"Ще те убия и ще те излежа!"
Хиляди българки, подложени на домашно насилие, са чували тази закана безброй пъти. Чувала я е и Елена - жената, чийто съпруг я застреля на 18 август 2017 г. в заведение посред бял ден. Обмислено, с пет куршума и без да му мигне окото.
Беше седнала на кафе с приятелка, малко след като подала в полицията поредната жалба срещу Венцислав. Жалба, че той вече не спазва издадената ограничителна заповед да не я приближава, заради агресивното си поведение спрямо нея, често в присъствието на децата им.
Почти половин година по-късно 64-годишният убиец е осъден. Според присъдата той ще изкупи убийството за тринайсет години и четири месеца в затвора.
Това е олекотен с една трета срок на наказание, защото подсъдимият се е признал за виновен, няма да обжалва пред по-висша инстанция и... съжалява за стореното. Липсата на майка и тегнещият над целия им живот факт, че собственият им баща публично я е ликвидирал, се равнява на по двеста и петдесет хиляди лева за всяко едно от двете малолетни деца на семейството на Елена и Венцислав Василеви. Бащата убиец трябва да им ги изплати.
Сега да си представим, че са минали девет-десет години. Стига да е жив и здрав, днешният шейсет и четири годишен съпруг убиец ще излезе от затвора като свободен човек в трета възраст.
За добро поведение тринайсетте години зад решетките ще са се стопили поне с една трета, така че Венцислав ще е един седемдесет и няколко годишен кротък дядка, който ще доживява старините си спокойно, като изкупил престъплението си гражданин. Може би ще си спомня от време на време онази августовска сцена на убийството. Но едва ли ще има кошмари по отношение на това, което ги е предшествало в годините - заплахите, шамарите и юмруците по Елена. Така или иначе тя самата отдавна ще е просто пръст и избеляващо лице от снимка на некролог, нехайно развяващ се на някой изкривен електрически стълб...
Когато излезе от затвора след излежаването на присъдата си за извършено умишлено убийство на съпругата си, Венцислав с гордост и сигурност ще знае едно нещо - че каквото каже, го прави. След като се е заканил, че ще убие - убива.
И след като трябва да излежи наказанието си - излежава го. Пито - платено. Има престъпление, има и наказание. Пък и какво толкова са едни десетина години на несвобода на фона на един цял свободен човешки живот?!
Венцислав знае това. Знаят го и всички онези мъже, които често изричат пред ужасените до смърт и посинени от бой лица на жените си "Ще те убия и излежа!". Защото са наясно, че дори да я убият със собствените си ръце, ще я "излежат". Каквото и да е, наказанието им ще има начало и край и този край е напълно обозрим. То не запълва техния живот. То не го осмисля или обезсмисля. Защото животът им продължава след времето на присъдата.
Убийството у нас по принцип се наказва с между десет и двайсет години затвор. По силата на този закон се наказва и престъплението на Венцислав срещу Елена - като всяко друго убийство. Без значение, че е предшествано от продължително и доказано домашно насилие. Всъщност в случая то се явява просто като пикантна подробност, защото така или иначе от многобройните сигнали на Елена до съответните органи не е произлязла никаква работеща защитна мярка.
Наложената ограничителна заповед на Венцислав явно му е подействала точно толкова, колкото и размахан пред лицето заканителен показалец.
Дремело му е от нея, както се казва. И как да е иначе?! Нали в наказанието не се предвижда утежнение като за дългогодишен насилник. Бил и пребивал, заплашвал и унижавал, подтискал и стресирал до смърт, Венцислав всъщност се оказа просто онзи един на четирима мъже, който счита насилието над жена си за "семейна работа". Или направо за "семейно право". И с наказанието, което получи според действащите закони у нас, няма основание да мисли по различен начин.
За съжаление, дори ще се превърне в пример за другите "един от четирима" мъже, които следващият път още по-уверено ще забият крошето си в носа на "любимата жена", спокойни, че упражняват семейното си право. И че дори да подлежат на наказателна отговорност, тя или няма да ги застигне, или няма да ги стресне.
Присъдата на Венцислав Василев стана ясна в един особено бурен откъм страсти обществен контекст. Цяла седмица слушахме и гледахме масови народни и политически изцепки по повод Истанбулската конвенция и нейното ратифициране у нас. Видяхме нагледно как един плаващ превод и лоша комуникация на смисъла на този документ разпалиха страстите и оголиха нервите на особено чувствителното на тема "секс" и "пол" българско общество.
Ще ми се реакцията му да беше така константно огнена и на тема "насилие" и "насилие над жени и момичета", но фактите, неизненадващо, се оказаха други. Смисълът на този европейски документ е ясен - той цели държавите, подписали и ратифицирали го, да вземат съответни сериозни и действащи мерки за превенция от насилие и наказание за този, който го извършва. Толкова.
