Шест месеца или 180 дни - времето, оставащо ми като туко-що завършила ученичка в родната страна, преди да отлетя към престижната Германия. На приятелския съвет „К'во ще се занимаваш с глупости, живей си живота на Слънчев бряг цяло лято!", смело отговорих с и до ден днешен неразбрана от много хора идея.
В град в Северна България, изпълнен с вековна история и артистични идеи, надничащи дори из пропуканите му улици, аз и моя приятелка взехме смелото решение да отворим ателие и (Бог да ни е на помощ!) да дадем нашия малък принос за културното развитие на общността.
И тук, дами и господа, се появи той! Почука шумно на прясно боядисаните прозорци, изкашля се по балкански, качи краката си върху масата и повече не си тръгна.
Познахте го нали - това е българският манталитет в пълния му блясък
Ако трябва да се изразя математически, бих го казала така: на всяко „Браво, чудесна идея", нашият нов „приятел" ни се показваше в ролята на поне десет различни персонажи. Започнете от недочуващия съсед дядо Митко, според когото правим нещо незаконно и само Милицията (да, няма правописна грешка) ще го спаси, и стигнете до случайни будни граждани и гражданки с афинитет към поп-фолк музиката, домашната сливова и тигровите модни шарки, които искрено и лично ни заявяваха: „Няма пък, няма да ви се получи". - „Защо?", питахме недоумяващи ние, а отговорът гласеше категоричното: „Няма пък, защото така."
И така въоръжени с по едно „Няма пък, ще ни се получи", наивно се опитвахме дълго време да правим нещо по-различно от любимите дейности на безброй наши връстници. Да, сигурно за много хора звучи скучно (дори безсмислено?) да организираш литературно четене на Тери Пратчет, вместо да се запознаеш с местни връстници в новоокритата чалга дискотека. В крайна сметка живеем в демократична държава и всеки има право на избор, нали?
Опитахме се, повярвайте ни, наистина впрегнахме всички мисловни усилия, за да разберем избора на много хора, които продължиха да хранят нашия безсрамен гост. Опитахме се да не обръщаме внимание на вземащия му огромни размери апетит и съвсем по детски направихме безброй опити да създадем нещо красиво.
Уви, грозните думи (повечето, от които зад гърба ни) и подобни случки бавно убиваха тази ни мечта, докато той, господинът, стоеше в ъгъла, вече достатъчно угоен, че да не може да стане, сочеше ни с пръст и се смееше с пълна уста. - „Какво си мислехте, че правите и то без да ме поканите?"
В трудни ситуации майка ми винаги е казвала: „И това ще мине". Но аз знам, че той, господин Български Манталитет, няма да си тръгне
След всяка кражба от ателието ни, след всеки оставен графит по вратите, след всяко безсмислено обвинение, че „копираме" идеите на други арт организации в града, чиято основна цел е усвояването на космически суми от общински проекти, все повече се убеждавам в едно единствено нещо.
Аз не напускам страната ни като млад, безработен, мързелив, чакащ късмета от нищото човек. Аз си тръгвам от границите на България като млад, кипящ от енергия и вече потъпкани идеи човек, който е имал поне сто мечти и към тяхното постигане се е сблъскал с поне хиляда стени.
Докато пиша тези редове, събирам и последните си вещи от любимото ателие. Багажът не е много - кутия с моливи, снимки от изминалата половин година, усмивките на всички приятели и любими хора, внимателно завързани с панделката на тяхната подкрепа.
Там, в ъгъла, все пак й позволявам да се намести - надеждата, че когато се върна след години „и това ще е минало"...
Разбира се, Минке. Мацките с арт наклонности, завършили преди половин година училище, обикновено притежават голям опит и квалификация, и като идат в Германия, ги наемат отма поне като нАучни сътрудници за 10 бона юро на месец, минимум!
