Инициатива 136. Водата в ръцете на хората

Дебатът за съдбата на общите блага от доста време е на дневен ред. Големите корпорации опитват да комерсиализират природните ресурси по целия свят и въпреки отпора, който тази комесиализация среща от местни социални движения, съдбата на благата остава неясна.

Например водата, основна съставна част на нашето тяло и основен източник на живот на планетата, отдавна е на мушката на различни транснационални корпорации. Може ли тя да бъде собственост на някого, след като от нея зависи животът на всички живи организми на Земята? Един сериозен въпрос, от чийто отговор може да зависи нашето оцеляване.

В обществените дебати съдбата на водата, както и на другите общи блага, винаги се разглежда в рамките на дилемата държавно-частно, която обаче предлага две възможности, които отдалечават природните ресурси от обществения контрол и създават опасност от злоупотреби.

Но спектърът от алтернативи скоро може да бъде допълнен с един пример, който отива отвъд конвенционалните практики, прилагани до сега масово по света - предложението на Инициатива 136 за кооперативно съуправление на водните ресурси на град Солун, Гърция от всички негови жители.

Нуждата от такава инициатива е продиктувана от съвременния гръцки контекст, в който публичният дълг служи за извинение за приватизацията на много публични блага и услуги.

Под покровителството на Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия, гръцкото правителство поставя на публичен търг заедно с много други и солунската Компания за вода и канализация (EYATH). Въпреки че тя е ефективна и печеливша компания, която предлага качествени водни услуги на ниски цени, без да е декларирала някога финансови загуби.

Схемата ни е добре позната: гръцкото правителство разделя компанията на две - първата (40% от дяловете) отговаря за управлението и иновациите, а втората за инфраструктурата и поддръжката - за да продаде първата (най-печелившата) на публичен търг, докато втората ще остане в ръцете на държавата. Пореден случай на прилагане на модела "приватизация на печалбите, социализация на загубите".

Според проведени в Солун анкети, неговите жители са против приватизацията, а изявилите подкрепа към предложението на Инициатива 136 са мнозинство. Скептицизмът на солунчани е породен както от досегашния горчив опит от приватизациите в Гърция, така и от десетките научни изследвания. Те доказват, че навсякъде по света каквато и приватизация на водните ресурси да се прилага, тя винаги води до понижаване качеството на водата, увеличаване на водните загуби, занемаряване на инфраструктурата и повишаване на цените на услугата. На български език също наскоро беше издадено едно такова обширно проучване от издателство "Анарес".

Инициатива 136 е гражданска инициатива, противопоставяща се на приватизацията на EYATH и предлагаща революционна алтернатива - нейното социално управление да се осъществява чрез кооперативи на местно ниво. Името на инициативата идва от изчисленията, направени от участниците в нея, според които, ако се раздели прогнозираната стойност на EYATH на броя потребители, ще достигнем до цифрата 136 евро.

Т.е. ако всеки гражданин на Солун даде по 136 евро, той ще се превърне в съсобственик на водоснабдителната мрежа на града и ще може да участва в нейното управление - уникален модел, сравним с кооперативното съуправление на водните ресурси в Кочабамба, Боливия.

Зараждането на инициативата съответства на нейното предложение - родена е от самите хора, "отдолу", на асамблеите под Бялата кула на движението "Възмутените" през лятото на 2011 г.

Тогава служители на EYATH, социални движения, антиавторитарни активисти, организации и граждани от Солун решават, че не желаят да позволят на никой да си играе с водата, която пият техните семейства; че няма да позволят на някакви финансови интереси - чуждестранни или национални - да спекулират с тяхната вода и да застрашават общественото здраве и природата в техния район. Те основават Инициатива 136 и си поставят следните цели:

- Придобиването на 40% от дяловете и управлението на Компания за вода и канализация (EYATH) от гражданите
- Социален контрол върху градската вода
- Демократично функциониране на компанията
- Нестопански характер на компанията, заедно със социални политики и защита на околната среда

В световен мащаб вече има практика, подобна на предложението на Инициатива 136 - гражданското управление на водните ресурси в Кочабамба, Боливия. През 2000 г. високите сметки за вода изкарват хиляди гневни потребители по улиците на града. Протестите се превръщат в истинско въстание, станало известно като "Водните войни" (Water wars) и довело до прекратяването на концесията.

След като хората си връщат водата, решават да се организират, създавайки водни комитети, асоциации и кооперативи, изграждайки разпределителни мрежи, резервоари за съхранение на вода и кладенци, използвайки оскъдните си ресурси.

В южните квартали на Кочабамба функционират 120 водни комитета и кооператива, както и близо 150 такива в периферните градски зони и дори още по-голям брой в земеделските околии. Те поемат доставката на вода на 70-80% от градското население, защото то не е обслужвано от общинската водна компания. Стотици хиляда души са организирани в тези многообразни териториални организации.

Предложението за кооперативно съуправление на водните ресурси открива нови хоризонти пред общественото водоснабдяване, като наистина обществено, поставено под контрола не на държавата или частния сектор, а на самите граждани, които съставляват обществото.

Това е т.н. трети път, който по целия свят се явява като изход от дилемата държавно-частно, която е псевдодилема, защото и в двата случая гражданите играят ролята единствено на пасивни консуматори (т.е. реална дилема липсва). Той дава нагледен пример на недоволните от приватизацията на общи блага потребители по целия свят.

Този модел на пряко гражданско участие може да се приложи и в други сфери, както вече се прави при участието в общинското бюджетиране например, като най-известен е случаят на Порто Алегре, Бразилия.

Потребителите в България също могат да черпят опит от това предложение и да търсят в него решение на проблемите, които ги изкараха на улицата през февруарските протести от 2013 г., а именно неспособността им да контролират институциите, разпореждащи се с ресурсите на техните градове и села.

Започва да става ясно, че единственият начин да защитим общите блага е чрез социално управление и солидарност.

*Явор Тарински е активист и преводач. При своите преводи използва псевдонима Mechanic955.

Новините

Най-четените