Не звънец, а гонг удари последните дни, когато общественото внимание бе насочено към образованието и в частност финансирането на частните училища. Няма как да остана равнодушна към толерирането им и поставяното им на равна нога със задъхващите се държавни.
Пиша този материал от първо лице на базата на всекидневни наблюдения в столично училище.
На първо място е доста странно да ми се налага да събирам пари от учениците си за хартия и тонер, тъй като няма как да отпечатам контролните им тестове и всички съпътстващи часа упражнения. Всеки път, когато трябва да се изправя пред тях и изпросвам въпросните "подаяния", изпитвам изключително неудобство и срам.
Това не е всичко. Например протеклите през зимата покриви, неработещи физкултурни салони... мога да продължа списъка до безкрай.
За пореден път ни убеждават, че образованието не е приоритет на държавата. Който може, се спасява - изборите са два - в частно училище или в чужбина? Мишлетата напускат потъващия кораб, наречен държавно училище.
И друг немаловажен факт, който все не отчитаме - преподавателският състав е застаряващ, най-младият учител е на средна възраст 40 години.
Къде са младите учители? Стотина души завършват всяка година редовно обучение с квалификация "филолог и учител по български език и литература"?
Задавам въпрос към колегите си, който реторично ще се блъсне в стена от мълчание. Тъй като ми е пределно ясно, че педагогическата правоспособност си остава само на документ и никой след това не поема този път.
И ето как няма никаква приемственост между поколенията. Интересно какво ще стане след като настоящите учители се пенсионират (като голям процент работят в пенсионна възраст и в момента). Това е сериозен въпрос, който никого не тревожи.
Млади учители няма. Те са приятно изключение, когато започват работа по доброволчески програми, заместване или по някаква лична принуда за кратък период.
Убедих се и в неразбирането, което крие учителската професия от страна на обществото. Всички митове се разбиват едва когато се започне работа в училище.
Ниските заплати не са пропорционални на изключителната отговорност, която носи тази професия. Дългите ваканции са само за учениците, учителите са на работните си места, работното време на половин ден е също мит, когато часовете ти започват в 13.30 часа до 19.30 часа, а преди това имаш консултации с ученици и трябва да провериш 200 писмени работи. Но млъкни, сърце...
Разбира се, че заради повсеместната криза, в която се намираме, няма как и образованието да е в цветущо състояние. Но именно в такива икономически трусове излиза наяве равносметката, че държава, която пренебрегва бъдещето си, извършва най-страшното, бавно, но сигурно убийство.
Колкото и страшно да звучи, правдивостта на тази теза може да се потвърди от всеки, прекрачил прага на училище. Лесно е да се законодателства, когато децата ти учат в чужбина или в частно училище. Епикризата е ясна: сегашните управници скъсяват живота на българското образование, държат го на системи и са готови всеки момент да махнат кислородната му маска.
Надявам се гласът ми да не отиде в пустинята на безразличието, защото власт, която зачерква образованието и се опитва по всякакъв начин да го унищожат с политиката си по намаляване на бюджета, рано или късно ще бъде наказана от онези деца, които в момента са в училище.
Те са следващите.
До синя птица, гарга, авлига или каквото и да е: Наивно и плоско е да търсиш изявата на обикновени служители на системата, с напълно неадекватните ти насърчавания да променят нещо. Със същия успех всеки може да обвинява: военните, полицаите, лекарите, миньорите, моряците, работниците и т.н., че не правят нищо за да променят нещо. А промените трябва да идват първо от законодателния орган, после от ръководството на изпълнителния орган. И то да са такива промени, че да имат за цел подобряване на условията на работещите в съответната област. Така че калпаво е висшето управление (нямам предвид само сега управляващите, а и всички преди него за последните 20 години), а не хората в съответната система или отрасъл. Рибата се вмирисва откъм главата. Така че, режем главата и толкова.
Някой гледа ли Господари на ефира тази вечер? Ето пример с една спортна зала, на която й тече покрива... Ако си бяха стояли на задниците да чакат някой да се сети за тях и да им оправи покрива, щяха да си останат с чакането. Дали ще бъде оправен или не, не знам, но поне са опитали да направят нещо. Един учител в България... много може да направи, 2000 още повече, но докато всеки един стои и си мълчи, нищо няма да стане. Още повече, че те не са наясно какво искат да правят и как според тях трябва да стават нещата при сегашните условия. А и съм напълно убедена, че на един, който иска нещо да прави, му скачат 100 да го възпрат, щото е по-лесно да се крета както до сега. Ако учителите стачкуваха срещу всеки идиотизъм, който идва от властта, едва ли положението в училищата щеше да е такова. Защото така както са тръгнали работите след още 20 години може да се минава в горен клас и с пет двойки, може и да им бъде забранено изобщо да пишат двойки на учениците (каквато е тенденцията в момента), може да се премахнат всякакви паралелки, кандидатсване за гимназии и какво ли още не, а матурите да се изразяват в това да можеш да си напишеш правилно името. Та дали им е работа да поправят покриви... не е... ама докато не станем европейска държава може и това да им се наложи. Като не искат да ги оправят да си стоят и да им тече вода на главите, но и да не се оплакват, че някой отгоре им е виновен. Щото докато се седи да се чака някой да дойде да ни оправи положението, нищо няма да стане... My Majesty, ако трябва да избираш дали детето ти ще кисне в някое кафене следобяда или ще репетира за някой концерт, за да помогне на училището, в което учи, много ме съмнява да отидеш да съдиш училището, що занимава детето ти с такива работи и не го остави на спокойствие да пийва кафенцето. axsbf ако не си забелязал от всички от теб изброени професии излизат да стачкуват от време на време (твърде рядко, но все пак...) точно щото не са съгласни нещо с управляващите. Все още не са ни приспали чак толкова дълбоко, че и това да не правим. Та да ти кажа очаквам в момента повече от обикновените служители и хора да направят и променят нещо, щото от тия отгоре се видя, че нищо не може да се очаква.
Този дето го трият: недей се захваща на дребно, под думата "плюене" имах предвид същото, което и ти каза: едно браво, и айде оттатък... Или както каза една приятелка тази вечер - "Много ми харесаха всички, които се повъзмущаваха за синята зона във Фейсбук 2 часа в работно време и после започнаха да си честитят 8 март!" Така че дай да не се дърляме - мисля, че повечето ни мнения тук съвпадат.
My Majesty
bluebirth, чети: http://genek.info/?p=14584 и http://genek.info/?p=14789
Забравих! За статията - БРАВО и ПОКЛОН!
Вие лично какво направихте, за да се поправи покривът на училището или спортният салон? __________ Ти тъп ли си бе? Какво се очаква да направи един учител, за да подобри материалната база в училището? Лични средства ли да влага, сам ли да хване четката, та да пребоядиса, или може би собственоръчно да оправи покрива? Сори, ама тая простотия... Все едно някой като се оплаче, че за пореден път го били пребили и обрали, да му крещиш, че, видиш ли, не правил нищо срещу уличната престъпност.
Таман реших да праснем на Лилето един минус и се сетих че има празник днеска .
Iratais, спокойно й праскай минуса на Лилето - празникът е за жените, не аз нея
Истината е, че това са все още държавни учреждения /колкото са останали/ -болници, училища и т.н. На държавата /каквото е останало/ не и пука и слабо се интересува какво се случва в тях, за качество на услугата изобщо не говорим. Дали ни е бедна държавата или предпочитаме да покрадваме отколкото да се образоваме да кажат специалисти в областта на народопсихологията Резултатът е налице!