример и повод за размисъл. Не е нужно да задълбаваме конкретно върху чадърите, а върху тенденцията.... Мануела е права, че в повечето случаи сме "на гол тумбак чифте пищови". Да давам ли простия пример, че при нас за всяка лелка в администрацията има чисто нов прясно ъпгрейднат компютър, с чисто нов принтер, с последна версия на Windows и Office, разбира се с платен скъп лиценз.....докато има развити държави, където цялата администрация е на безплатния Linux. Според вас дали го правят защото са бедни, скръндзави и си цепят стотинката? И при чадърите е същото
Роуане, 4, ако ми позволиш да те поправя- това ти е съприкосновението с поамериканчен български манталитет! Което не е съвсем същото като американския... И да ти кажа (ако това ще те успокои), в Европа холандците са най-известни като скръндзи, което имайки предвид стандарта им на живот е меко казано странно... Ужасно ме дразнят все още като налитат на всичко gratis и непрекъснато си правят дребнавата сметка...
Според мен, всичко е въпрос на манталитет, както и на цел в живота. Има хора, които са поставили на пиедестал парите и живеят ЗА тях. Другите - живеят С тях! Предпичитам хора, за които парите са средство, а не начин на живот... Бих шута на доста хора, които "пестяха" покрай мен