Кажете сбогом на спортуването и се научете отрано да не откъсвате поглед от книгата - електронна или не. Социологическо изследване на Оксфордския университет констатира, че четенето е единствената дейност сред 16-годишните младежи, която е свързана с мениджърска или професионална работа в по-късни етапи на живота им.
"Пенчо бре, чети! Пенчо не чете..."
От всички занимания в свободното време, присъщи на тийнейджърите, като компютърни игри, готвене, спортуване, посещения на кино, театър, музей или изложба, прекарване на време с приятел/приятелка и така нататък, четенето на поне една книга на месец се оказва основният фактор, гарантиращ добрата кариерна реализация.
Поне според данни от около 17 000 души, родени в една и съща седмица през май 1970 г. Сега те са възрастни, току-що са прехвърлили 40 години и житейският им път е бил проследен през всичките тези десетилетия.
На 16-годишна възраст през 1986 г. те са били запитани какво правят в свободното си време. Отговорите им са били сверени с позициите, които са заемали в кариерата си на 33-годишна възраст (през 2003 г.).
Според Марк Тейлър от колежа "Нюфийлд" в Оксфорд, съществува 39-процентна вероятност момичета да заемат професионални или мениджърски постове на 33 години, ако са чели книги като 16-годишни, но вероятността е само 25%, ако те са се посвещавали на други занимания. При момчетата цифрите са 58 процента вероятност за четящите, срещу 48% за любителите на други развлечения.
Компютърните игри са вредни за вашето кариерно развитие
Резултатите от изследването бяха представени тази седмица на годишната конференция на Британската асоциация на социолозите. Статистическите данни също така разкриват, че играта на компютърни игри - или поне на версиите им, които са съществували през 1986 г. - е намалявала перспективите на децата.
Нещо повече: посвещаването на компютърните игри за сметка на игнорирането на всякакви други занимания е означавала, че шансовете им да попаднат в университет спадат от 24 на 19 процента за момчетата - и от 20 на 14% при момичетата.
Свиренето на музикален инструмент или практикуването на отборни спортове - дейности, за които учителите често убеждават децата, че стоят добре в автобиографиите им, са се оказали абсолютно несвързани с това дали те ще получат добра работа или не.
Естествено, взети са предвид и социоикономически фактори - като например факта, че децата, които посещават театър като малки, обикновено са потомци на богати родители и поради това техният кариерен ръст често е повлиян от финансовото състояние на семейството им.
Четенето прави младежите да изглеждат ерудирани при интервю
Според Тейлър "очевидно четенето само по себе си е нещо добро - но не мислим, че това е основната причина, поради която те в крайна сметка са постъпили в университет и са си осигурили добра работа."
По негови думи четенето - и шансът, който то дава на детето да изглежда красноречиво и интелигентно, вероятно биха впечатлили интервюиращите, когато става дума за постъпване на добра работа. Но любопитен факт е, че четенето на 16-годишна възраст далеч не е свързано с получаването на по-добра заплата.
Тейлър обяснява това с две възможни хипотези. На 33 години много от желаните работни места от рода на лекар или архитект са изисквали многогодишно обучение - и въпреки че в крайна сметка тези хора получават по-високо заплащане, тази разлика не е забележима още на тази сравнително ниска възраст.
Другият вариант според него е, че "звученето като интелигентен човек на интервю далеч не означава, че когато наистина започнете работа, ще имате уменията, за да я вършите добре и да получите повишение."
