Шест месеца или 180 дни - времето, оставащо ми като туко-що завършила ученичка в родната страна, преди да отлетя към престижната Германия. На приятелския съвет „К'во ще се занимаваш с глупости, живей си живота на Слънчев бряг цяло лято!", смело отговорих с и до ден днешен неразбрана от много хора идея.
В град в Северна България, изпълнен с вековна история и артистични идеи, надничащи дори из пропуканите му улици, аз и моя приятелка взехме смелото решение да отворим ателие и (Бог да ни е на помощ!) да дадем нашия малък принос за културното развитие на общността.
И тук, дами и господа, се появи той! Почука шумно на прясно боядисаните прозорци, изкашля се по балкански, качи краката си върху масата и повече не си тръгна.
Познахте го нали - това е българският манталитет в пълния му блясък
Ако трябва да се изразя математически, бих го казала така: на всяко „Браво, чудесна идея", нашият нов „приятел" ни се показваше в ролята на поне десет различни персонажи. Започнете от недочуващия съсед дядо Митко, според когото правим нещо незаконно и само Милицията (да, няма правописна грешка) ще го спаси, и стигнете до случайни будни граждани и гражданки с афинитет към поп-фолк музиката, домашната сливова и тигровите модни шарки, които искрено и лично ни заявяваха: „Няма пък, няма да ви се получи". - „Защо?", питахме недоумяващи ние, а отговорът гласеше категоричното: „Няма пък, защото така."
И така въоръжени с по едно „Няма пък, ще ни се получи", наивно се опитвахме дълго време да правим нещо по-различно от любимите дейности на безброй наши връстници. Да, сигурно за много хора звучи скучно (дори безсмислено?) да организираш литературно четене на Тери Пратчет, вместо да се запознаеш с местни връстници в новоокритата чалга дискотека. В крайна сметка живеем в демократична държава и всеки има право на избор, нали?
Опитахме се, повярвайте ни, наистина впрегнахме всички мисловни усилия, за да разберем избора на много хора, които продължиха да хранят нашия безсрамен гост. Опитахме се да не обръщаме внимание на вземащия му огромни размери апетит и съвсем по детски направихме безброй опити да създадем нещо красиво.
Уви, грозните думи (повечето, от които зад гърба ни) и подобни случки бавно убиваха тази ни мечта, докато той, господинът, стоеше в ъгъла, вече достатъчно угоен, че да не може да стане, сочеше ни с пръст и се смееше с пълна уста. - „Какво си мислехте, че правите и то без да ме поканите?"
В трудни ситуации майка ми винаги е казвала: „И това ще мине". Но аз знам, че той, господин Български Манталитет, няма да си тръгне
След всяка кражба от ателието ни, след всеки оставен графит по вратите, след всяко безсмислено обвинение, че „копираме" идеите на други арт организации в града, чиято основна цел е усвояването на космически суми от общински проекти, все повече се убеждавам в едно единствено нещо.
Аз не напускам страната ни като млад, безработен, мързелив, чакащ късмета от нищото човек. Аз си тръгвам от границите на България като млад, кипящ от енергия и вече потъпкани идеи човек, който е имал поне сто мечти и към тяхното постигане се е сблъскал с поне хиляда стени.
Докато пиша тези редове, събирам и последните си вещи от любимото ателие. Багажът не е много - кутия с моливи, снимки от изминалата половин година, усмивките на всички приятели и любими хора, внимателно завързани с панделката на тяхната подкрепа.
Там, в ъгъла, все пак й позволявам да се намести - надеждата, че когато се върна след години „и това ще е минало"...
Минка каза: "имам гадже от години!" Дарлинг, ако не беше удивителната щях да ти повярвам, но точно така поднесено ми прозвуча като смахната лелка, която наистина има гадже, обаче гаджето е сглобен от квото се сетиш и живее в мазето.