"Клубовете по интереси вървят в градове от милион нагоре. Заради обезличаването на хората и асоциализацията присъща на големите населени места. Всъщност, дори и литературните клубове не се правят за да внасят култура и просвещение, а за да предоставят възможност на хората първо да избягат от скуката, като намерят себеподобни, с които да си прекарат приятно в компания някоя и друга вечер, и второ – шанс за запознанство с хора със сходни интереси с цел чифтосване. " Ха, един от малкото пъти, когато съм съгласна с Рованина!
Абдукторе, очевидно не коментирах мацката. Коментирах генерализирането на дедото дето, видиш ли всички заминали са миячи... Хайде да е в тон със статията, това не спадали към "българския манталитет"? Риторичен въпрос. И един призив- мислете мааааалко по-абстрактно от частния случай- обикновено той е само за илюстрация...
Абе, Минке толкова време мина, ти продължаваш да апелираш глухите и да се опитваш да водиш слепите, не забърса ли някое гадже барем?
На приятелския съвет „К'во ще се занимаваш с глупости, живей си живота на Слънчев бряг цяло лято!", смело отговорих с и до ден днешен неразбрана от много хора идея. ========================== Това какво общо има българския манталитет? Такива индивиди ги има по целия свят ама нали е модерно да се приписват всякакви негативни качества на българина които видиш ли са уникални само за него,а не са общо човешки. Българина има много негативни черти ама това което е описано в статията не е нещо което е уникално само за нас!
Бен, нещо мнооооого си се объркал- имам гадже от години! А по-малко слепи и глухи си е цел заслужаваща усилията!
Реалиста | 30.06.201413:38 Мит е, че само образованите хора напускат страната ни, има също толкова гастарбайтери, които заселват цели квартали, милеят за чалгата и простотията и съзнателно не искат да се впишат в еуропейската среда. Пътувал съм много, за да видя и малки испански градчета пълни с български цигани - във Фрага - най-големият клуб е български и се слуша яко пайнер - научих го от русенската циганката, която ми направи дюнер в турския р ================================================== Да не каже,че 60% от необразованите в България отиват в чужбина, защото тук в България не могат да си намерят "нискокачествена" работа за която да им плащат хубава заплата. Но понеже на запад плащат добри пари да миеш кенефи (примерно) хората бягат от тука. За това западна Европа пропищява от нашите емигранти. Те търсят единствено да вършат черна работа. Никой работодател няма да откаже някой интелигент човек да работи за него.
Минка каза: "имам гадже от години!" Дарлинг, ако не беше удивителната щях да ти повярвам, но точно така поднесено ми прозвуча като смахната лелка, която наистина има гадже, обаче гаджето е сглобен от квото се сетиш и живее в мазето.
Хора, погледнете реално на нещата. Щом всички пишем тук, имаме достъп до интернет, покрив над главата, храна в корема, надали е толкова зле положението, камо ли някои хора да изпадат в крайности, че тука е кенеф, клоака и прочее. Както си го направиш, ако си лайнар, ще чувстваш като в кенеф, където и да отидеш! Вие сте едни НЕБЛАГОДАРНИЦИ, и за малкото което имате. Я погледнете останалата част от населението извън Европа и Северна Америка как живее, питейната водата е лукс в някои райони, да не говорим за интернет! Тука са се събрали едни интернет мрънчовци, които са приели много от нещата за даденост. Не че не бих живял в чужбина, има много красиви, много по-хубави места по света, в които бих живял, но и тука мога да си го направя добре. Познавам толкова много свестни хора, че времето ми не стига да прекарвам времето с всички тях. Да, заплатите тук са ниски, но ние се сравняваме с Западна Европа, където световната търговия се е зародила преди няколко века! Няма лошо в това, който и да е, образован, или необразован, всеки да отиде в чужбина, все нещо ще научи. Но моля ви се, като излизате в чужбина, не изкарвайте България като някакво сметище, току-виж някой ви повярва. И сега по повод Джулайя да се хванем всички за ръце и да запеем КУМБАААЙАААА КУМБАААЙААА
Реалистеее, много ме забавляват такива като тебе дето сутрин влизат без да искат в някоя локва, пък тя се оказва входа на метрото и мокри до кости си казват "брех, ама пък скивай колко вода имаме." Аз пък искам модерен транспорт, да ми е чистичко, да няма фасове и кал по улиците (сега ще кажеш, че тва с калта е невъзможно. Възможно е, гърците като са го изобретили са го нарекли дренаж), да изляза и да се разходя в поддържан и красив парк, да виждам по-малко дебели хора и повече хора които излизат на въздух, за да се поразтъпчат защото ИМА къде. Вместо това получавам дупки, хвърчащи коли, кофти осветени и осрани от помияри паркове, счупени клони, оцапана кола, оцапан живот, смрад, мизерия и гняз. Е как да не го наречеш кенеф това бре??!
