Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лифтинг за Путин и ботокс за режима

Защо великите архитекти са готови да съучастват - Херцог и де Мерон, АРУП, Калатрава, когато предварително е ясно, че славата на олимпийската архитектура е не по-дълга от самите игри
Увеселителният парк в Сочи
Солиден бетон

Солт Лейк Сити искаше да докаже, че мормонското общество е отворено към света, Торино - че не е Детройт, Ванкувър - че Канада не е Америка, Китай - че не е диктатура, Лондон - че не е като другите, а Русия - че може да си купи място в ексклузивния клуб на демократичните световни суперсили.

Олимпийските игри са се превърнали в много доходоносен бизнес в глобалната индустрия на развлеченията. Чрез игрите се продават мечти, маратонки, лимонада и политически системи. Но колкото по-недемократична е майката-държава, толкова по-висока e цената. Колкото по-ретроградна е държавата-домакин, толкова по-величествени стават архитектурните жестове и по-патетични спектаклите.

Има ли някъде съмнителна държавна политика - дайте им да организират Олимпиада. Има ли някъде сбръчкан диктатор, пратете му екипа по спешна архитектурна помощ - с милионите, малко фойерверки тук и малко фантазия там, те ще успеят да направят лифтинг на погрозняващия облик на местната "управлявана демокрация".

Не е много учудващо, че за олимпийската архитектура - показната част на игрите - е вече въпрос на чест и престиж да се спечелят най-известните архитекти на планетата, които да вложат най-скъпите технологии по възможно най-неефективния начин. По-учудващо e защо великите са готови да съучастват - Херцог и де Мерон, АРУП, Калатрава, когато предварително е ясно, че славата на олимпийската архитектура е не по-дълга от самите игри.

Единствено в Сочи липсват звездите. Верен на убеждението, че съветските часовници са най-бързите, Путинските зимни дворци и стадиони са проектирани от Мостовик, Моспроект-4, Ингеоком, Урал Експерт...

Цялата строителна истерия под прикритието на ОЛИМПИА е неуместна и скандална - все едно дали са Калтрава в Атина, Херцог и де Мерон в Пекин или Стройпроект в Сочи, на кой му дреме. Няколко снимки обикалят света, след това всичко гние и се срива по един и същ начин. Невероятни суми се инвестират лошо в недоразвити, но затова пък стратегически добре подбрани региони - за малко пропаганда. След това всичко изпада в будна кома.

Решението да се проведат зимни олимпийски игри в единственото кътче със субтропически климат в Русия на фона на обявените световни приоритети за устойчиво развитие е фарс. Фактите показват следното: Три пъти по-скъпо от Атина, два и половина пъти по-скъпо от Лондон, стотици хиляди квадратни метри унищожен кавказки природен резерват, безброй принудително преместени жители. С 38 млрд. евро Сочи достига безпроблемно нови олимпийски висини в дисциплината "нанесени щети от инвестирани средства".

Как може държава, чието население битува в мизерия далеч под всички европейски стандарти, да намира за легитимно да инвестира толкова значителни средства в еднократно, едномесечно събитие? С познатите вече от всички други олимпийски игри аргументи: с надежда за по-нататъшно използване на съоръженията, за развитие на колосален, целогодишен туризъм и перспектива за огромни ползи за региона. Ето как.

Малко математика

38 милиарда евро за Русия - това означава в продължение на 8 години ежедневно инвестирани 13 милиона евро за превръщането на руската ривиера в руските Алпи. Колко много болници, онкоцентрове, училища, театри, регионални спортни зали из цялата страна можеше да бъдат изградени с тези средства?

От друга страна, за да се върнат инвестираните 38 милиарда за консервативно смятани 20 години, в рамките на този период би трябвало всеки ден по 52 000 туристи да оставят по 100 евро дневно, за да може ТурбоСочи да отчита поне по 5 милиона евро на ден. 20 години. 365 дни в годината. В тези сметки се игнорират разходите, както и поддръжката на съоръженията в стойност на милиони, данъци, лихви, и т.н.

А и да дойдат петдесет и петте хиляди, ще има ли Сочи достатъчно места на четирите писти, достатъчно чадъри и място на плажа?

Пробуждането ще бъде болезнено, но бързо. От олимпийския дух след пропагандния махмурлук за Сочи ще остане само олимпийско главоболие. И неплатената сметка.

Дали Путин ще бъде щастлив по време на откриването на Параолимпийските игри на 7 март? Никой не може да каже. Новопридобитият му вид на восъчна фигура от музея на мадам Тюсо трудно издава емоции. Но едно може да се каже със сигурност: мъчително спечеленото от Русия международно доверие и признание вече се стопи, по-бързо от изкуствения сняг на кавказките писти.

Най-четените