Хора, погледнете реално на нещата. Щом всички пишем тук, имаме достъп до интернет, покрив над главата, храна в корема, надали е толкова зле положението, камо ли някои хора да изпадат в крайности, че тука е кенеф, клоака и прочее. Както си го направиш, ако си лайнар, ще чувстваш като в кенеф, където и да отидеш! Вие сте едни НЕБЛАГОДАРНИЦИ, и за малкото което имате. Я погледнете останалата част от населението извън Европа и Северна Америка как живее, питейната водата е лукс в някои райони, да не говорим за интернет! Тука са се събрали едни интернет мрънчовци, които са приели много от нещата за даденост. Не че не бих живял в чужбина, има много красиви, много по-хубави места по света, в които бих живял, но и тука мога да си го направя добре. Познавам толкова много свестни хора, че времето ми не стига да прекарвам времето с всички тях. Да, заплатите тук са ниски, но ние се сравняваме с Западна Европа, където световната търговия се е зародила преди няколко века! Няма лошо в това, който и да е, образован, или необразован, всеки да отиде в чужбина, все нещо ще научи. Но моля ви се, като излизате в чужбина, не изкарвайте България като някакво сметище, току-виж някой ви повярва. И сега по повод Джулайя да се хванем всички за ръце и да запеем КУМБАААЙАААА КУМБАААЙААА
Реалистеее, много ме забавляват такива като тебе дето сутрин влизат без да искат в някоя локва, пък тя се оказва входа на метрото и мокри до кости си казват "брех, ама пък скивай колко вода имаме." Аз пък искам модерен транспорт, да ми е чистичко, да няма фасове и кал по улиците (сега ще кажеш, че тва с калта е невъзможно. Възможно е, гърците като са го изобретили са го нарекли дренаж), да изляза и да се разходя в поддържан и красив парк, да виждам по-малко дебели хора и повече хора които излизат на въздух, за да се поразтъпчат защото ИМА къде. Вместо това получавам дупки, хвърчащи коли, кофти осветени и осрани от помияри паркове, счупени клони, оцапана кола, оцапан живот, смрад, мизерия и гняз. Е как да не го наречеш кенеф това бре??!
Ben, има го и това, но трябва да си сляп и глух да не видиш желанието и нарастващия потенциал в хората за промяна. Според мен тя е осезаема. А т'ва дришли да ми реват, колко било гадно тъдява и вийш лье, как юбералеся на тех чека, докато ние само мачкаме и натискаме в коптора, е, идва ми меко казано, дразнещо. Всеки според както си го направи. Видял съм много нямане и мизерия, затова оценявам всеки един момент с усмивка. Пък Любчето да гълта симетрични вурстове, щом и е на сердце... Живота учи!
Ако живееш в някой кофти квартал разбирам коментарите ти, но не приемам това обощение, че всички улици, паркове в България са кални, мръсни, усрани, и пълни с дебели чалгари. Това е чиста проба песимизъм. Какво да ти кажа Бен, имаш уникалната възможност да отидеш в по-чиста еуропейска държава. Нямам нищо против, всеки е свободен да живее, където си иска, това е голямо предимство в днешно време и е срамота човек поне да не пътува. Великото преселение на народи е част от развитието на човешката цивилизация, винаго го е имало и ще го има в някаква степен. Съжалявам, че авторката е имала нереализирани мечти в страната ни, и не я виня че иска да напусне. Има много като нея, недооценени, неразбрани и т.н. Но като попаднете в чуждата среда, не им разказвайте само за кофти нещата, за да ви приемат по-бързо. Разкажете им и за другата страна Която е и универсална и за балканите, и въобще на много други места по света.
Гражданино Хъ, не отричам желанието за промяна. Поколението се сменя, а новото знае какво можем да имаме и се старае да го получи. А иначе, всеки се опитва да намери своето щастие. Било то в невежество или ровейки в калта. Аз моето бях сигурен, че ще го намеря тук. Така и стана.
Странна рабона -защо толкова хора се възбудиха от тая статия? Тази млада жена си е написала нейните лични усещания за нещата, без дори и да намеква,че някой трябва да е съгласен с нея. Веднаха, обаче се надъхаха сума ти корави пичове и започнаха да убеждават аудиторията каква нещастница бела авторката, че не можа де си реализира мечтите в България. Даже и обидни квалификации, нетърпящи възражение указания как човек трябва да се чувства щастлив ит. н. и т.н. Интересното е,че обикновенно тези, които не приемат чуждо мнение, с удоволствия опитват да наложат своята гледна точка като правилна. Ще прощавата, ама това просташко биене в гърдите от типа "Бен булгар,булгар!" е повече от гнусно. Да се има за велик в собствените си очи е право на всеки. Но да си навира егото в лицето на другите-това вече е признак на ниска, даже низка култура. Прасето е суперщастливо в кочината си и никой не може да го убеди,че има по-прекрасни места на света. Да уважаваш мнението на другия- това се казва демокрация. И така.
"Но като попаднете в чуждата среда, не им разказвайте само за кофти нещата, за да ви приемат по-бързо. Разкажете им и за другата страна Усмивка Която е и универсална и за балканите, и въобще на много други места по света. " Аз така правя!