У нас обаче обществото си примира да вижда под воловете телета. Та и този път конспиративната агитка провидя някакви сатанински планове за въвеждането на трети пол и легализирането на гей бракове - две теми, които силно раняват дълбоката религиозна стабилност и християнски морал на българската нация.
Оказахме се пазители на "изконните традиционни ценности" на българското семейство, което следва да е създадено от Него и Нея, като е напълно ясно, че Него е Той, а Нея е Тя и това е скрепено със съответните първични полови белези.
Съзнанието към коя група принадлежиш не е нещо, което трябва да се коментира. Камо ли пък да му се дава определение, ако все още имаш съмнения в този избор. Възпаляваща за българщината се оказа и още една "партенка", която беше съзряна като заплаха в конвенцията - децата ни да учат в училище кои са джендър ролите на мъжете и жените, какво означава социална мисия, определяна на полов принцип и правилно ли е такова разделение.
На всичкото отгоре, нека изрично подчертая отново, документът, подписан в Истанбул, няма идея нито да натрапва трети пол, нито да задължава някого да легализира еднополовите бракове.
Точно тук обаче има нещо изумително и много показателно. И това е, че дори конвенцията да имаше тази приписвана й мисия (а тя НЯМА), за българите се оказва много по-важно да не чуват за трети пол и гей българите да не се женят, отколкото българките да не бъдат насилвани.
В цялата най-вече онлайн истерия около така обсъждания документ центърът се измести към нещо несъществуващо, за да се извади на бял свят една много болезнена истина - че у нас на насилието над жени все още се гледа с леко иронична балканска усмивка под мустак.
Да плеснеш на една жена шамар си е в реда на нещата, пичовско е.
Виж, да ти се разхожда пред погледа нещо, което не се знае дали е мъжко или женско, е проблем. Да заплашваш съпругата си, че ще й вземеш децата, да я унижаваш и "държиш изкъсо" или "превъзпитаваш", е съпружеско право, семейна работа. Ама да ти сключват брак мъж с мъж или жена с жена е гадно.
Важно е да си е както си е било винаги - мъжът носи, жената меси. Той нарежда, тя изпълнява. И най-важно е на това да му се каже, че е "изконна традиция". Защото изконните традиции са нещо, което винаги ще е по-важно от някакви си там човешки, ъъ... пардон, женски права. Ето тук нече наистина имаме проблем.
Истанбулската конвенция в крайна сметка ще проработи.
У нас обаче има още много разговори, които трябва да бъдат проведени. И предстои работа, която трябва да се свърши на всички нива - от тези, които преживяват или упражняват насилие, през онези, които го регистрират, та до най-високото ниво, където то следва да бъде наказано. Наказано обаче така, че от наказанието наистина да има смисъл. В името на жертвите и онези бъдещи "една от четири" жени, които предстои да станат жертви на нечие болно его и по-силна физика. Дотогава обаче още много съпруги ще чуят "Ще те убия и излежа!".
И ще продължават мълчаливо да си разнасят синините и да треперят за живота си, защото ще знаят, че ще е точно така.
Ааааа, байгън от тая Конвенция бе Като Авторите толкова са искали да наблегнат на женското насилие, да я беха кръстили така и в нея да се говори само за това ,а не некакъв баш по анадолски тюрлю гювеч. За джендъри ,педали ,и секви други "различни" да пишат отделна Конвенция щом тая така обърква хорицата
Както винаги взима се един конкретен случай, облича се в подходящите дрехи и се развява като знаме как видиш ли съответната прослойка са онеправдани. Както се казва на чужд гръб и 100 тояги са малко или другия вариант е да станем като албанците и да влиза принципа око за око. Отделно Касимова е абсолютна фурнаджийска лопата.
Наистина смятам, че присъдата му е занижена, но едва ли това има общо с правата на жените. Убийството си е убийство и в реалността не виждам пречка ролите да бъдат разменени. Правя едно изключение - в условия на неизбежна самоотбрана, жената е донякъде (да не кажа изцяло) оправдана да прибегне към убийство като начин за възпиране на физически по-силния от нея мъж. Дето се вика - по-добре ти, отколкото аз.
Алтависта, неизбежната самозащитаа също се тълкува в зависимост от това кой е субектът и кой обектът. Ако мъжът ти претрепе циганин, влязъл в дома ви с нож в ръка, Марийка и Ко няма да му признаят такава по един куп хуманни съображения. На тебе вероятно ще признаят. Тия, дето все ги гоним да ги стигнем оправдаха една жена-изверг, (виж, думата изверг няма женски род в българския език, но марийка иска да ни припише традиции на лошо отношение към жените) която отряза най-ценното на човека си, ДОКАТО СПИ, със самозащита.