Ben, има го и това, но трябва да си сляп и глух да не видиш желанието и нарастващия потенциал в хората за промяна. Според мен тя е осезаема. А т'ва дришли да ми реват, колко било гадно тъдява и вийш лье, как юбералеся на тех чека, докато ние само мачкаме и натискаме в коптора, е, идва ми меко казано, дразнещо. Всеки според както си го направи. Видял съм много нямане и мизерия, затова оценявам всеки един момент с усмивка. Пък Любчето да гълта симетрични вурстове, щом и е на сердце... Живота учи!
Ако живееш в някой кофти квартал разбирам коментарите ти, но не приемам това обощение, че всички улици, паркове в България са кални, мръсни, усрани, и пълни с дебели чалгари. Това е чиста проба песимизъм. Какво да ти кажа Бен, имаш уникалната възможност да отидеш в по-чиста еуропейска държава. Нямам нищо против, всеки е свободен да живее, където си иска, това е голямо предимство в днешно време и е срамота човек поне да не пътува. Великото преселение на народи е част от развитието на човешката цивилизация, винаго го е имало и ще го има в някаква степен. Съжалявам, че авторката е имала нереализирани мечти в страната ни, и не я виня че иска да напусне. Има много като нея, недооценени, неразбрани и т.н. Но като попаднете в чуждата среда, не им разказвайте само за кофти нещата, за да ви приемат по-бързо. Разкажете им и за другата страна Която е и универсална и за балканите, и въобще на много други места по света.
Гражданино Хъ, не отричам желанието за промяна. Поколението се сменя, а новото знае какво можем да имаме и се старае да го получи. А иначе, всеки се опитва да намери своето щастие. Било то в невежество или ровейки в калта. Аз моето бях сигурен, че ще го намеря тук. Така и стана.
Странна рабона -защо толкова хора се възбудиха от тая статия? Тази млада жена си е написала нейните лични усещания за нещата, без дори и да намеква,че някой трябва да е съгласен с нея. Веднаха, обаче се надъхаха сума ти корави пичове и започнаха да убеждават аудиторията каква нещастница бела авторката, че не можа де си реализира мечтите в България. Даже и обидни квалификации, нетърпящи възражение указания как човек трябва да се чувства щастлив ит. н. и т.н. Интересното е,че обикновенно тези, които не приемат чуждо мнение, с удоволствия опитват да наложат своята гледна точка като правилна. Ще прощавата, ама това просташко биене в гърдите от типа "Бен булгар,булгар!" е повече от гнусно. Да се има за велик в собствените си очи е право на всеки. Но да си навира егото в лицето на другите-това вече е признак на ниска, даже низка култура. Прасето е суперщастливо в кочината си и никой не може да го убеди,че има по-прекрасни места на света. Да уважаваш мнението на другия- това се казва демокрация. И така.
"Но като попаднете в чуждата среда, не им разказвайте само за кофти нещата, за да ви приемат по-бързо. Разкажете им и за другата страна Усмивка Която е и универсална и за балканите, и въобще на много други места по света. " Аз така правя!