Мъжът, който знаеше твърде много

Едно събитие отече в общия порой от информационни войни, предизборни консултации и други природни бедствия.

В Университета по библиотекознание (УниБИТ) бил създаден Държавен институт за изследване и развитие на лидерството в информационна среда. При голям интерес от научната общност (ако се доверим на информацията в "Земя").

Събитието е открито от ректора на УниБИТ проф. Стоян Денчев - напоследък доста популярен заради друго свое качество - почетен консул на Оман, чийто държавен фонд притежава сериозен дял в замразената КТБ.

Директор на новоучредения институт е Димитър Иванов, представен като ръководител на Общото събрание на УниБИТ и по-известен в обществото като бивш началник отдел в политическото направление на Държавна сигурност, член на "генералското" движение около БСП и издател на същия в. "Земя".

Лентата на Лидерския институт е прерязана от президента на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев и от министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, вероятно също в "друго" качество - на "почетен лидер".

Квотата на УниБИТ

Това не е изолиран знак на уважение от страна на властта към УниБИТ. Година по-рано Йовчев чете лекция по време на научната сесия „Национална сигурност: духовенство и лидерство", организирана от Димитър Иванов, а на срещата Стоян Денчев връчва награда на патриарх Неофит за „Лидерски принос към българската църква и православната вяра".

Същият „академичен състав" (но без Йовчев) две години по-рано прави руския патриарх Кирил почетен доктор на Университета по библиотекознание. На церемонията присъстват посланикът на Русия Юрий Исаков, председателят на ДАНС Константин Казаков, шефката на ДКСИ Цвета Маркова и др.

Да се открие нова структура в държавен университет, не става лесно и не става често. За създаването на факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища е нужно решение на Министерски съвет, според Закона за висшето образование.

Такова предложение в случая е направено в края на април тази година от министър Анелия Клисарова и малко по-късно е одобрено без забележки от кабинета. И светкавичното влизане на УниБИТ в дневния ред на правителството не е случайно. Както не са случайни и други жестове към ректора на ВУЗ-а (например, безвъзмездно прехвърляне на държавни имоти в негова полза).

„Лидерът е търговец на надежда"

Самият Стоян Денчев е жив пример за това как политическите постове не са единственото средство за упражняване на власт. През 90-те години той е бил политически съветник, главен секретар на Министерски съвет, посланик във Финландия и зам.-председател на парламентарната група на ДПС. След което влиза в "Мултигруп", а от 2002 г. поема тогавашния Колеж по библиотекознание и информационни технологии, който под негово ръководство се превръща в един от най-обгрижваните държавни университети. През 2005 г. е избран за почетен консул на Оман в България, с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на икономиката на Султаната.

Би било грешка да се каже, че някога е напускал политиката.

Трима негови кадри от университета се заклеха като министри в края на май 2013 г. - Искра Михайлова (от квотата на ДПС), Мариана Георгиева (от квотата на ДПС) и Цветлин Йовчев.

Денчев се познава с вицепремиера от 2011 г., когато Йовчев решава да се занимава с академична дейност. Проф. Цветан Семерджиев (син на ген. Атанас Семерджиев) го открива за науката в Академията на МВР, след което го препоръчва на Стоян Денчев.

"Запознах се с д-р Йовчев, когато беше никой. Тъкмо го бяха освободили от ДАНС", разказва самият той. Под неговата опека бъдещият вицепремиер прави докторска дисертация, започва да преподава в новия университет и става секретар на Института за научни изследвания към УниБИТ.
„Казвал съм му, че когато човек стане министър или шеф на държавна служба, то не е за цял живот. Министър не е професия", обяснява Денчев.

„Един много добър работник"

Контраразузнавач, бивш директор на ДАНС, бивш съветник на Бойко Борисов, бивш началник на президентския кабинет на Росен Плевнелиев. Пази профила си на експерт, но държи един от най-важните политически постове - вицепремиер и министър на вътрешните работи. Това е Цветлин Йовчев.

Истинската му кариера започва през 1993 г., когато става служител на Националната служба "Сигурност". В края на 90-те е ръководител на направление "Русия. По това време началник на службата е ген. Атанас Атанасов, а заместник - ген. Иван Драшков.

Когато ДАНС поглъща НСС през 2008 г., а Драшков става неин зам.-директор, той привлича Цветлин Йовчев в новата агенция, при това - на ръководна позиция като директор „Контраразузнаване".

Започват да валят скандали. Забележително, тогава гръмва първата голяма атака срещу ПИБ, започнала с фалшива информация във форума на БГ Мама. София остава без сметопочистване за пет дни през августовските жеги заради „Новера". В ДАНС е установено изтичане на информация, журналистът Огнян Стефанов е пребит от неизвестни лица, а няколко депутати установяват, че телефонните им разговори се проследяват (спомняте ли си „Галерия"?). Румен Петков се среща с Братя Галеви, а Алексей Петров се оказва секретен сътрудник на ДАНС.