Глухчо, два случая, през неопределен интервал, на липса на нещо в хладилника не са лишаване. По-скоро трябва да се отнемат деца, които родителите тъпчарт с хамбургери и снаксове. А с това "съвсем правилно са й го отнели" упълномощаваш лелки, като марийка касимова, да ти правят проверки в дома, хладилника, гардероба и джоба. Да ти е драго.
"Ще те убия и ще те излежа" Празна приказка, която почти всеки от нас е чувал. В моята младост добавяха "на Златни Пясъци". Подобен, макар и не толкова често употребяван, колкото един друг крилат български израз, свързан с майката. А си изпълняват обещанията, я има един на милион, я не. Заплахата "Ще ти отнема децата (и апартамента)" се изрича от хиляди жени и се изпълнява с любезното съдействие на държавата. Но, за да се лансира перверзната конвенция, трябва да се направи от мухата слон - стандартна журналистическа и демагогска практика. В крайна сметка конвенцията ще ни я наложат. Което няма да спаси нито една жена. Само ще даде аргументация на кръгове с нечисти намерения да лансират нечисти практики. Като гей браковете са най-безобидната.
Дали някой от аналлизаторите по-долу изобщо си е направил труда да се запознае с текста на конвенцията или се е ограничил до заглавията във фейсбук? Аман от капацитети!
Блудни сине, признавам ти от раз по-голямата юридическа компетентност. Моята е минимална и затова използвам собствения си човешки разум, който юристите заместват с членове и алинеи. И тоя разум ми говори, че процедура, която зависи сами и единствено от подсъдимия, вярвам ти за което, не се връзва много с правдата, не правото. Повтарям, когато подсъдимият помага с признанията си на следствието и/или съда да установи истината, е резонно да се сключи споразумение. А когато истината е очевАдна, за чий? За улеснение на съдиите и прокурорите, които са много претоварени, горките, и затова влачат делата с години, докато им изтече давността. Само Господ има право да опрости на разкаялия се грешник някоя и друга хилядарка години в чистилището. Иначе, си спомням една реплика, която съм чел и слушал много пъти в соц книги и филми: "Не Ви обещавам нищо, но съдът ще вземе под внимание Вашето чистосърдечно признание".
Глупотерия Кухотропкова 07(коментар 1), какво разбираш под" пичове"? Сигурно някоя разновидност на 64 флуидни инкарнации на третополивите, по нашему "долни педали". А? Вероятно това е представата ти за "мъж" щом си се запознала с Истамбулските мурафети за полови взаимоотношения така щателно, из основи!
В коментарите дотук - една жена и купища комплексирани мъже апологети на насилието над жените. Удряй, баце, все има за какво.. тя си го заслужава, па си го и знае, мамка й мръсна! Повдига ми се от такива като вас.
Mako, що се отнася до теб, облакът поне има сребрист кант (не, не се превежда добре) - единствената жена, с която ще си достатъчно близък за да я малтретираш, ще е Мара с петте баджака. Нея без съмнение я млатиш нонстоп. Дерзай.
Изказаха се две жени, не една. Едната напълно рационално. Другата се литка по свински комплекси, отъждествява защитата на педеругите със защита на жените и се самозалъгва, че вкарването на трети пол защитава и нея. Прасчо, и от твоя трети, или не зман кой пол на нормалните хора им се повдига. Но ние сме толерантни, няма да те стреляме или насилваме, най-много един шут в гъза да те върне в кочината ти, ако прекалиш със свинщините.
Разбирам, че не ти е приятен фактът, че съм хетеросексуален мъж, защото мислиш, че хетеросексуалните мъже би трябвало да са шовинистични прасета като теб, но съм точно хетеросексуален мъж. Жена, деца, скучно стандартно. Апропо, на мен също не ми е приятен фактът, че ти си хетеросексуален мъж, но - за разлика от теб - изобщо не ми е нужно да поставям под въпрос твоя пол и сексуални предпочитания. Предполагам ми липсва нужната за целта комплексарщина.
Леле, свинчопрас бил стандартен и хетеро. Няма в тоя форум друг, който толкова страстно да парадира нестандартността си, а хетеро мъжете не могат да се вживеят в педерасткия манталитет, въпреки съчувствието и толерантността си към тях. Съвсем извънстандартен си, прасчо. И се гордееш с което.
>каква е сексуалната ти ориентация не е важно и едва ли на някого тук му пука Докато съм напълно съгласен, че изобщно не е важно, наблюдаемо на почти всички вас адски много ви пука, защото във всеки втори коментар или грубо намеквате, или откровено ми приписвате някакъв "трети пол" (каквото и да значи това) или най-малкото хомосексуална ориентация. Не са мои думи, ваши са. Твои включително. Спести ми рационализациите си защо ползваш такива думи - чувал съм ги всичките.