Насочвате се към щанд с храни на промоционални цени, за да откриете, че... просто изтича срокът им на годност и вместо да стоят на рафт, който да обозначава този финален срок, мениджърите на магазина се решили да ги обявят с намалени цени.
Ако ДДС-то за продукти за хранителната банка беше отпаднало, тези храни по най-бързия начин щяха да бъдат доставени и разпределени на хора в нужда. Тоест щяха да нахранят гладни, вместо да отидат в екарисажа или на боклука.
Нов за българина, но утвърден в световен мащаб начин за борба с глада набира скорост у нас. Българската хранителна банка (БХБ), която работи от лятото, вече е събрала и раздала около 60 тона хранителни продукти.
"За няколко месеца привлякохме около 20 партньорски организации, чрез които пакетирана храна стига до около 2000 души месечно", разказва пред Webcafe.bg Мая Калчева, изпълнителен директор на Хранителната банка.
Прохождащата организация е свързващо звено между хранителния бранш - от производителя до търговеца - и нуждаещите се. Не я бъркайте със социална кухня за раздаване на топла супа. "Напротив, нейната работа, накратко казано, е да свързва бизнеса и нуждата", казва тя.
Пътят на храната
В складовете на Хранителната банка в Елин Пелин постъпва дарената пакетирана храна, както и охладени продукти: млечни произведения, месо, зеленчуци. Доброволци преглеждат срока им на годност и качеството. Следва бързо разпределение на провизиите към партньорските организации, които включват хранителни програми в своята дейност.
Това са социални кухни, социален патронаж, неправителствени организации, помагащи на деца с увреждания и техните семейства, възрастни хора, самотни майки и жени в риск, хора в неравностойно положение и т.н.
"Когато се каже "загуба", "разхищение" на храна, ние веднага се сещаме за боклук. Нищо подобно. Не става въпрос за храната, която вадим от кофите или за остатъците в чиниите ни. Не става въпрос за храна, която е второ качество, а за такава, която можете да си купите в магазина", казва Крис Ребсток, вицепрезидент на The Global FoodBanking Network, който работи с БХБ от самото начало.
Неговото мнение е, че хранителните банки все повече се превръщат в продължение на икономическата верига - храната, изживявала пазарния, но не и материалния си живот, може бързо да мине през каналите на благотворителни организации до хората в нужда.
Плащането на ДДС - големият проблем
Въпреки кризата, българите изхвърлят огромни количества храна. По-големият проблем идва от големите производители и търговски вериги, които нямат стимул да даряват залежаващата храна, защото трябва да плащат ДДС.
Представете си огромни количества храна, които залежават в склад. Най-честата хипотеза е те просто да отидат на боклука - или в екарисажа (понякога до витрините за топла храна, надяваме се, не много често). Говорим за годна продукция, която не може да бъде реализирана на пазара, но би била полезна на хиляди хора, за които препитанието е въпрос на оцеляване.
Наскоро БХБ получила пореден отказ от дарение от производител - става дума за тон и половина готова продукция.
Мая Калчева разяснява как на практика стоят нещата: ако производителят е вложил 1000 лв. в производството на някакви продукти, ще трябва да заплати още 200 лв. ДДС, за да я дари.
"Бизнесът в момента няма избор. Няма стимули храната да бъде отклонена към Хранителна банка. А би трябвало, защото тези хора вече са инвестирали пари и ресурси в производството й, за да бъде просто прахосана с лека ръка. Те не искат да го правят, но трябва да оцеляват", обяснява Калчева.
Крис Ребсток дава пример със САЩ, където въвеждането на данъчни облекчения отприщило процеса по даряване на храна.
"Правителството не трябва да гледа на това като на загуба на приходи от данъци, а като на инвестиция в сектора за помощ на хората с ниски доходи. Уверен съм, че нещата ще се придвижат в тази посока", казва американецът.