На 9 октомври 2008 г. Иван Драшков е уволнен с решение на Министерски съвет без мотиви. Заедно с него агенцията напускат и Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев (който по това време е директор на сектор „Сигурност").

Чак след напускането им Петко Сертов разкрива пред Народното събрание, че в агенцията се работи по дело на име „Лиани". Делото е „наследство" от Националната служба „Сигурност", която е започнала да работи по него още от началото на 2007 г. - получава го от Ваньо Танов (тогава директор на ГДБОП). То представлява оперативна разработка, разследваща мрежа от съмнителни контакти на близки до управляващата ДПС лица с високопоставени служители в различни структури на изпълнителната власт и корупционни схеми по отпускането на средства по европейски програми. Постепенното вдигане на завесата около ДАНС говори за това, че службата за сигурност трябва да е гледала на другата страна, когато стане дума за ДПС.

Дали това не обяснява факта, че Ахмед Доган, известен с пестеливите си, но знакови публични включвания, буквално изригва в защита на Иван Драшков (и екипа му) веднага след отстраняването му от ДАНС? "Не може шеф на контраразузнаването да се уволнява за назидание", възмущава се Доган по време на проява на младежкото ДПС в Шумен.

Широко затворени очи

В началото на 2008 г. - Ахмед Доган подписва договор за консултантски услуги с Института по минно дело към "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов (бивш вицепрезидент на „Мултигруп"), по силата на който председателят на ДПС става "мениджър на проучванията" за проекта Цанков камък и още три хидроенергийни обекта, строящи се по поръчка на НЕК. За тези услуги Доган получава 1,5 млн. лева, а НЕК влиза във дългосрочен преразход с 1 млрд.лева.

В този период Делян Пеевски още няма 33 г., но вече е успял човек. Дотолкова успял, че е магистрат без стаж (и в перманентен отпуск) благодарение на шефа на Националното следствие Ангел Александров. Уволнен и върнат с почести от Сергей Станишев като зам.-министър на бедствията и авариите (въпреки мега-скандала с „Булгартабак"). Междувременно през 2007 г. майка му става собственик на пресгрупата на Петьо Блъсков (както стана ясно, сделката е финансирана с кредит от КТБ).

Пеевски е и председател на комисията, която разпределя 300 000 долара, дарени от Султана на Оман за подпомагане на населението в България, пострадало от наводненията. Това не е единственото вложение на Кабус бен Саид в България. Първото дарение е направено още през 2005 г. и е в размер на 380 000 долара за възстановяването на Томбул Джамия в Шумен (по идея на дългогодишния приятел на султана - Симеон Сакскобургготски).

По-късно султанът става и голям дарител на проекта за изграждане на втора джамия в София. А междувременно Оманският държавен резервен фонд купува 30% от Корпоративна търговска банка АД (сделката е официализирана през януари 2009 г.). По това време половината от парите на държавните предприятия вече се държат по сметки в КТБ.

Посредник на Оманския султанат при всички бизнес -начинания в България е почетният консул проф. Стоян Денчев. Общото между всички тях е, че (може би с изключение на КТБ) нито едно вложение не се използва по предназначение. Парите за бедстващите отиват за джипове в министерството на Емел Етем, Томбул джамия чака реставрация години наред, а втори мюсюлмански храм в София няма. И пари няма.

Няма и данни някой от тези паралелни сюжети да са привлекли вниманието на Държавната агенция за национална сигурност - нито тогава, нито сега.

„За да бъдеш и началник, трябват и още няколко качества"

През 2009 г. правителството е сменено, а групата на Драшков взема реванш. Бившият му помощник в контраразузнавателната служба Цветлин Йовчев е предложен от Бойко Борисов за председател на ДАНС, а самият Драшков се връща като зам.-председател на службата, след като в края на 2009 г. ВАС обявява за уволнението му от времето на Сергей Станишев за противозаконно.

И реваншът е буквален. В началото на 2010 г. Ваньо Танов (човекът, от който тръгва „Лиани", вече директор на Агенция „Митници) е поставен под наблюдение заради „сигнал" за покровителство на контрабанден канал. По същото време Алексей Петров - бивш съветник на Петко Сертов в ДАНС е арестуван и започва делото „Октопод".

Нагнетяването на напрежението стига до кулминация, когато на 5 януари 2011 г. вестник „Галерия" (свързан с Алексей Петров) публикува записи от няколко подслушани телефонни разговори на Ваньо Танов. В държавата избухва невъобразим скандал, след който стават ясни няколко неща: че разузнаваческите лобита са в свещена война, че от ДАНС продължава здраво да тече информация, и че разговорите на министър-председателя се прихващат в СРС, до които явно доста хора имат достъп.