Минке, това го написах за хората, които наричат държавицата ни сметище и кенеф. България не е сметище, ето това е сметище: https://www.youtube.com/watch?v=ZRuSS0iiFyo
От две седмици съм в командировка във Франция... Всичко е красиво, чисто, поддържано, интересно... Само че има един голям проблем - не съм си у дома... Тук съм никой, един от многото чужденци, който даже не говори езика им. Учтиви са, но само защото така са възпитани, а не защото наистина го чувстват. Не ми е мястото тук - с колкото и добри колеги от цял свят да съм, тук не се чувствам както вкъщи Бил съм за по няколко седмици и в Германия, даже и в Румъния, толкова по-близка до нас по манталитет - усещането след няколко дни винаги е едно и също - самотно! И само за няколко седмици и вече дори най-красивото място не ми харесва... Пожелавам на авторката късмет и търпение - за да свикне да живее сама в чужбина! Ще й се наложи да преживее много неща, за които няма и най-малка представа! И като започне с носталгия да си спомня как се е чувствала в България, пак да прочете статията си. И ще има доста неща за пренаписване... Но като за начало, за да свиква още отсега - Госпожице, не се оплаквай! Като не ти харесва нещо, просто го промени! Щом искаш да заминеш - заминавай, на никой не му пука защо искаш да напуснеш България, както на теб не ти пука защо на нас ни харесва в нашата малка държава! Но не се оплаквай повече - както ревеш тук, така ще ревеш и там! Само че там ще си ревеш сама вечер, защото няма да има с кой да споделиш...
Крещящ пример за лицемерието и откровеният расизъм на либерастката пропаганда тук. КЪДЕ ВИ Е ТОЛЕРАНТНОСТТА КЪМ "РАЗЛИЧНИЯ" ГОСПОДА ЛИЦЕМЕРИ? Когато някой е различен по цвят на кожата, религия или сексуалност, то българинът трябва да преклони глава и да търпи безропотно всичко което смята за крайно неправилно, но когато някой е различен просто по "манталитет" то той трябва да бъде оплюван унижаван и заклеймяван, дори ако в тази категория са всичките ти роднини. И след всичко това отидете в Събота и развявайте голите си задници в борбата за толерантност към "различния". Само да не забравите да изброите към кои точно "различни" трябва да сме толерантни.
Благовест ме кефи, слага си колана дори когато не е в колата. Респект на такиви примери.
Скъпа Любка, твоят текст е страхотен. Напомни ми на моите подобни преживявания. Аз също живея в Германия и то от доста време (на мен всичко на 6 месеца ми изглежда като доста дълъг период от време). Не зная ти в кой край на тази страна се намираш, аз живея в Берлин и, скъпо момиче, няма много лустро наоколо. Вдигни глава и се бори с всякакъв манталитет, защото хората са завистливи навсякъде. Чети, мечтай и им се усмихвай. Убива ги отвътре Успех
Успех в Германия! Навсякъде е хубаво, стига човек да носи позитивна нагласа у себе си. Както и навсякъде има такива като Гризли. Чужбината за тях е много страшна държава. Не само българи; познавам такива хора от какви ли не държави. Факт е, че в страните от т.нар. Източен Блок още тънат в комунистически манталитет: _богатите са лоши_ , от което следва и че всеки, правещ опити да живее според желанията си, също е лош. Особено ако търси щастието си и на нови територии, вместо да тъне в клетост там, където е роден. Обаче нинджите са същите - независимо дали живеят в Европа или сред камилите, се чаршафосват и се изолират от различните от тях. В UK славяните така и не научават английски за няколко години пребиваване там - защото все гледат да са сред свои. Накратко, пожелавам и на авторката, и на яростните й оплювачи, ЩАСТИЕ. Защото колкото по-щастливи сме, толкова по-способни сме да радваме и другите около нас.
Един млад човек, който иска да си уреди живота с това, което обича да прави и вижда, че тук няма да стане. Не виждам проблема? Вече дори не трябва да прави впечатление на хората, кой остава и кой си заминава. Света става глобален. Говори се даже за сливане на цели държави... а вие си останете с ограниченото мислене. Някак вече дразни цялата тая простотия около това кой заминава и какво ще прави 'там'. Дали ще мие чинии или ще изкарва милиони - вас този индивид не ви бърка. Той даже може да внесе пари в България. Бъркат ви хората, които остават тук. Бърка ви начина им на мислене.