Той предрича, че Хранителната банка в България ще има голямо бъдеще, защото събира гражданското общество, частния сектор и държавно участие в лицето на Агенцията по безопасност на храните.
Тази система започва да работи първо в САЩ, а след това държавата създава данъчни привилегии за компаниите, които даряват храна. Това увеличило даряването многократно.
Европейската статистика сочи, че средно на година се разхищава по 280 кг храна на глава от населението.
"Когато отидем в магазина, ние искаме да си купим ябълка без петна. Искаме перфектна ябълка. Искаме перфектни продукти. Бизнесът произвежда твърде много, за да задоволи искането на потребителите", казва Ребсток, който от 32 години работи в системата на Хранителната банка.
Как започва всичко?
Идеята за Хранителна банка се ражда през 2007 г., като в основата й лежи фондация ФОРА, опитът на БЧК и Глобалната мрежа на хранителните банки. До 2011 година следва привличане на по-широк кръг представители - бизнес, неправителствени и социални организации, тогавашните структури на Министерството на земеделието и храните, които понастоящем са слети в БАБХ.
В началото на 2012 г. Българска хранителна банка (БХБ) започна процедура по легализация, изграждане на партньорска мрежа и капацитет за работа.
В БХБ работят три души на постоянни позиции, шестима постоянни доброволци, 9 души управителен съвет и също толкова обществен съвет, представители на големи социални организации, както и на БАБХ.
Очакванията на Мая Калчева и колегите й са Хранителната банка да продължи да се развива бързо и успешно. Непосредствената цел е откриване на нова складова база във Варна.
Редом с това трябва да осъзнаем отговорността, която носим за проблема с прахосването на храна - като потребители, бизнес и държава.
"В БХБ работят три души на постоянни позиции, шестима постоянни доброволци, 9 души управителен съвет и също толкова обществен съвет..." ------------------ Тоест, 9 6ачкаторчета и 18 шефчета. Иначе, браво за идеята. Подкепям отпадането на ДДС за дарената храна, стига да има строг контрол, че да не стане още една дупка за източване на ДДС... Все пак, в България живеем. Оня, четеш ли
Тъпа идея и тъпо изпълнение. Искат да направят БГ като Африка хората да умират от глад а те да пускат трохи от време на време и да им пляскаме. Идиотско е да се дава риба на гладните вместо да се ги науЧат да ловят риба. Тъжно е но сме се запътили към 3тия свят с тези безмислици. Премахването на ДДС за такъв тип дарения отваря опции за тоЧене на ДДС и фиктивни дарения, тоя който е писал статията няма идея от икономика. Намерета на гладните постоянна работа вместо да ги храните като африканЧетата. Кафето- оправете си енкодинга.
Аз не разбирам връзката между липсата на ДДС и желанието да се дарява храна. Ако един магазин е купил храна за 1000 лв и след това не е можал да я продаде какво му пречи ДДСто да я подари на някоя организция? Алтернативата е тази храна да се изхвърли. И в двата случая разходите са 1000 лв, а приходите 0 лв.
Не разбирате щото сте индианци. Прост пример защо махането на ДДС е вредно> Аз имам фирма и жена ми има фирма. Аз съм търговец на едро а жената на дребно с магазин/дюкян/будка/лафка или каквото и да е такова където измерването на точния брой баници/милинки/сиренки/продадени продукти не може да бъде извършено без да се назначи 1 данъчен на щат при нея да я дебне на кой какво продава и дали му дава касова за баничката. Аз "дарявам" на жена си всички продукти нужни и за да прави баници и не плащаме ДДС. Тя декларира,че ще храни бедните с тях и ви ги продава на вас. Резултата е,че държавата е ужилена 2 пъти. Прост пример защо храненето хората и създаването на обществени паразити е вредно> http://de.scribd.com/doc/76932065/%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%A0%D0%B8%D0%BC Прост пример как се решават проблемите с крайно бедните в такива случай> http://en.wikipedia.org/wiki/Muhammad_Yunus http://en.wikipedia.org/wiki/Grameen_Bank Хайде индианци дерзайте, да се надяваме да научите нещо.
http://www.fee.org/the_freeman/detail/the-sorry-record-of-foreign-aid-in-africa/ Ето ви още да четете, да се надяваме спрелите ви мозъци да разберат. Като имате желание да помагате на хората вместо да ги храните намирайте им работа.