А когато Бойко Борисов през февруари приема оставката на Цветлин Йовчев като председател на ДАНС, този път - не кой да е - а председателят на ДСБ Иван Костов излиза да го защитава. Според него министър-председателят е бил подведен да му прехвърли цялата вина . Впрочем две години по-късно, когато Иван Костов напуска политиката и създава своята Лаборатория „Управление на рискове", на първия ред в пълната зала на НБУ е седнал Цветлин Йовчев, дошъл лично да изслуша анализа на бившия премиер).

Явно думите на Костов в известен смисъл са подействали - Йовчев е назначен за съветник по сигурността в Министерски съвет само няколко месеца след скандала, а междувременно става докторант и преподавател в новоучредения Университет по библиотекознание на Стоян Денчев.

В паралелен сюжет - ГЕРБ продава „Булгартабак" на дружество, контролирано о т руския инвестиционен фонд „ВТБ Капитал", Цветан Василев получава наградата „Мистър Икономика" за 2011 г. (лично от Цветан Цветанов), а медиите на Ирена Кръстева са се превърнали в многотиражна информационна брошура на правителството. Нещо повече - създава се цяла медийна група „Български медиен съюз", в чието управление влизат Делян Пеевски, Тошо Тошев („Преса"), Петьо Блъсков („Репортер"), Светлана Шаренкова („Земя") и др.

ГЕРБ печели президентските избори, Йовчев се мести като началник на президентския кабинет от другата страна на „Дондуков", Бойко Борисов подменя няколко министри и изглежда всичко е спокойно. Но някой е останал недоволен.

Мъжът, който знаеше твърде много

Една седмица след като Цветлин Йовчев е избран за министър в кабинета Орешарски, Цветанов - току-що преживял аферата Костинброд, вече няма задръжки и обявява, че назначението му е станало благодарение на Делян Пеевски, но отказва да разкрие подробности. Подробностите сякаш сами се разкриват десет дни по-късно, когато управляващото мнозинство в НС избира Пеевски за шеф на ДАНС.

Точно две седмици по-късно Народното събрание избира Цветлин Йовчев за вицепремиер. Така Орешарски, без да иска, повтаря схемата на Бойко Борисов - министърът на вътрешните работи да „отмени" премиера по няколко управленски ресора - здравеопазването, културата, политиките по младежта и спорта; заедно с няколко агенции: Държавната агенция за бежанците (ключова институция, разпределяща немалък бюджет и предизвикала няколко скандала с менажирането на бежанската криза), Държавният резерв и военновременни запаси, Комисията за сигурността на информацията и - разбира се - ДАНС.

Кариерното израстване, според Цветан Цветанов, било „осребряване на поети ангажименти в предишното управление от определени хора". Наскоро пък заяви, че чрез Цветлин Йовчев ДПС за пръв път са овладели Министерството на вътрешните работи - за което в БСП са имали претенции.

Да, Цветанов е редовен клиент на същите служби, които обвинява в политическа зависимост (а на част от тях е бил пряк ръководител в продължение на 4 години). Но не може да му се отрече последователност. Пък и ако Цветанов не знае - кой?

Защо се скараха довчерашните коалиционни партньори ДПС и БСП и прочетоха присъдата на кабинета „Орешарски"? Защо Лютви Местан - без видим повод - обяви, че ДПС няма да подкрепи нов премиер в рамките на този парламент? Дали е вярно, че на среща с Ахмед Доган след евроизборите Сергей Станишев е поискал две неща - или да бъде назначен за премиер, или Цветлин Йовчев да бъде отстранен?

И как се обяснява в тази поредица от събития демонстративната поява на Цветлин Йовчев на събитието, организирано от Стоян Денчев и Димитър Иванов? Същият Стоян Денчев - който посредничи на Оманския фонд в преговорите с държавата за купувуането на Корпоративна банка. И Димитър Иванов, който води активна кампания срещу Станишев, като дори наскоро каза: „Преди време имаше документален филм за Стефан Стамболов - „Съзидателят и съсипателят". За съжаление при Сергей Станишев може да говорим единствено за съсипателни ефекти от неговата дейност през последните няколко години".

Съвпадения по време, по място, по главни действащи лица и поведение. Правителствата идват и си отиват, на пръв поглед динамиката е убийствена, а се оказва, че от десетина години насам играчите не са се променили. Само сменят своето амплоа - от поръчители в изпълнители и обратно.

А за по-отговорните вече е гарантирана награда - пожизнена катедра в Държавния институт по лидерство.