Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гонкаджиите са убийци

Уличните гонкаджии са убийци, без значение дали си го признават или не
Уличните гонкаджии са убийци, без значение дали си го признават или не

Тъжно е, че болезнената тема за гонкаджиите става актуална, когато убият някого или пък пробват да се самоубият. Примерът в Лесидрен е показателен за това колко много пропуски има в системата.

Докато се занимаваме със странични въпроси, обаче, пропускаме основния проблем.

А той не е никак сложен за разбиране: момчетата, които съзнателно се надбягват с мощните си автомобили по пътищата в градовете и селата, са потенциални убийци. И от време на време потенциалните убийци стават реални убийци.

Причините за подобни екстремистки изяви на улицата са много, а факторите, които са длъжни да ги спрат или обуздаят, явно липсват.

„Организирането" и участието в „надбягвания" по улици и пътища, които се ползват и от останалите участници в движението, демонстрира висша степен на пренебрежение към законите.

Тоест т.нар гонкаджии са наясно, че нарушават законите, но не им пука. Както не им пука и какви ще са последиците, дори и да смажат човек.

Невероятно трудно е да се обуздае младежкият адреналин или тръпката да пришпориш мощен автомобил. Но не е невъзможно, трябват повече усилия и мисъл. И двете липсват.

Незаконните гонки се провеждат, защото полицията и държавата не работят. Полицаите получават заплати, но не работят, не вършат нищо, за да спрат гонкаджиите. Или пък ако хванат някой такъв, обикновено го пускат срещу дребен рушвет. Това са същата порода полицаи като тези, които оставиха Максим Стависки да кара пиян. После знаете какво стана.

Полицията не работи, оттам няма шанс някои от тези момчета да стигне до съд, затвор и т.н. Както и да се прости с колата си, която е превърнал в средство, с което могат да се убиват хора. Нали знаете, пистолетите не убиват, хората го правят.

И още нещо за гонкаджиите. Те не са спортисти, тяхното не е състезание. Те просто искат да се покажат, а тази мода става твърде опасна - правят глупости по кръстовищата, снимат се, после качват клипчетата в социалните мрежи и трупат евтина слава. В същото време полицаите са далеч от дигиталния свят, ползват фейсбук, за да качват снимки от купони и морето.

Явор Колев една chitanka не можа да хване, те ще гонят старичките „бегачки". Как да стане?

Тези момчета не са автомобилни пилоти. Няма и да станат. Най-добрите в автомобилния спорт и техните преследвачи са посветили години от живота си, за да се учат да пилотират. Работили са абсурдно много време, за да направят колите си бързи, мощни и сигурни - и след като са вложили толкова много от себе си, отиват на състезание.

Където карат на затворена писта или отсечка. Всичко друго е фукня и глупави изпълнения.

Адреналинът и агресията могат да бъдат канализирани - който иска да кара бързо, да търси границата на сцеплението или чака удара на ограничителя на оборотомера, може да го прави на писта. Да, в България, тя е само една, но досега всички опити гонкаджиите да бъдат пренасочени към затворени трасета завършиха с провал.

И въпреки силния напън да даваш газ и да се надбягваш с друг като теб, нито едно от тези момчета, които са вече убийци, няма оправдание за постъпката си. За това, че поставя живота на околните в опасност, че може да предизвика катастрофа или че вече реално убива.

В нормалните държави тези проблеми се решават с масирано използване на камери, за да се елиминира човешкият (корупционният) фактор. А като знаем какъв е човешкият фактор в полицията, то може би това е единственото ни спасение. И естествено, полицията да се размърда малко, а не да стои с широко затворени очи.

 

* Текстът е продължение на дебата в Webcafe.bg за проблемите с контрола над нелегалните автомобилни гонки и идва в отговор на статията "Гонкаджиите не са селяни".

Webcafe.bg е свободна зона за дебат между аргументирани позиции. Ние нямаме претенции да сме "последна инстанция", нито бихме искали да се превръщаме в такава. Вярваме, че само в диалог може да се стигне до същността на важните проблеми.

 

Най-четените