Говедо13, принципно съм съгласен с теб, много по-добре е да стимулираш човек сам да се грижи за себе си, отколкото да го нахраниш. Също и за опасностите от злоупотреби с ДДС - още в първия си пост го писах. Но в случая става дума за годна храна, която ще се изхвърли, а това е тъпо. Ако не на хора в трудоспособна възраст, то поне на пенсионери може да се даде. Не очаквай от човек на 70 години да бъде работоспособен за да може сам да си докарва нещо над пенсията. Или за домове за сираци, а спестените пари от бюджета им за храна, да отиват за социална адаптация. Или ако щеш да се връщат в бюджета. Със сигурност могат да се измислят начини да не се хвърля храна. Защото в това време, с оправданията за световен глад, корпорации произвеждат все повече и все по-вредни храни - ГМО-та, палмови масла и т.н.
Няма такъв начин. Постави се на мястото на производителите и продавачите на даден продукт в случая храна. Ако този продукт се раздава безплатно следват две неприятни за тези хора неща> 1: Потреблението спада, същите, който биха си го купували го получават без пари. 2: Обезценява се. Нека не бъдем глупави,че в цената на всеки един от тези продукти е сметната малка част разходи за унищожаване на свръхпроизводството освен това никой не желае да развива и стимулира плебейския синдром. 3: Има много механизми който спомагат правенето на печалба от излишната стока. Голяма част от така наречените промоции в дискаунтърите по Европа продават маркови вина и други хранителни продукти на по-ниски цени брандирани по друг начин. Голяма част от храните с изтекъл срок на годност заминават за Африка купени чрез пари за помощи събрани в Европа и Америка от данъкоплатците ,за да бъдат изхвърлени в Африка не в Европа. Твоя пример за пенсионерите не е точен понеже той засяга друг проблем от българската реалност- България не се е подписала под всички точки и харти при влизането в ЕС, съответно ЕС няма да следи дали българите живеят под прага на бедността и да се намеси както би се случило и се случва в други държави от съюза.
Признавам, че звучиш разумно от икономическа гледна точка и тъй като не съм специалист, мога само да се съглася. Гледам доста идеалистично на нещата, защото не ме кефи идеята да се похабява храна, но при това положение, май наистина няма разумна алтернатива, която да сработи на практика. Евентуално някакъв вид изкупуване на подобна храна от страна на държавата на ниски цени, които само да покрият споменатите от теб загуби от намалено потребление и обезценяване на стоката? Или това ще доведе до още по-голямо свръхпредлагане от страна на веригите, след като така или иначе част от нереализираната стока гарантирано ще се изкупи?
Тоест, нещо като точка 3., която си писал, но без елемента на изхвърляне На микрониво съм възпитан да не похабявам храна и затова се ужасявам от индустриалните измерения на явлението
Много голям плюс за Говедо13 И аз не съм икономист, но има основни такива заблуди, на които хората се хващат и е хубаво да се разяснява защо не е правилно. Също както идеята на Бобчо от оня ден да се намали работното време на всички, за да може да се включат безработните, вместо да чакат помощи - учебникарски пример за заблуда
Някой умници, пропуснали периода на първоначално натрупване на капитала и костовото "раздържавяване" измислеха нова "закачка" - хранителна банка - разбирай за фирмата която я организира!... Като гледам въпросната "госпойца" - тя явно много е закъсала, за да използва Цветанка и кафето за този "платен репортаж"