"Пълно за празно" в градския транспорт

Решителна студено накъдрена дама на средна възраст ме поглежда със сдържаната строгост на лелка в детска градина, докато тършувам из джобовете си за билет. За обща радост имам такъв, а не имитирам търсене. Няма да има поредна транспортна драма в този случай, косите погледи между нея и колегите й в дъното на автобуса подсказват, че контролът е упражнен адекватно.

И вълкът сит, и пътникът редовен. Само билетчето не остава цяло - тя откъсва половината му и грижливо го прибира в джоба.

Стоп кадър.

Независимо дали си давате сметка или не, но вашият превозен документ има добавена стойност за контрольора. Тя, разбира се, е нищожна, но все пак съществува. За нуждите на настоящата теза, нека приемем, че е 5 ст. и не спорим за детайли.

В края на деня моята откъсната половинка, заедно с останалите събрани от редовните пътници, би трябвало да бъде представена пред съответния висш орган и срещу нея работливият контрольор да получи съответен бонус.

Такава е логиката малките хартийки да се късат на две, тъй като продупчването им така или иначе ги е направило невалидни.

Добросъвестният проверител може да завърши работния си ден със значително количество половинки в джоба, а те, както предположихме, имат своята цена във вселената на СКГТ. Независимо какво казва съдът относно цената на билета, част от него има силата на контрольорско възнаграждение.

Колко жалко е тогава, че непроверените и вече перфорирани билети обикновено завършват в коша за боклук. За вас те нямат стойност, но реално погледнато за контрольорите това са изхвърлени монети, нали така? Те не се в състояние да проверят и разполовят всеки закупен билет, а и достойнството не им позволява да бъркат из кошчетата (поне не открито). Ето как ежемесечно ние с вас, като редовни пътници - ако позволите обобщението - пращаме на боклука парченца хартийка, които всъщност струват за системата нещо.

Нищожността на единичния билет е очевидна, но при продажбата и хипотетичния контрол на 100 000, това би могло да бъде сериозен приход за един работлив контрольор. Оставете твърдата им заплата и прочее, концентрирайте се върху откъснатите билети.

Тази сума никога няма да бъде усвоена по ред причини, но тя теоритично е заложена в цената. Всеки отпечатан билет, след таксуване, носи и малък обратен приход в един съвършено контролиран транспортен свят.

В такъв случай, вместо да изхвърляте дупчената хартийка, вие можете сами да откъснете здравата й част и при събирането на определен брой да се превърнете в желан другар и благодетел за всеки контрольор.

За вас старите билети са просто боклук, но за органите на транспортната система не са, а ние дори не си даваме сметка за това.

А сега майтапът настрана. При условие, че контрольорите няма как да проверят всички билети (факт, който ни позволява смелостта да пътуваме и гратис), всеки пътник би могъл сам да си бъде контрола, откъсвайки неперфорираната част. Уви, не го правим, защото за нас тя няма смисъл, а и студено накъдрените лелки не са ни най-симпатичната част от човечеството, за да им ги даваме даром.

Но ако съществуваше практика, според която ние сами да представяме на СКГТ онази излишна част и в замяна да получаваме бонус, нещата биха изглеждали по друг начин. Представете си го като депозита за бирени бутилки. Не е задължително да ги върнете, но е смислена и насърчителан опция. По същия начин, ако транспортната компания допусне изхабеният превозен документ да има добавена стойност не само за контролите (което си е така или иначе факт), но и за самите пътници, това би могло да има общ стимулиращ ефект.

И сега, при покупката на т.нар. талони един излиза с намалена цена; какво би се случило, ако при връщането на определен брой (вие кажете колко да са) половинки билети, получавате безплатен цял.

Така добросъвестните пътници ще намират смисъл в редовността си отвъд дълга на съвестни граждани. Контролите нека си кръжат, светът е по-сигурен с тях, но гратисът ще изглежда истински контролиран, когато при 16 продупчени билета 17-тият ви е официално безплатен.

Знаем, приятели, знаем, че това е тъпа идея и няма как да стане. Знаем го, дори без да запълните коментарното поле с разумните си обструкции. Но преди да го направите, помислете за секунда върху идеята.

Защото самоконтролът е движещата сила на обществото, не рейсовете и тролеите. А стимулът за него е важен икономически принцип, видим дори за двойкари по математика, като мен, вас и явно всички, които управляват градската транспортна система на София.